Решение № 379 от 21.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Велико Търново, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Явор Данаилов при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20234100500336 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ –СЕВЕР“ АД гр. Варна въззивна жалба против Решение № 24/15.02.2023г. , постановено по гр.д. № ***/2022г. по описа на Районен съд – С., с което е отхвърлен предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 49, ал. 2-3 и ал.

4 и чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК: 104518621, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258; срещу В. А. Д. , ЕГН: **********, гр. С., ул. „***“ № ***, с който търговското дружество иска да бъде установено по отношение на физическото лице, че същото му дължи следните суми: 1 112 (хиляда сто и дванадесет) лева и 54 ст. , представляваща главница за незаплатена ел. енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.12.2021 г. в обект в гр. В., ж. к. „В.“ бл. ***, с кл. № *** и аб. № ***, за която сума била издадена по Фактура № ***/15.01.2021 г.; 27 (двадесет и седем) лева и 20 ст. , представляваща за мораторна лихва върху главницата, начислявана от 16.09.2021 г. до 27.03.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; за които суми е била издадена Заповед за изпълнение № ***/04.04.2022 г. по ч. гр. д. № ***/2022 г. на С. районен съд.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както следва :

1

-Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

-Неправилно първоинстанционният съд е преценил, че не е спазена процедурата при съставяне на констативния протокол. Съдът не е съобразил задължението на клиента да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или заменя елементите на СТИ, да не снема и поврежда СТИ, знак или пломба, както и да не използва ел. енергия без тя да се отчита от СТИ.

Целта на корекцията според жалбоподателя не е да се санкционира потребителят, а да се компенсира разликата между заплатените суми и сумата по действително консумираната електрическа енергия.

Развиват се подробни съображения и се отправя искане към съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения положителен установителен иск. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивнавта жалба , с който ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност.

Сочи, че след като жилището на ответника не се използва и няма консумация на ел. енергия, то не е налице разлика между измервана и консумирана ел. енергия, а оттам и липсва основание за извършената от жалбоподателя корекция. Тази корекция води до неоснователно обогатяване на жалбоподателя. Навежда се довод, че понеже СТИ е било отчетено само три дни преди извършване на проверката и е било в изправност. Това според ответника по жалба означава, че ако е било налице прекъсване на оперативен проводник, през СТИ не е преминавала ел . енергия само за период от три дни.

Развиват се подробни съображения и се отправя искане към съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е 2 въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за продажба на електрическа енергия до обект, находящ се в гр. В., ж. к. „***“ № ***, с кл. № *** и аб. № ***. Твърди, че на 13.12.2021 г. е извършена техническа проверка на средство за търговско измерване (СТИ), което обслужва обекта на ответника Д., от служители на „Електроразпределение Север“ АД. Констатациите от проверката са обективизирани в Констативен протокол (КП) № ***/13.12.2021 г., като служителите установили промяна на схемата за свързване на електромера. В резултат на извършената проверка, на 15.12.2021 г., по силата на чл. 56, ал. 1, във вр. с ал. 3 ПИКЕЕ „Електроразпределение Север“ АД издало Фактура № ***/15.12.2021 г. за дължимите суми за мрежови услуги и преизчислена ел. енергия, в която било посочено, че срокът за плащане бил до 29.12.2021 г. С писмо с обратна разписка от 15.12.2021 г. дружеството уведомило потребителя за извършената на 13.12.2021 г. проверка и му предявило фактурата за плащане. По-късно ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, било образувано ч. гр. д. № ***/2022 г. на С. районен съд (***), издадена е заповед, срещу която ответникът възразил.

В тази връзка ищецът предявява иска си и отправя молба към съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на В. А.

Д., че същият дължи на дружеството по силата на чл. 422 ГПК, във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1 112.54 лв. (главница) за незаплатена ел. енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.12.2021 г. в обект в гр. В., ж. к.

