Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 140 от 18.12.2023, Районен съд - Девин

Съд
Районен съд - Девин
Дело
Гражданско дело 43/2023
Вид
Решение № 140
Подписан
18.12.2023
В сила
20.03.2024
Състав
Илияна Росенова Ферева - Зелева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.194 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Д., 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20235410100043 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск на основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.258 и сл. ЗЗД, във връзка с чл.79 ЗЗД от Л. П. И., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. “О. к. *“, чрез пълномощници адв. В. С. В. и адв. К. В. В., със съдебен адрес гр. П., бул. 6-ти с. № ***, ет. *, ап. * против М. Р. Л., с ЕГН **********, от гр. Д., обл.

Смолян, ул. Л. Д. № **, с цена на иска 4500.00лв., да се установи спрямо ответника М. Р. Л., с ЕГН **********, от гр. Д., обл. Смолян, ул. Л. Д. № **, че му дължи връщане на сумата в размер на 4 500.00 лева (четири хиляди и петстотин лева), представляваща авансово изплатена по сключен писмен договор на 14.08.2021г. за извършване на СМР на обект „жилищна сграда на ул. “Я.“ № *, в гр. Д., която сума първият се задължил да върне на втория, съгласно писмена декларация от 12.09.2021г., в срок до 12.12.2021г., за която е издадена Заповед № 138/18.10.2022г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 295/2022г. по описа на Районен съд - Девин по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от 4 500.00 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.10.2022г. до окончателно изплащане на задължението и да му бъдат присъдени сторените разноски.

В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че с на

14.08.2021г. с ответника сключили Договор за СМР на обект жилищна сграда, ул. „Я.“ № *, по който като Възложител е възложил на ответника, като Изпълнител да изпълни СМР на обекта. Твърди, че е извършил авансово плащане на сумата 4 500.00 лева, от която е платил на 19.08.2021г. сумата 3 500.00 лева и на 31.08.2021г. сумата 1 000.00 лева. За така извършените плащания са били оформени два бр. писмени разписки, с посочване на платените суми на посочените дати, които били подписани и от двете страни.

След започване на работата по сключения писмен договор между Възложителят и Изпълнителят, последният се съгласил и подписал писмена 1 декларация на 12.09.2021г., с която декларирал и същевременно се задължил да върне на Възложителя авансово изплатените му суми на 19.08.2021г. и на 31.08.2021г., в общ размер на 4 500.00 лева, със срок за тяхното връщане до 12.12.2021г. Въпросната сума от 4 500.00 лева не била включена в договорената цена за цялостното изпълнение на СМР на обекта и затова ответникът се задължил спрямо ищеца да му я върне до посочената в декларацията дата. Въпреки приключване на СМР на посочения обект и получаване на договореното възнаграждение за това, ответникът не е върнал на ищеца, в посочения срок до 12.12.2021г. авансово изплатената му сума от 4 500.00 лева, която като парично задължение в същия размер към ищеца е била претендирана от последния, ведно със законната лихва, върху главницата от момента на подаване на молбата му пред Районен съд - Девин по ч.гр.д. № 295/2022г. по реда на чл.410 от ГПК - 17.10.2022г. Ответникът не е върнал сумата 4 500.00 лева, поради което предявява иска за връщането и, ведно със съответната законна лихва, върху същата, считано от подаване на заявлението от страна на ищеца, по реда на чл.410 ГПК пред Районен съд - Девин.

