Решение № 1067 от 30.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1067 гр. Бургас, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252120107085 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Б. Л. Х., ЕГН **********, против Т. С. И., ЕГН **********.

Твърди се, че ищецът през 2021 г. имал интерес от закупуване на определен недвижим имот- сграда в центъра на гр. Бургас, ***, на която имало поставен транспарант с обявен телефонен номер. Х. се свързал със собственика, извършил оглед, но се оказало, че за имота имало сключен ексклузивен договор с брокерска къща „Адмирал“. По този повод се срещнал с ***- съпруг на ответницата, като заедно с него направили още два огледа. Ищецът поискал незабавно да закупи имот. И. го уверил, че може да свали цената, за което Х. трябвало да плати някакъв депозит, за да се стопира сделката. В тази връзка и по изрично настояване на И., ищецът на 24.11.2021 г. превел по личната сметка на ответницата сумата от 10 000 лв. Сочи се, че независимо, че изпълнил указанията на брокера, желаният имот бил продаден на друг човек. Въпреки отправената до И. покана да върне сумата, последният не сторил това, като заявил, че ще съдейства за покупка на друг имот.

Заявява се, че ищецът нямал отношения с ответницата, поради което преведената сума се явявала платена без основание, и в тази връзка се моли да бъде осъдена И. да върне на ищеца сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 ГПК постъпи писмен отговор, с който ответницата счита предявената претенция за неоснователна. Твърди, че на 06.07.2021 г. ищецът имал публикувана интернет реклама за продажба на 4 еднофамилни къщи в кв. Ветрен, гр. Бургас, с обявен телефон **********. След проведен разговор с него, през месец август 2021 г. бил 1 извършен оглед от страните и съпруга на ответницата. И. извършила проверка в Имотния регистър и установила, че земята, върху която били построени къщите, била собственост на „ВИККАЛ“ ЕООД със съдружници трети лица, на което при отправено запитване Х. отговорил, че живеел на съпружески начала с ****- единия съдружник, както и че лично ищеца бил ангажиран с организацията на строителството, рекламата, преговорите и продажбата на имотите.

Сочи се, че на 09.09.2021 г., в присъствието на ищеца, И. В. Х. /другия съдружник/ и И.и, се подписал предварителен договор за покупка от последните на една от къщите. Тъй като И.и били първите, проявили интерес към една от четирите къщи, поискали те да предлагат другите три къщи, като се подпише ексклузивен договор. Ищецът се съгласил, но поискал това да се случва без договор, като посочил, че възнаграждението им при продажба на всяка една от къщите ще е в размер на 10 000 лв. Последните приели тези условия, след което в кантората на адвокат К. бил подписан предварителния договор за покупка на избраната от тях къща. На 09.11.2021 г. бил сключен окончателен договор за учредяване право на строеж, на което Х. присъствал.

Същият месец познато семейство на И.и им казало, че си търсят къща, на което последните предложили останалите три къщи и те се съгласили да закупят едната. В периода 15.11.2021 г.- 17.11.2021 г. била проведена среща, на която била определена дата за сключване на окончателен договор и била постигната договореност относно цената, след което Б. Х. потвърдил, че ще заплати сумата от 10000 лв. за посредничеството, по предложение на ответницата по личната й банкова сметка, след подписване на нотариален акт с купувачите. На 24.11.2021 г. сумата постъпила по сметката с основание „комисионна“.

Впоследствие се сочи, че Х. многократно заявявал, че „ще си върне“ преведената сума.

Оспорват се като неверни твърденията на ищеца за желанието му да закупи имот, за което му бил поискан депозит в размер на 10000 лв. С тези мотиви се моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне, като фактическият състав се характеризира с два елемента- получаване на нещо от обогатилото се лице, което е дадено от обеднялото лице и начална липса на основание за получаването. Под основание следва да се разбира правна връзка, правоотношение, което да оправдава получаването. Липсата на основание е общ елемент на всички състави на неоснователното обогатяване, като този по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД предполага начална липса на основание, като между даващия и получаващия не следва да съществува правоотношение, което да поражда задължение за изпълнение .

В тежест на ищеца е да докаже, че е платил процесната сума, а ответникът- наличието на основание за получаването или за задържане на полученото, в случая, че не дължи връщане на сумата поради наличие на сключен между страните устен договор за 2 посредничество при закупуване на имотите- предмет, възнаграждение, начин на плащане.

По делото няма спор, че сумата от 10 000 лв. е била преведена от ищеца и получена от ответницата.