„***“ бл. ***, с кл. № *** и аб. № ***, за която сума била издадена по Фактура № ***/15.01.2021 г.; 27.20 лв. за мораторна лихва върху главницата, начислявана от 16.09.2021 г. до 27.03.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В постъпил в законоустановяния срок отговор на исковата молба ответникът заема становище за нейната неоснователност. Оспорва, че е обвързан от ОУ на дружество; че е извършена проверка на посочената дата от служители на дружеството; че на тази проверка е присъствало лице от жилищната сграда, в която се намира процесният обект; че е налице манипулация на СТИ, водеща до неточно измерване на ел. енергия, преминаваща през него; че установеното в КП отговаря на истината; че е извършено замерване с моментен товар от 0.2 А; Признава обстоятелството, че процесният обект в гр. В. е негова собственост, но твърди, че не живее в него, а в жилище в гр. С.. В имота в гр. В. след 2015 г не живее никой.

Твърди,че електромерите в сградата в гр. В. са монтирани на едно табло в зимните помещения на входа. До това табло има достъп само 3 домоуправителят: той отключва таблата при нужда за отчитане на показанията на СТИ и осигурява достъп до тях. При това, ако е имало прекъсване на проводници в таблото, то би било извършено от служители на дружеството. Изтъква се още, че при прекъснат оперативен нулев проводник, което било констатирано на 13.12.2021 г. от служителите на „Електроразпределение Север“ АД, на дисплея на СТИ не се показвали никакви показния. Това обстоятелство е нямало как да не бъде забелязано от служителите на дружеството, които снемат ежемесечно показателите на СТИ, ако бяха били положили дължимата грижа за това – грижата на добрия търговец. Но понеже последната справка за потреблението на ел. енергия до обекта била от 07.12.2021 г., следователно погрешното отчитане, доколкото такова е било налице, се е случило след 07.12.2021 г. до 13.12.2021 г., т. е. за 6 дни. В случая обаче ищецът направил корекция за три месеца назад. Отправя се молба към съда да отхвърли предявения иск.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 50 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който ищецът цели да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на дължимост на исковата сума.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на иска.

По оплакванията в жалбата :

Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е преценил, че не е спазена процедурата при съставяне на констативния протокол, не е основателно.

От събраните по делото доказателства се установява, че проверката на процесното СТИ, извършена на основание чл. 45 и сл. от действащите към момента на извършването й ПИКЕЕ , е извършена в отсъствие на абоната. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. От показанията на свидетелите О. К. и В.

Г. - служители на ответника извършили процесната проверка, се установява, че понеже абонатът отсъствал при извършването й, бил повикан свидетел, 4 който живеел в блока. Двамата свидетели твърдят, че са му обяснили за какво е съставен констативният протокол и той го подписал. Така установеното не дава основание да се счете, че свидетелят, подписал констативния протокол, е присъствал при извършване на проверката и лично е възприел фактите, отразени като констатации в констативния протокол, който служителите на ищеца са изготвили. Предвид това съдът намира, че процедурата по съставянето му е била опорочена.

Оплакването, че съдът не е съобразил задължението на клиента да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или заменя елементите на СТИ, да не снема и поврежда СТИ, знак или пломба, както и да не използва ел. енергия без тя да се отчита от СТИ също е неоснователно. Първо, това е така, защото промяната в схемата на свързване на СТИ, на която ищецът основава вземането си по извършената корекция на сметката му, е недоказана.

На следващо място, ако се следва логиката на жалбоподателя, липсват доказателства, че именно ответникът е този, който е извършил промяната в схемата на свързване на процесното СТИ. Събраните по делото доказателства са в насока, че ответникът изобщо не е имал достъп до таблото, където е монтирано пороцесното СТИ, а и не е посещавал имота си през периода, за който е извършена корекцията на сметката му. Действително обаче, както и сам жалбоподателят посочва, целта на корекцията не е да се санкционира потребителят, а да се компенсира разликата между заплатените суми и сумата по действително консумираната електрическа енергия. В конкретния случай, дори извършената промяна в схемата на свързване на процесното СТИ да бе доказана, за жалбоподателя отново не би възникнало правото да извърши корекция на сметката на ищеца за периода, за който тя е извършена. Това е така, защото от събраните по делото доказателства, включително и от заключението на СТЕ, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че до 07.12.2021г.( датата на последното отчитане на потреблението преди извършената проверка) процесното СТИ е било изправно и е липсвала каквато и да било промяна в схемата му на свързване.