Моли съда да приеме за установено, на основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във връзка с чл.258 и сл. ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 4 500.00 лева, представляваща авансово изплатена сума, съгласно сключен писмен договор на 14.08.2021г. за извършване на СМР на обект „жилищна сграда на ул. “Я.“ № *, в гр. Д., която сума първият се задължил да върне на втория, съгласно писмена декларация от 12.09.2021г., в срок до 12.12.2021г., ведно със законната лихва върху същата, считано от издадената заповед за изпълнение на същото парично задължение, № 138/18.10.2022г., по ч.гр.д. № 295/2022г. по описа на Районен съд - Девин, по реда на чл.410 ГПК, както и да осъди ответника да му заплати направените в хода на съдебното производство деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения особен представител адв. Н. П. е представен отговор, в който поддържа, че предявеният иск е допустим. Счита, че искът е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло. Не оспорва обстоятелствата, че на 14.08.2021г. между ищеца, в качеството на възложител и ответника, като изпълнител е подписан Договор за изпълнение на СМР на обект “Жилищна сграда на ул. Я. № *, в гр. Д.“ - подмяна на покривните покрития, улуци, водосточни тръби и съпътстващи СМР“. Съгласно чл.2.1 Възложителят изплаща аванс първоначално в размер на 5 500.00 лева, допълнително 2 000.00 лева, след монтажа на дървената обшивка, мембрана и летви, 2 000.00 лева, след монтажа на керемидите и останалата част, след завършването на всички СМР. Според чл.2.2 от договора цената е твърдо договорена и включва всички разходи на изпълнителя за цялостно изпълнение на дадения вид работа. По силата на чл.4.1.3, задължение на възложителят е да заплати на изпълнителя цената за извършените работи, съгласно условията на този договор, а според чл.4.2.11, изпълнителят има право да получи договореното възнаграждение за СМР, които са изпълнени качествено и в срок. Текста на чл.7.4 от договора е категоричен, че изменения и допълнения на договора се правят по взаимно съгласие на страните в писмена форма с анекс и са действителни, ако са подписани от законните им представители или техни упълномощени представители.

2

На стр. 1 от исковата молба се признава, че във връзка с така подписания писмен договор, възложителя заплатил на 2 пъти на изпълнителя авансово и в брой суми в размер на 4 500.00 лева, от които на 19.08.2021г. – 3 500.00 лева и на 31.08.2021г. – 1 000.00 лева, а за извършените плащания били оформени 2 броя писмени разписки, с посочване на платените на тези дати суми, подписани и от двете страни. В разписката от 19.08.2021г. е посочено, че сумата от 3 500.00 лева е получена, като аванс за подмяна на обшивката, керемидите, улуците, водосточните тръби и съпътстващите СМР на еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Д., ул. Я. № *, а според разписката от 31.08.2021г. сумата от 1 000.00 лева е получена, като допълнителен аванс за подмяна на обшивката, керемидите, улуците, водосточните тръби и съпътстващите СМР на еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Д., ул. Я. № *.

Ищецът твърди, че след започване на работата по сключения договор между него и изпълнителя, последният се съгласил и подписал писмена декларация на 12.09.2021г., с която декларирал и същевременно се задължил да върне на възложителя авансово изплатените му на 19.08.2021г. и 31.08.2021г. суми, в общ размер на 4 500.00 лева, със срок за тяхното връщане до 12.12.2021г. Декларацията е оспорена, тъй като подписът на деклараторът не е нотариално заверен, поради което е вероятно да не носи подписа на издателя. От текста в декларацията не е ясно декларираното от изпълнителя задължение към възложителя за сумата от 4 500.00 лева. В договора не е посочено, че изпълнителят дължи на възложителя връщане на авансово изплатените суми, а липсват твърдения, че възложените на изпълнителя СМР са изпълнени некачествено или след изтичане на уговорения срок, а процесната сума е получена за описаните в договора дейности.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. В. В. и адв. К. В. поддържат в писмено становище доводи за уважаване на иска, като основателен и доказан. Декларацията носи подписа на нейния издател, предвид заключението на в.л. Р. Г.. Ищецът и ответникът доброволно са постигнали съгласие за връщане на авансово изплатена сума в общ размер 4 500.00 лева, поради което декларираното от ответника задължение е основание за връщане на сумата.

Ответникът, чрез назначения особен представител адв. Н. П. изразява становище, с което поддържа възраженията за недоказаност на основанието за връщане на сумата и за некачествено изпълнение на СМР, поради което моли съда да отхвърли иска.

