Решение № 5012 от 08.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5012 гр. Пловдив, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330102905 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от от „РОСАГРОФОНД“ ООД, с ЕИК: 200729272 против „ТЕРРА ТЕТ“ ЕООД, с ЕИК : 201078840, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер 19, 46 лв. /деветнадесет лева и 46 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода **г., както и законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда, до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е собственик на земеделски земи и основният предмет на дейност на дружеството е отдаване под наем и аренда на собствените му земеделски имоти. Твърди се, че при осъществяване на търговската си дейност, „РОСАГРОФОНД“ ООД влязло в търговски отношения с ответника „ТЕРРА ТЕТ“ ЕООД, като на * г. страните сключили Договор за аренда на земеделска земя, вписан в * Договорът бил със срок 7 стопански години, считано от *г.

Излага се, че по силата на договора на арендатора „ТЕРРА ТЕТ“ЕООД били предоставени за временно и възмездно ползване имотите описани в чл.1 от Раздел I „Предмет на договора“, находящи се в землището на *.

Съобразно уговореното в Раздел IV „Арендно плащане“от Договора за аренда на земеделски земи, арендаторът „ТЕРРА ТЕТ“ ЕООД се задължил да заплати арендно възнаграждение за стопанската * г. в размер на 1000, 72 лева.

Арендното плащане се извършвало в срок до *г. Арендодателят 1

„РОСАГРОФОНД“ ООД изпълнил коректно задължението си да предаде отдадените под аренда имоти в държане на арендатора. За периода на действие на договора, арендодателят осигури спокойно и безпрепятствено ползване на земеделската земя, предмет на арендните правоотношения.

Ищецът сочи, че въпреки, че изпълнил коректно и в срок всички свои задължения по договора за аренда, ответникът изпаднал в просрочие при изпълнение на задължението си за заплащане на арендната цена за стопанската * г. и на датата на падежа — * г. не извършил каквото и да е било плащане по банковата сметка на ТД „РОСАГРОФОНД“ ООД. Предвид изложеното, за ищеца възникнало задължение за заплащане на обезщетение за забава, което от **г. било в размер на 19, 46 лева.

Излага се, че за обезпечаване на своето вземане ищецът заведл ЧГД № *г. по описа на Районен съд - Пловдив по реда на чл. 410 ГГ1К. Към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, при арендодателя не били постъпили никакви суми по арендния договор, дължими като арендна цена за стопанската 2021 /2022г.

По делото била постановена Заповед за изпълнение на парично задължение. След издаване на заповедта за изпълнение, арендаторът заплатил на 29.12.2022г. по сметката на арендодателя, дължимата арендна цена за стопанската *г., но не заплатил дължимата лихва, както и направените разноски в заповедното производство. На 24.01.2023г. ищецът бил уведомен, че длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично вземане, което обуславяло правния интерес на ищеца от водене на настоящото дело.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „ТЕРРА ТЕТ“ ЕООД. Ответникът или негов представител не се явява в откритото съдебно заседание. Същият не е направил и искане делото да се разгледа в негово отсъствие, като е уведомен за последиците на чл. 238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца с молба по хода на делото в проведеното първо открито съдебно заседание по делото е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание по делото.

Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна, като ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК.

2

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза на ищеца сторените от него разноски, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в общ размер на 125 лева, от които 25 лева – разноски за заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. В заповедното производство по ч.гр.д. № *г. ., по описа на РС- Пловдив, XXII- ти гр. състав ищецът е направил съдебни разноски в общ размер на 75 лева, които също следва да му се присъдят с решението.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от „РОСАГРОФОНД“ ООД, с ЕИК: 200729272 , че ответникът „ТЕРРА ТЕТ“ ЕООД, с ЕИК : 201078840 дължи на ищеца „РОСАГРОФОНД“ ООД, с ЕИК: 200729272 сумата от 19, 46 лве в а /деветнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода **г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда – *. до окончателното изплащане на вземането , за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *г. по ч.гр.д.

№ *г.., по описа на РС- Пловдив, XXII- ти гр. с ъстав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТЕРРА ТЕТ“ ЕООД, с ЕИК:

201078840 да заплати на „РОСАГРОФОНД“ ООД, с ЕИК: 200729272 сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща направени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № *г. ., по описа на РС- Пловдив, XXII- ри гр. състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд – Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3