Решение № 56 от 23.05.2022, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Белоградчик, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20221310200076 по описа за 2022 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Т. И. от гр. Б., обл. В., против Наказателно постановление № 86/ 22.02.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за нарушение на същия законов текст.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено.

Твърди се, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателя П. Т. И. е представляван от адв. Г.

Г. от ВАК. В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли съда отмени Наказателното постановление. Пледира, че Наказателното постановление е издадено при редица съществени нарушения – нарушени са сроковете за издаването му, тъй като нарушението е констатирано през 2020 г., а Наказателното постановление е издадено година и половина по-късно – на 22.02.2022 г. Като 1 пропуск се сочи и това, че в АУАН и Наказателното постановление не е конкретизирано за какво количество дървесина е наказан нарушителя.

Въззиваемата страна, не изпращат представител в съдебно заседание.

Представят Писмена защита, в която молят съда да потвърди издаденото Наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – М. В. И. – актосъставител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.

Съображенията на съда са следните :

Разпитаният в хода на делото свидетел на въззиваемата страна – М. В.

И., на длъжност „горски стражар” при СЗДП ТП ДГС – Видин, установи следната фактическа обстановка: На 26.11.2020 г., при извършена проверка в землището на с. П., общ. Б., обл. В., в отдел 401 подотдел „и1“ на имот с кадастрален номер 067028, контролните органи установили, че в процесния имот сеч на дървесина не е извършвана, но въпреки това, жалбоподателя, в качеството му на лицензиран лесовъд е издал 3 бр. превозни билета за превоз на дървесина от същия имот – и трите от дата 25.11.2020 г. Проверката била извършена на място с Джи пи ес. Установено било, че от процесния имот сеч не е извършена, а сечта е била извършена от съседен имот.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 86 от 08.12.2020 г.

След това, било образувано ДП № ЗМ – 287/ 2020 г. по описа на ОД МВР – Видин за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 НК. С Постановление от 23.12.2021 г. на РП – Видин, наказателното производство по горецитираното ДП е било прекратено. Жалбоподателят М.И. не е привличан в качеството на обвиняемо лице по горецитираното ДП. След прекратяването на ДП, е издадено оспорваното Наказателно постановление № 86/ 22.02.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица.

От правна страна, съдът намира следното :

От събраните по делото доказателства се установява, че са налице 2 данни за реализирано на административно нарушение. Издадени са били 3 броя превозни билети № 196 от 25.11.2020 г., № 197 от 25.11.2020 г. и № 198 от 25.11.2020 г. за превоз на дървесина от имот № 067028, отдел 401, подотдел „и1“, в който имот сеч не е била извършена, а дървесината е добита от друг имот.

Не се спори по делото, че жалбоподателя П.И., е лице, упражняващо частна лесовъдска практика и принципно е субект на административното нарушение.

Въпреки това, съдът намира, че в хода на проведеното административнонаказателно производство, са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до порочност на същото.

С издаденото Наказателно постановление от жалбоподателя е ангажирана административнонаказателна отговорност, за това че е издал 3 броя превозни билети – съответно № 196 от 25.11.2020 г., № 197 от 25.11.2020 г. и № 198 от 25.11.2020 г. – нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ. Съгласно разпоредбата на цитирания текст, наказва се с глоба от 300 до 5 000 лв., който съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.

В случая, от страна на наказаното лице са издадени три документа по смисъла на чл.257, ал. 1, т. 2 ЗГ – три превозни билета – № 196 от 25.11.2020 г., № 197 от 25.11.2020 г. и № 198 от 25.11.2020 г. С издаването на всеки един от трите превозни билета, на практика се реализира нарушение на чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ, тъй като всеки един от превозните билети представлява отделен документ.

От установеното от фактическа страна, се налага правния извод, че жалбоподателят, с издаването на всеки един от превозните билети е реализирал отделно административно нарушение. ЗАНН обаче не познава института на „продължавано престъпление“. Напротив – съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Поради законовата забрана, регламентирана в чл. 18 ЗАНН, в случая, за 3 всяко отделно нарушение, т.е., за издаването на всеки един превозен билет, е следвало на жалбоподателя да бъде наложено отделно административно наказание.

В случая, това не е сторено от наказващия орган, като е налложено едно административно наказание. С налагането на едно наказание за реализираните три нарушения е нарушен основен принцип в административнонаказателното производство – за всяко нарушение да се налага отделно наказание.

Гореописаното съставлява нарушение на процесуалните правила и съставлява самостоятелно основание за отмяна на Наказателното постановление, макар и на различно основание от инвокираните от жалбоподателя доводи.

В този вид производства съдът извършва служебен контрол за законосъобразността на проведеното производство и е длъжен да отмени Наказателното производство дори и в случай, че такъв довод не е наведен с жалбата.

При гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление, е неправилно и незаконосъобразно, поради което съдът го отменя.

По разноските :

Предвид изхода на делото – съдът отменя Наказателното постановление, въззиваемата страна е тази, която следва да понесе в своя тежест направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение по делото. От страна на жалбоподателя разноски не са претендирани, поради което съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 86/ 22.02.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на П. Т. И. от гр. Б., обл. В., ул.

„.......................” № .., ет. .., ап. .., с ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за нарушение на същия законов текст.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен 4

Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 5