Решение № 1196 от 20.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1196 гр. Пловдив, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Борис Попов при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20265300501230 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. С. Д., както и насрещна въззивна жалба на М.

К. С., Ж. Н. С., П. Н. С. против Решение № 773/21.02.2026г., по гр.д.№21024/24, ПРС, с което е оставено без уважение искането с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК, с което М. К. С., Ж. Н. С. и П. Н. С. искат да бъде признато за установено по отношение на Д. С. Д., че е извършено с Решение на съсобствениците от 07.08.2015 г. на основание чл.32 от ЗС разпределение на реалното ползване на Поземлен имот с идентификатор № ********** по Кадастрална карта на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ II-62, кв.

430- стар по регулационен план „Русин махала", гр. Пловдив, одобрен със заповед № 92/17.04.1965 г., находящ се в *************; - разпределено е ползването на ПИ с идентификатор № ********** по Кадастрална карта на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ II-62, кв. 430-стар по регулационен план „Русин махала", гр. Пловдив, одобрен със заповед № 92/17.04.1965 г., находящ се в ***********, както следва:

Съсобствениците М. К. С., Ж. Н. С. и П. Н. С. да ползват Дял I, част от незастроено дворно място, съставляващо част от ПИ с ИД ********* по КК на град Пловдив, показано на скица-проект (вариант трети), ограничен с цифри 1-2-3-4-5-6-1 и 21-20-2315-21 с площ от 100.75 кв.м. и застроено дворно място (гараж), ограничен с цифри 1622-14-13-16 с площ от 16.50 кв.м. колорирани в червено, неразделна част от 1

Допълнително заключение на вещото лице от 14.10.2025 г., неразделна част от решението; съсобственикът Д. С. Д. да ползва Дял II, част от незастроено дворно място съставляващо част от ПИ с ИД ********* по КК на град Пловдив, показано на скица-проект (вариант трети), ограничен с цифри 7-8-4-3-7 с площ от 31.75 кв.м. и застроено дворно място (гараж), ограничен с цифри 17-18-22-16-17 с площ от 16.50 кв.м. колорирани в синьо, неразделна част от Допълнително заключение на вещото лице от 14.10.2025 г., неразделна част от решението; отредено е за общо ползване от всички съсобственици частта от дворно място ограничено с цифри 13-14-22-21-15-238-7-9-10-11-12-13, с площ от 26.5 кв.м, колорирано в зелено, съгласно скица - проект (вариант трети), неразделна част от Допълнително заключение на вещото лице от 14.10.2025 г., неразделна част от решението, като са присъдени и разноски.

Жалбоподателят Д. Д. обжалва решението в частта на разпределение на ползването, като поддържа, че същото е недопустимо и евентуално неправилно. Като основание за недопустимост сочи, че доколкото незастроената част от дворното място е обща част по естеството си, по предназначението си и по силата на закона служи за общо ползване, поради което не може да бъде разпределяна по реда на чл.32, ал.2 от ЗС. Поддържа, че искането за разпределение на ползването противоречи на чл.56, ал.5 от ЗУТ. Подробно излага твърденията си за развилите се в годините отношения между етажните собственици във връзка с дворното място и инициираните от тях съдебни и административни производства. Посочва, че доколкото въззиваемите имат мнозинство, то те и сами биха могли да вземат решение за ползването на дворното място и нямат нужда от съдействието на съда за това. Поради това и счита, че предявеният от тях иск е недопустим. По отношение на неправилността на решението сочи, че съдът е разпределил за ползване и застроени части от дворното място, каквото искане не е правено. Отделно е оставил неразпределени незастроени части, които не са предоставени за общо ползване. Сочи и че приетият от съда вариант трети от заключението на вещото лице не съответства на квотите в съсобствеността на ПИ.

Твърди и че по този вариант, той няма достъп до собствения си гараж. Счита, че разпределението на ползването по начин , така че мястото под незаконния навес да се разпредели на въззиваемите ги награждава неправомерно. Счита и че същото е нецелесъобразно. Счита е че с настоящето дело се цели заобикаляне на закона и запазването на неправомерните действия на ответниците. Не е формулирано искане от въззивния съд в случай, че приеме че решението е допустимо.

Въззиваемите М. К. С., Ж. Н. С., П. Н. С. са подали отговор на въззивната жалба, в който се поддържа нейната неоснователност. Развиват доводите се относно допустимостта на извършване на разпределение на незастроената част на дворното място, като считат за несъобразени със закона твърденията на жалбоподателя, че това дворно място е общо по естеството си и не подлежи на разпределение по реда на чл.32 от ЗС. Поддържат, че в решението си съдът се е съобразил изцяло с частите на 2 съсобствениците, както и с притежаваните от тях обекти. Твърдят, че в ПИ не е налице етажна собственост, т.к. има сгради с различни собственици. Позовават се и на съдебна практика, включително и на задължителна тълкувателна такава. Излагат доводи и за премахване на преместваемото съоръжение. Повтарят твърденията си за хронологията по вземане на решение от съсобствениците, формирали мнозинство по въпроса как да се разпредели ползването на дворното място. Оспорват твърденията на жалбоподателя, че е останало неразпределена част от дворното място, както и че не са съобразени квотите на страните в съсобствеността. Твърдят, че всъщност искането на жалбоподателя е самите те да нямат достъп до собствените си самостоятелни обекти.

Претендират разноски.

