Решение № 3009 от 17.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3009 гр. София, 17.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20221100100597 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] Б. В. и Т. В. заявяват в искова молба от 20.01.2022 г., че са родители на Д. В.. На 03.08.2021 г. М. М. е предизвикал пътно-транспортно произшествие (ПТП), от което Д. В. е починал. Б. и Т. В.и са претърпели болки и страдания от смъртта на Д. В., които оценяват на 250 000,00 лева за всеки от тях. Преди да почине Д. В., Б. и Т. В.и са заплатили 1 517,40 лева за лечението му.

[2] Гражданската отговорност (ГО) на М. М. е била застрахована при ответника ЗАД ,,ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД (ЗДРАВЕ). На 15.09.2021 г. Б. и Т. В.и са поискали от ЗДРАВЕ да им заплати обезщетения, но той не го е направил. Затова Б. и Т. В.и молят съда да осъди ЗДРАВЕ да им заплати:

1

- по 200 000,00 лева на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди, като част от дължащото се обезщетение от 250 000,00 лева на всеки;

- 1 517,40 лева обезщетение за имуществени вреди;

- законната лихва върху обезщетенията от 10.08.2021 г., алтернативно от 15.09.2021 г., до окончателното изплащане на сумите (исковата молба, л. 23; определението за допускане увеличението на исковете, л. 427-гръб).

2. На ответника

[3] ЗДРАВЕ е подал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. Д. В. е починал поради лекарска грешка при лечението, а не в резултат на уврежданията от ПТП;

2. търсените обезщетения са прекомерни, а ищците не са претърпели твърдените болки и страдания;

3. Д. В. е допринесъл за настъпването на уврежданията, от които е починал, понеже: а) е пътувал в автомобил, управляван от водач с концентрация на алкохол над допустимата по закон, като е знаел за това; б) е бил без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 44-44).

[4] ЗДРАВЕ е заявил, че, понеже М. М. е бил с концентрация на алкохол над допустимата по закон, ЗДРАВЕ има срещу М. М. право на регрес. Затова ЗДРАВЕ е предявил евентуален обратен иск срещу М. М. за: 51 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от общо дължими 300 000,00 лева; законната лихва върху сумата, за която евентуално бъде осъден да заплати на ищците; законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, което бъде осъден да заплати от датата на плащането му от ЗДРАВЕ до датата на възстановяването на сумите от М. М.; разноските по делото (регресния иск, л. 47-48).

3. На ответника по обратния иск

[5] М. М. не е подал писмен отговор в срока за това, не е оспорвал предявените искове и не се е явявал в съдебни заседания.

2

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

1. Обстоятелства, които съдът установява

[6] Не се спори, че Т. В. е бил роден на ********* г., Б. В. е била родена на 23.01.1971 г., а синът им Д. В. е бил роден на ********* г. (удостоверението за родствени връзки, л. 6). До 2015 г. Д. В., родителите му и сестра му свидетелката В. са живеели заедно в село Асеновци. Б. и Т. В.и са били всеотдайни родители и не са лишавали децата си от нищо.

[7] През 2015 г. Б. В. се е разделила с Т. В. и се е преместила да живее в София, а Д. В. е започнал да живее със съпругата си в гр. Летница, на тричетири километра от с. Асеновци. Д. В. и съпругата му са имали три деца.

[8] Т. В. е останал да живее в с. Асеновци заедно с дъщеря си свидетелката В.. Т. В. е работил в гр. Летница и всеки ден, когато е отивал на работа, е минавал през дома на Д. В., за да вземе децата му и да ги заведе на детска градина. Б. В. също е помагала на Д. В. с отглеждането на децата му.

[9] Д. В. се е занимавал със строителство. Понякога той е оставал за по няколко месеца в София, за да работи заедно със свидетеля М., с когото майка му е живеела. Б. В. е помагала и финансово на семейството на Д. В..

[10] Д. В. е бил усмихнат и харесван. Той не е имал зависимост от алкохол или наркотици. Д. В. е празнувал празници заедно с майка си и баща си (показанията на свидетелите М. и В., л. 211-213 и л. 277-278). Б. В. е била щастлива и жизнерадостна и се е грижила за себе си (показанията на свидетеля М., л. 211-213).

3

[11] На 03.08.2021 г. свидетелят И. и М. М. са били на центъра на с.

Асеновци, където свидетелят И. е пил кафе, а М. М. е пил бира. След това те са потеглили с автомобил „Мерцедес“ за гр. Летница. Тъй като М. М. не е имал свидетелство за правоуправление, свидетелят И. е управлявал автомобила.

[12] В гр. Летница свидетелят И. и М. М. са се срещнали с Д. В.. Там М.