Съдът прие от фактическа и правна страна следното:

На 17.10.2022г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца, с което е предявил вземането си пред Районен съд - Девин, по отношение на ответника.

Образувано е ЧГД № 295/2022г. по описа на Районен съд – Девин, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, № 138/18.10.2022г. за сумите: 4 500.00 лева (четири хиляди и петстотин лева), представляваща стойността на авансово изплатена сума по договор за СМР на обект „Жилищна сграда“ на ул. Я. №*, в гр. Д., с която се e задължил да върне, съгласно писмена декларация от 12.09.2021г., в срок до 3

12.12.2021г., платена авансово за извършване на СМР, ведно със законната лихва върху главницата от 4 500.00 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.10.2022г. до окончателно изплащане на задължението и разноски по делото – 90.00 лева (деветдесет лева) - държавна такса и 350.00 лева (триста и петдесет лева) - адвокатско възнаграждение.

На 24.01.2023г. на ищеца е връчено Разпореждане №

36/17.01.2023г. с указания, че следва да предяви иск по чл.415 ГПК за установяване на вземането срещу длъжника, поради връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК, чрез залепване на уведомление.

На 20.02.2023г. е предявен иска, на основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД № 295/2022г. по описа на Районен съд – Девин.

Искът е предявен в едномесечния срок от получаване на съобщението по чл.415 ГПК, поради което е процесуално допустим.

По същество е основателен.

Няма спор, а и от приложен Договор от 14.08.2021г. за изпълнение на СМР на обект „Жилищна сграда, ул.Я. *, гр. Д.“ - подмяна на покривните покрития, улуци, водосточни тръби и съпътстващи СМР, сключен между страните, като ищецът е действал като Възложител, а ответника като Изпълнител се договорили - чл.1 Възложителят заплаща на Изпълнителя 11160 лева за изпълнение на СМР. Възложителят изплаща аванс в размер 5500лв., допълнително 2000лв. след монтажа на дървената обшивка, мембрана и летви; 2000лв. след монтажа на керемидите и останалата част след извършване на всички СМР.

Чл.2.2 Цената е твърдо договорена и включва всички разходи на Изпълнителя за цялостно изпълнение на дадения вид работа, като такси, транспорт, товаро - разтоварни работи, монтаж, застраховки и други.

Чл.3.1 Срокът за изпълнение на предмета на договора е 28 дни от подписване на договора.

Във връзка с така подписания писмен договор възложителят заплатил на два пъти на изпълнителя авансово, в брой парични суми общо в размер на 4 500.00 лева, както следва: На 19.08.2021г. сумата 3 500.00 лева и на 31.08.2021г. сумата 1 000.00 лева, за което са съставени два броя писмени разписки, с посочване на платените суми на посочените дати и подписани от двете страни.

Ответникът на 12.09.2021г. е подписал декларация, с която декларирал и същевременно се задължил да върне на ищеца авансово изплатените му суми на 19.08.2021г. и на 31.08.2021г., в общ размер на 4 500.00 лева, със срок за тяхното връщане до 12.12.2021г.

От представената съдебно - почеркова експертиза от вещото лице Р. Г. се установи, че подписите за „Изпълнител“ върху оригинал на Договор за изпълнение на СМР от 14.08.2021г., за „Получил“ върху оригинали на два броя Разписка от 19.08.2021г. и 31.08.2021г. и за „Декларатор“ върху оригинал на Декларация от 12.09.2021г., са положени от ответника М. Р. Л..

4

Искът е предявен на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК за установяване съществуване на вземане, което произтича от издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №138/18.10.2022г. по ч.гр.д. 295/2022г. на РС Девин по реда на чл.410 ГПК, представляваща авансово изплатена сума, съгласно сключен писмен договор на 14.08.2021г. за извършване на СМР на обект „жилищна сграда на ул. “Я.“ № *, в гр. Д..