Решение № 941 от 11.12.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. гр. Хасково, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640102031 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Т. М. М., ЕГН **********, с адрес: *************************** съдебен адрес: гр.Пловдив, ************************, адв. Д. В. М. от АК – Пловдив против “Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5.

Ищцата твърди, че е страна по договор за кредит с номер ***, сключен на *** г. с ответното дружество. Съгласно договора, тя получила сума по кредита в размер на 800,00 лева, при ГПР 26.02 % и ГЛП 26.93 %, при срок на кредита от 6 месеца. Съгласно чл.9 от договора, следвало да заплати допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" в размер на 169,08 лева и „Динамично плащане" в размер на 251,68 лева. Поддържа се от ищцата, че по процесния договор е заплатила сумата от 800,00 лева за главница, 10,00 лева лихва, 100 лева за услугата „динамично плащане“ и 100 лева за услугата „бързо разглеждане“.

Според ищцата, сключения между страните договор за кредит е нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК.

Договорът бил недействителен поради това, че било налице неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК. В договора бил посочен годишен лихвен процент, но не и условията за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на 1 договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Липсвало уточнение, какви точно разходи се включват в ГПР. Посоченият годишен лихвен процент не било ясно как точно се съдържа и как се изчислява по отношение на общия ГПР. Било предвидено освен това и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги. По този начин ищцата била поставена в невъзможност да разбере какъв реално бил процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които кредитополучателят ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето му в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречала на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Наред с това с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. С уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с ПМС № 426/2014 г. Така реално, чрез нарушаване на добите нрави, чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19 ал.4 ЗПК и при несъблюдаване на основен правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. В тази насока била последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната.

В условията на евентуалност са изложени подробни съображения за това, че клаузите, съдържащи се в сключения между страните договор за кредит с номер ***/*** г., предвиждащи заплащане на възнаграждение за такса динамично плащане и такса бързо разглеждане са нищожни поради това, че при уговарянето им не са спазени разпоредбите на чл.10а, чл.19 ал.4 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК, както и чл.143 ал.1 ЗЗП.

По гореизложените съображения иска от съда да постанови решение, с което на 2 основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата от 210,00 лева по недействителен договор за кредит с номер ***/*** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.08.2024 г., до окончателното й изплащане, а в условията на евентуалност – присъждане на сумата от 200,00 лева, недължимо платена по недействителни клаузи „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.08.2024 г., до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът счита предявения иск за неоснователен. Твърди, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, сам изрично е пожелал да се ползва от допълнителните действия. Всяко действие, което кредиторът предоставил, било по желание на потребителя.

Никога допълнителното действие не било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответното дружество, т.е. договорът за кредит можел да се сключи и без него. Двете действия присъствали в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е. не можело да се твърди, че ищецът не е разбрал за тях. Присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам пожелал да се ползва от тях отхвърляли и твърдението, че клаузите са уговорени индивидуално от кредитора и са неравноправни по смисъла на чл.144, т.9 ЗЗП.

Клаузите на чл.9, ал.1 и ал.2 от договор № 300779200/*** г. не били нищожни поради противоречие с добрите нрави. С тях не се накърнявали добрите нрави. Те не били противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение, установени в обществото. Нямало и как да бъде обратното, тъй като дейността на финансовите институции се осъществявала при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите. Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не били етични, а правни принципи, скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи можело да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

В практиката съществували решения, които аргументирано приемали изложената по- горе постановка (напр. Решение № 272 от 31.03.2009 г. по гр. д. № 1115/2008 г. на Апелативен съд - София, ГК, I състав). В решенията, които приемали, че нееквивалентността на престациите противоречи на добрите нрави, никъде не се откривало на кои добри нрави, на кои разбирания в обществото, на кои морално-етични правила подобна сделка противоречи.

Просто лаконично се посочвало, че сделката е нищожна, като се обяснявали теоретичните конструкции за добрите нрави или пък се преценявала еквивалентността въз основа на критерии, които се определяли за всеки конкретен случай.

Предвид изложеното се иска съдът да отхвърли предявените искове и да присъди 3 разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение като прави възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение от страна на ищцата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, с Определение № 1727 от 01.10.2024 г., между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, а и от приложения по делото Договор за кредит с номер *** от дата *** г., сключен между „Би Енд Джи Кредит“ ООД и Т. М. М., се установява, че на *** г. е сключен помежду им договор за кредит с номер ***.

Съгласно посочения договор, ищцата следва да върне сума по кредита от 864,00 лева, при размер на кредита от 800 лева, ГПР – 26.02 % и ГЛП – 26.93 %, при срок на кредита от 6 месеца. В договора е инкорпориран погасителен план, съгласно който падежа на първата от 6-те погасителни вноски е на 20.06.2021 г., а на последната – 20.11.2021 г. Съгласно чл.9 от договора, следва да заплати допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" в размер на 169,08 лева и „Динамично плащане по кредит" в размер на 251,68 лева. Така, съгласно чл.9, ал.1 от договора при кандидатстването си за кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от Общите условия като паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 169,08 лева и е дължима на равни вноски през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. В чл.9, ал.2 от договора е предвидено, че при кандидатстването си за кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4 от раздел V от Общите условия като паричната сума за динамичното плащане по кредита е в размер на 251,68 лева и е дължима на равни вноски през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. Така, общото задължение по договор за кредит с номер *** възлиза на 1284,78 лева – чл.9, ал.3 от Договора.

От съдържанието на процесния договор за кредит се установява също, че същият е подписан при Общи условия, неразделна част от него /непредставени по делото/.

Според приложената от ответника счетоводна справка за извършените плащания от страна на ищцата Т. М. М. по договор за кредит с № ***/*** г., същата е заплатила по процесния договор сума в общ размер на 1213,83 лева, в т.ч. и 209,75 лева – платено по „Динамично плащане“ и 140,90 лева – платено по „Бързо разглеждане“.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е изцяло основателен, като съображенията за това са 4 следните:

Както бе посочено по-горе, липсва спор по делото, че между ищцата и “Би Енд Джи Кредит“ ООД е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който същата е усвоила заетата сума, в случая в размер на 800 лева. Кредитодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Разпечатката съдържа 26 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc9b5101-a979-47a3-ac89-33a8b3e441d6