М. и Д. В. заедно са пили бира. След това тримата са отишли в село Крушуна, като М. М. е управлявал автомобила. В село Крушуна отново М. М. и Д. В. са пили бира, след което са се върнали в гр. Летница и от там са потеглили по път III-301 в посока към гр. Левски.

[13] М. М. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от 0,89‰. Д. В. е пътувал на предната дясна седалка без поставен обезопасителен колан (показанията на свидетеля И., л. 275-276; заключението и показанията на вещите лица доц. А. и д-р Ш., л. 187-196 и л. 206-210; заключенията и показанията на вещото лице д-р М., л. 261-271, 309-320, 277, 353-354).

[14] Около 18:00 часа М. М. е управлявал автомобила със 130 км/ч вместо с разрешените 90 км/ч., загубил е контрол върху управлението на автомобила, който е напуснал пътното платно, ударил се е в бетонната стена на отводнителния канал, а след това е продължил да се движи, като се е завъртял. От това и поради липсата на колан Д. В. е изпаднал от автомобила, който го е затиснал. Така Д. В. е получил увреждания, като Б. и Т. В.и са заплатили 1 517,40 лева за лечението му (присъдата, л. 258; заключението на вещите лица доц. А. и д-р Ш., л. 187-196; заключенията на вещото лице д-р М., л. 261-271 и л. 309-320; разходните документи, л. 13-14).

[15] Не се спори, че към момента на ПТП ГО на М. М. е била застрахована при ответника ЗДРАВЕ. От уврежданията от ПТП Д. В. е починал на 21.08.2021 г. Ако е бил с поставен обезопасителен колан, той не би получил смъртоносни увреждания (заключенията на вещото лице д-р М.; вж.

4 по-долу пар. 19-20).

[16] Б. и Т. В.и са приели тежко смъртта на сина си. Б. В. почти не е могла да говори. Тя е: занемарила грижите за себе си и дома си (показанията на свидетеля М., л. 211-213); не е обърнала достатъчно внимание и грижа към здравето си, след като е заболяла от рак на гърдата (заключението и разпита на вещото лице д-р А., л. 387-404, л. 407-409). Б. и Т. В.и продължават да страдат и плачат за сина си (показанията на свидетелката В., л. 277-278).

[17] На 15.09.2021 г. Б. и Т. В.и са поискали от ЗДРАВЕ да им изплати обезщетение за неимуществени вреди (уведомлението, л. 7). Не се спори, че ЗДРАВЕ не е заплащал на Б. и Т. В.и обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Всеки от Б. и Д. В.и са заплатили: по 200,00 лева държавна такса (л. 37-38). Те двамата са заплатили 150,00 лева за вещо лице (л. 88) и са били представлявани безплатно от адвокат (л. 17-19). ЗДРАВЕ е заплатил: 3 256,00 лева за вещи лица (л. 78-79, 243, 292, 365, 500); 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 74-75); 60,00 лева депозит за свидетел (л. 85).

ЗДРАВЕ е заплатил и 2 400,00 лева държавна такса за обратния иск (л. 49).

2. Обстоятелства, които съдът не приема за установени [18] Съдът не приема, за установено, че, ако Д. В. е бил с обезопасителен колан, той отново е щял да получи смъртоносни увреждания.

Това обстоятелство е било изгодно за ищците и тежестта на доказване за него е била тяхна.

[19] Съдът е събрал три експертизи, които са отговаряли на този въпрос, изготвени от две вещи лица съдебни медици, които съдът е разпитал.

Вещото лице д-р М. е бил категоричен, че, ако Д. В. е бил с поставен обезопасителен колан, не би получил смъртоносни увреждания (заключенията, л. 261-271, 309-320). Вещото лице д-р Ш. е заявила, че, ако Д. В. е бил с поставен предпазен колан, би могъл да получи, но би могъл и да не получи смъртоносни увреждания (разпита на д-р Ш., л. 208-209).

5

[20] Ето защо съдът не е напълно убеден, че при поставен предпазен колан Д. В. би получил смъртоносни увреждания. Затова съдът приема, че при поставен предпазен колан Д. В. не би получил смъртоносни увреждания.

[21] Съдът не приема, че вследствие на смъртта на сина си Б. В. е заболяла от рак, а Т. В. е получил инсулт. Съдът не приема това, защото от събраните съдебни експертизи отново това не се установява категорично.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[22] Б. и Т. В.и са предявили искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл.

429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на сина им Д. В..

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ [23] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ). Майката и бащата на починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).

[24] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. Б. и Т. В. да са майка и баща на Д. В.;

2. Д. В. да е участвал в застрахователно събитие, покрито от 6 застраховка ГО;