Подадена е насрещна въззивна жалба от М. К. С., Ж. Н. С., П. Н. С. против отхвърлителната част на решението, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Считат, че съдът не е обсъдил събрания доказателствен материал, както и изложените от страните доводи и съображения. Твърдят, че независимо от съдебните решения, с които е отменено решението на етажната собственост по разпределение на ползването, съдът не е съобразил, че в случая е налице решение на съсобствениците, които имат по-голям от 50% дял в съсобствеността и именно това решение следва да бъде зачетено. Навеждат довод, че това решение е взето след възлагане на правоспособен геодезист извършването на замерване и обозначаване на частите, които се разпределят за ползване. Обсъждат и мотивите на решенията на съда, с които е отменено решението на етажната собственост, като поддържат, че няма пречка съсобствениците да вземат решение по реда на чл.32 от ЗС. Посочват и че в резултат на многогодишните спорове на ответника техни наследодатели, първоначални собственици в имота са починали. Считат, че в производството са доказали възникването на правните последици от взетото от мнозинството съсобственици решение и съдът е следвало да уважи предявения иск. Молят за отмяна на решението в тази му част и за постановяване на ново, с което искът бъде уважен. Претендират разноски.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от Д. Д., в който същата се оспорва. Счита, че съдът правилно е преценил събраните доказателства и е направил законосъобразни правни изводи. Счита, че предявеният установителен иск е недопустим, доколкото липсва правен интерес от предявяването му. По същество счита искът за неоснователен. Позовава се на решения на ПРС и ПОС, с които е отменено решението на ОС на етажните собственици. Също обсъжда мотивите на посочените решения, но счита, че те нямат никаква обвързваща сила. Претендира разноски.

Подадена е и частна жалба от Д. Д. против Определение № 4234/01.04.2026, с което е оставен без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските като ищците бъдат осъдени да му заплатят сумата от 766,94€ разноски за 3 заплатено адвокатско възнаграждение по главния иск. Счита че неправилно съдът е приел, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за разноските, като всъщност искането било за допълване на решението в частта за разноските. Счита, че щом главният иск с пр. осн. чл.124 от ГПК е отхвърлен, то на него като ответник му се дължат разноски за осъществената правна защита. Моли за отмяна на обжалваното определение и за присъждане на претендираните разноски. Претендира разноски по тази жалба, като представя нарочен договор за правна защита.

Постъпил е отговор на частната жалба от М. К. С., Ж. Н. С., П. Н. С., в който поддържат, че постановното определение е правилно. Считат, че разноски се дължат единствено от жалбоподателя, доколкото техните искове са уважени, независимо дали главния или евентуалния, т.к. правните последици са едни и същи – уважаване на исковата претенция. Позовават се на съдебни практика – О № 3412/08.11.2023г., гр.д.

№4456/23, 4г.о., ВКС, в което е казано че дори и при прекратяване поради недопустимост на производството по главния иск, то разноските се определят от изхода на делото по евентуалния такъв. Посочват разликата с кумулативно съединените искове, при които се дължи произнасяне по всеки един от исковете.

Поддържат, че при евентуално съединените искове ответникът има право на разноски само в хипотезата на отхвърляне на всички искове. Отделно сочат че в случая не е налице същинско съдебно производство, а такова по спорна съдебна администрация, в което разноски не се дължат. Молят частната жалба да бъде оставена без уважение.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица – страни, останали недоволни от различни части на атакуваното съдебно решение, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.

Пред районният съд са предявени два иска – установителен – за признаване за установено в отношенията между страните, че с решение на мнозинството от съсобствениците от 07.08.2015г. е разпределено ползването на незастроената част от процесния имот, съставляващ ПИ с идентификатор ********* по КККР на гр.

Пловдив, а при условията на евентуалност – за разпределение ползването на същия.

По главния иск

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като е приел, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отменено решението на ЕС за разпределяне на ползването от 07.08.2015г., поради което и при зачитане на СПН на влезлия в сила съдебен акт, то този въпрос не може да бъде пререшаван.

Настоящата инстанциия намира това разрешение за правило, макар и по различни съображения. Ищците М. С., Ж. С. и П. С. твърдят, че на 07.08.2015г. е взето решение от съсобствениците в ПИ, имащи мнозинство за разпределяне на ползването.

За такова решение те считат решението на ОС на етажните собственици от същата дата. Представеното такова, обаче, не представлява решение на съсобствениците с 4 мнозинство касателно разпределение ползването на общата вещ, а решение от Общо събрание на етажна собственост, което освен всичко е и отменено със съдебен акт, влязъл в сила / виж представените Р№825/09.03.2016, гр.д.№11122/2015, ПРС и Р№1425/09.11.2016, в.гр.д.№1541/2016,ПОС/. Така, практически липсва решение на мнозинството от съсобствениците относно разпределение ползването на съсобствения имот. Ето защо и правилно този иск е бил отхвърлен и постановеното решение в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а насрещната въззивна жалба на С.- отхвърлена.

По евентуалния иск

Ищците С. са предявили иск за разпределение реалното ползване на ПИ с идентификатор *********** по КККР на гр. Пловдив. Първоинстанционният съд е приел, че ищците, които желаят общо ползване притежават ¾ ид.ч. от дворното място, а ответника – ¼ ид.ч., както и че следва да извърши разпределение на ползването на незастроената част от дворното място, като е възприел вариант трети от заключението на в.л. К.. Единствен довод за това разрешение е посочил, че само при този вариант ответникът Д. има достъп до своя апартамент и гараж без да се налага да излиза от границите на дворното място.

Против тази част на решението е подадена въззивна жалба от Д., в която поддържа, че решението е недопустимо и евентуално неправилно.