Спорният по делото въпрос е дали между страните е налице договореност, по силата на която И. не дължи връщане на сумата.

Както бе посочено по- горе от страна на ответницата се твърди, че процесната сума представлява заплащане от ищеца по сключен с нея и съпруга й- ***, неформален договор за посредничество при продажбата на недвижим имоти. Последният съставлява вид договор за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД и в тази връзка законът не изисква писмена форма за неговата валидност. От доказателствата по делото, обаче, не може да се установи с категоричност, че страните са обвързани от сключен договор за посредничество.

Действително при извършване на превода на сумата от 10 000 лв. ищецът е посочил, като основание „комисионна“, но липсват други индивидуализиращи белези, които да обвържат извършеното плащане именно с твърдения от ответницата договор. Дори и да се приеме, че сумата е била преведена като възнаграждение по комисионен договор, то по делото липсват доказателства, от които да се направи извод при какви параметри е бил сключен- предмет, задължения и права на страните, както и възнаграждение. Представената извадка от съобщения, изпращани чрез приложението Вайбър, също не внася яснота в тази насока. На първо място не може да се приеме с категоричност обстоятелството, че кореспонденцията е водена именно с ищеца. Касае се за чатове между ответницата и абонат, изписан като „Во“, който не е индивидуализиран с имена или други характерни за ищеца белези. На следващо място от съдържанието им не се установява, че между страните по делото е налице договореност ответницата и/или съпруга й да посредничат за продажба на имоти срещу възнаграждение в размер на 10000 лв. за осъществена сделка. Действително сочи се сума в същия, но основанието, на което се твърди от ответницата, че е получена, не се споменава.

Посоченото „като плати митко“ „на тази сметка ще ти пусна днес 10000“ не покрива в достатъчна степен елементите на твърдения сключен комисионен договор. Само на едно място се споменава, че „става въпрос за комисионната…“, но се сочи, че е във връзка със закупения от семейството на ответницата имот, а не от трето лице, като абоната „Во“ продължава, заявявайки „за която /сума/ лазах /казах/ че няма да му платя и си искам парите“.

С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира предявената претенция за основателна. От страна на ответницата не се ангажираха доказателства, обосноваващи извода, че сумата от 10000 лв. е заплатена като възнаграждение по силата на сключен договор за посредничество с ищеца. Представените документи, касаещи закупения от И.и недвижи имот, както и представената справка от Агенцията по вписванията, не променят извода. Посочените и описани по- горе доказателства, са доста условни и косвени, поради което въз основа само на тях не може да се установи наличието на осъществен състав на сочената договореност, и в тази връзка следва да се приеме, че на И. не й се следва процесната сума, същата е получена без основание и следва да бъде върната на Б. Х..

3

Наличието на други, различни от твърдението, договорни или деликтни отношения между страните или дружествата, в които същите участват или представляват, са без правно значение в случая. Наред с това обстоятелството, че претенцията е заведена 4 години след плащането на сумата, не може да се вмени във вина на ищеца. В тежест на ответницата бе да докаже соченото от нея основание, на което задържа сумата, като същата наведе твърдения за наличието единствено на сключен договор за посредничество, което не бе доказано, поради което разместването на имуществените блага се явява неправомерно и И. следва да бъде осъдена да върне на ищеца получената сума, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се следват сторените разноски, възлизащи на сумата от общо 1034,52 евро, от които 204,52 евродържавна такса, и 830 евро- заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира направеното от ответницата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Съпоставяйки фактическата и правна сложност на делото, вида на спора, цената на иска, провеждането на три заседания, в който представителя на ищеца се явява, извършените от пълномощника процесуални действия по подаване на отговор на исковата молба, изразяване на становища, включително и писмени такива, извършената защита в съдебно заседание, отчитайки и постановките на решение по дело С-438/22 на СЕС, включително и постановената след това решение практика на ВКС за незадължителност на Наредбата за адвокатската работа, съдът намира, че сумата от 830 евро не се явява прекомерно заплатена и в достатъчна степен ще овъзмезди положения от адвоката на ищеца труд.

С оглед приемане за Закона за въвеждане на еврото в Република България, всички суми следва да се присъждат в официалната към момента валута, а именно- евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. С. И., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, да заплати на Б. Л. Х., ЕГН **********, живущ в гр. ****, сумата от 5882,10 евро, преведена от ищеца на ответницата без основание на 24.11.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2025 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, както и сумата от 1034,52 евро, представляващи разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4