Решение № 37 от 13.02.2022, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. гр.Несебър, 13.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Йорданка Д. Коева Неновска като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Административно наказателно дело № 20212150200634 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е висящо пред настоящият съд, след като с Разпореждане от 20.04.2021г., постановено по АНД № 2038/2021г. по описа на Районен съд – гр.Бургас е прекратено съдебното производство по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.Несебър.

Производството по делото е образувано е по повод жалбата на „Г.П.“ ООД с ЕИК 201200326, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, к-с С.В. 2, ет.2, ап.21, представлявано от управителя М.Д.Ц.,подадена чрез процесуалните им представители – адв.Ненчо Драгнев и мл.адв.Иван Иванов, двамата от АК-Бургас против Наказателно постановление № 02-0003217 от 17.03.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, за административно нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Моли се съдът да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явяват процесуалните им представители, които поддържат жалбата от името на доверителя си. Ангажират гласни доказателства. Претендират присъждане на разноски за адвокатско 1 възнаграждение.

Процесуалният представител на ДИТ-гр.Бургас оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 06.01.2021г. в 13.15 часа, в строителен обект:

Жилищна сграда, находяща се в УПИ V-общ., с идентификационен номер *** по КК на гр.Несебър, ж.к.Черно море, кв.25, изпълняван от „Г.П.“ ООД, инспекторите от ДИТ-Бургас установили, че дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И.Х.М. с ЕГН **********, установен в обекта да полага труд при изграждане на вертикален кофраж на трети етаж на горепосочения обект. Лицето е декларирало в съставен ва място списък на работещите, че работи в „Г.П.“ ООД на длъжност „общ работник“. Нарушението е установено от Началник отдел „АИПО“ К.П.Г. при извършена проверка по документи на 18.01.2021г. и на 22.01.2021г. в ДИТ – гр.Бургас, във връзка с извършената в процесния обект проверка на 06.01.2021г. За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В жалбата си, същият твърди, че установеното на обекта лице И.Х.М. не е бил в трудови отношения с дружеството, а на гражданскоправни такива.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно 2 при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в акта за установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление и се потвърждават от показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител К.Г.. Същата сочи пред съда, че на процесната дата – 06.01.2021г. са извършили проверка на строителен обект, находящ се в ж.к.Черно море, гр.Несебър, на който установили 10-15 работника, които полагали труд – полагали вертикален кофраж на третият етаж от сградата. До пристигането на представител на строителната фирма, на работниците бил представен списък, в който същите собственоръчно написали трите си имена, ЕГН, длъжност и се подписали/л.19/. Един от тях бил И.Х.М., за който при извършената допълнителна проверка по документи било установено, че няма сключен трудов договор в писмена форма с „Г.П.“ ООД, обстоятелство, което не се оспорва и от самия жалбоподател. От водения от страна на жалбоподателя свидетел Р.Ц. – технически ръководител в дружеството-жалбоподател, се установява, че след проверката, на другият ден дружеството е сключило трудови договори с установените на обекта работници.

При обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, съдът не кредитира представения с административно-наказателната преписка граждански договор № 011 от 04.01.2021г. /л.24/. Законът е категоричен и не допуска отклоненения от установените с императивни норми задължения на работодателя, а именно - да допусне работника на работното му място, след сключен писмен трудов договор с него. Прибягването до граждански договор /такъв, какъвто е представен по делото/, когато с него се цели прикриване на трудово по същността си правоотношение, е недопустимо и това следва от уредената в чл.1, ал.2 от КТ законна фикция, че "отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения". Гореизложеното налага извода, че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за извършеното от него административно нарушение.

Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание, съдът като взе предвид, че същото е определено в предвидения от закона минимум, счита, че съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като деяние и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.

При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на ДИТ Бургас и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас (като 3 териториално поделение) – арг. от чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.2, ал.1 и чл.16, ал.1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда” вр. пар.1, т.6 от ДР на АПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0003646 от 27.07.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, на „С.Т.“ ЕООД с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул.“К.В.“ № 34, ет.4, представлявано от ИР. Д.

СТ., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, за административно нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА „С.Т.“ ЕООД с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул.“К.В.“ № 34, ет.4, представлявано от ИР. Д. СТ. да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” , сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________ 4