Решение № 2127 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2127 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110218423 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****„ ЕООД, против Наказателно постановление № 008388/11.11.2025г., издадено от директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, за нарушение на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит и му е наложено административно наказание: на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Срещу така издаденото НП е подадена жалба от „*****„ЕООД, в която се посочва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят се позовава на факта, че такса бързо разглеждане се отнася до срока в който се извършва проверка на кредитоискателя, като същата се заплаща по изрично искане на кредитоискателя.Освен това в жалбата се твърди, че в Акта и в издаденото Наказателното постановление липса конкретика относно засегнати потребители, както и факта, че наказващ орган не е взел предвид доводите изложени във възражения по съставен АУАН. Поради това се иска СРС да отмени изцяло Наказателното постановление и присъждане на направени по делото разноски.

Жалбподател, редовно призован, не се явява. Процесуален представител адв.Ц., моли да се отмени обжалваното НП по съображения изложени в жалбата. Моли за присъждане на разноски по делото / приложен списък с разноски/

1

Въззиваемата страна – КЗП се представлява от адв.М. / с пълномощно по делото/. В хода на съдебни прения моли обжалваното НП следва да бъде потвърдено като издадено при спазване на материален и процесуален закон. Излага подробни съображения за това в писмени бележки. Моли да се присъдят направени разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, от надлежна страна, с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалба е неоснователна. По делото се установява следната фактическа обстановка :

На 02.08.2023 г. в деловоден регистър на Комисия за защита на потребителите е била постъпила жалба от И. Д. с вх. № Ц-03-8306 срещу „*****„ЕООД.

При извършване на проверка от комисията е уведомено дружеството за постъпилата жалба и е изискано да се представят в документи и информация. От предоставените от дружеството документи било установено, че по Договор за кредит № ********** /13.11.2024г. жалбоподателя е изискал от потребителя да заплати такса за бързо разглеждане в размер на 143,10 лева.

Проверяващият счел, че при тези факти и обстоятелства, проверяваното юридическо лице е определило изрична такса за бързо отпуснат кредит, която се начислява заедно с вноската по погасяване на кредита, като не се заплаща допълнително и самостоятелно, в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Приел посочената такса за свързана с усвояването на кредита и като такава, в нарушение на закона.

Съдът кредитира и писмените доказателства приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица. Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, като в тях ясно е посочено място и дата на извършване на нарушението. Нарушението е описано ясно и конкретно, като са посочени номерата и датата и мястото на сключване на договора за кредит и е описано най- същественото му съдържание. Ясно е посочено и самото нарушение – заплащане на такса бързо разглеждане на действия по отпускане на кредита, като тази такса не се явява допълнителна услуга, която следва да се заплати самостоятелно. На установеното нарушение е дадена и съответната правна квалификация по чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Поради изложеното съдът намира за изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП. Актовете отговарят на всички изисквания на чл. 42, ал. 1, съответно чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Съдът кредитира показания на св. Г., доколкото същите са обективни, непредубедени и 2 разясняват съществени обстоятелства по делото. Свидетелката посочва, че лично е извършила проверка на представените от дружеството документи, във връзка с жалба на потребител. Описва и конкретното установено от страна на проверявано лице нарушение.

Показанията на свидетеля кореспондира и с приложени по делото писмени доказателства, като последните съдът цени като относими към събраната доказателствена съвкупност.

Начислената такса по Договор кредит № ********** /13.11.2024г. за бързо разглеждане, като услуга представлява част от дейността на кредитора по разглеждане на документи и отправяне на индивидуално предложение, които същият следва да извърши безвъзмездно при отпускане на кредита по силата на чл. 5, ал. 1-9 от ЗПК. В съответствие с правна норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тази норма е императивна и не допуска отклонение от предвиденото в същата, правило за поведение. В противоречие с разпоредбата, в текста на предлагания на потребителя договор за кредит, жалбоподателя е включил такса за бързо разглеждане в размер на 134,10 лева. Съдът приема, че значението на понятието "бързо разглеждане" включва широк набор от извършени операции, обслужващи усвояването на кредита, като действия по договарянето на кредита, вкл. проучването на кредитоискателя и неговата кредитна история, договарянето на условията, актът на подписване на самия договор, отпускането и усвояването на средствата и др. и жалбоподател не може да злоупотребява, въвеждайки такси за дейности свързани с отпускането на кредити, както е в процесният случай такса за бързо разглеждане, което е пряко свързано с усвояването на кредита. Тези разноски свързани с тази такса, както правилно е установил и административно наказващият орган са такива, свързани с усвояването на кредита и тяхната недължимост от страна на кредитополучателя, следва от закона. С оглед на изложеното настоящата инстанция не приема възражението, че тази такса не е свързана с усвояване или управление на кредита.

Несъобразяването на кредитната институция с въведеното в нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК правило за поведение, съставлява административно нарушение, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 45, ал. 1 от ЗПК с административно наказание "имуществена санкция" предвид субекта-нарушител е в размер от 3000 лева до 8000 лева. На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минималния предвиден размер от 3000 лева. съдът не е оправомощен да изменя размера на същата.

Настоящият съдебен състав не счита, че нарушението е маловажно и че следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН – с оглед на обществената опасност на деянието. Следва да се отчете обстоятелството, че чл. 10а, ал. 2 от ЗПК гарантира да не се допуска злоупотреба с договорната свобода, при която икономически по-силният участник в оборота (кредитна институция, разполагаща със свободни средства) да налага на по-слабия си клиент (търсещ финансиране) условия, при които да реализира необосновано висок приход, вкл. чрез предвиждане на разходи, които по същество представляват допълнителен източник на приходи, надхвърлящ обичайната печалба. Освен това конкретното нарушение е формално и липсата на настъпили вредни последици не следва да се тълкува като смекчаващо 3 отговорността обстоятелство.

Поради това СРС приема, че процесното нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не е отклонение, а е по-скоро типичен пример за нарушение от този вид. Водим от изложеното СРС прие, че събраните по делото доказателства сочат, че жалбоподател е извършио от обективна страна състава на нарушението по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и релевираните в обратния смисъл аргументи от страна на Дружеството – жалбоподател са неоснователни.

От субективна страна следва да се посочи, че административната отговорност на юридическите лица е обективна и безвиновна. Водим от всичко, изложено по-горе, настоящият съдебен състав реши, че жалбата е неоснователна, а обжалваното с нея Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло по съображения, подробно посочени по-горе.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т. е. КЗП) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Наказателното постановление и по време на съдебните прения пред СРС, НО, 130 състав процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.

63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на КЗП следва да се присъди възнаграждение съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. Според действащата към момента редакция на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ може да бъде от 130 до 190 лева. В случая по настоящото дело юрк. М. е участвала само в едно съдебно заседание пред СРС, което е продължило по-малко от половин час. В писмената защита тя е изложила принципни съображения относно неоснователността на жалбата и е даден отговор на възраженията на Дружеството – жалбоподател. Поради това жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на КЗП юрисконсултско възнаграждение в минимален размер според Наредбата за заплащането на правната помощ, т. е. сума в размер на 66,47 евро /130 /лева.

Водим от горното и на чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 008388/11.11.2025г., издадено от директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, за нарушение на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит и му е наложено административно наказание: на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

4

ОСЪЖДА „*****„ ЕООД, да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 66,47 евро разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 2127 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110218423 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****„ ЕООД, против Наказателно постановление № 008388/11.11.2025г., издадено от директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, за нарушение на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит и му е наложено административно наказание: на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева.