Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2681 от 29.03.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32017/2021
Вид
Решение № 2681
Подписан
29.03.2022
Състав
КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2681 гр. София, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20211110132017 по описа за 2021 година

Предявен е иск от ИЩЕЦ с правна квалификация чл. 79, ал. вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника ИР. СТ. Г. да заплати сумата 903.59 лева – непогасена главница по договор за кредит №9929658003/25.11.2016 г., сключен от разстояние между „ФИРМА ЕООД и ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2021 г. до окончателното изплащане.

Ищецът излага твърдения, че между „ФИРМА ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и ответника е сключен договор за кредит №9929658003/25.11.2016 г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на 400.00 лева, а заемателят е поел задължение да я върне в срок до 25.12.2016 г. ведно с договорна лихва. Ищецът посочва, че договарянето между страните е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние като договора за заем е сключен във формата на електронен документ и представлява предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР. Посочва, че ответникът се е възползвал от допълнителната услуга експресно разглеждане за заявката за кредит, за което съгласно Общите условия към договора се дължи пропорционална такса. Поддържа, че съгласно условията на договора сумата е отпусната на името на кредитополучателя в „Изи Пей“ на същия ден – 25.11.2016 г. В рамките на същия ден ответникът е подал заявка за отпускането на допълнителна сума в размер на 400.00 лева, която възможност е договорена между страните и преди да е върнат първоначално отпуснатия кредит. Заявка е била одобрена от кредитора като е разгледана експресно и сумата е преведена на 25.11.2016 г. като е подписан нов допълнителен договор, с който е променен само размера на заема, а всички останали клаузи са останали непроменени. С изменението на договора кредитополучателят се е задължил да върне главница в размер на 1000 лева, 222.31 лева – такси експресно разглеждане на заявките и договорна лихва в размер на 33.68 лева като възползвайки се от правото си да удължи срока за връщане на кредита ответникът е договорил нова падежна дата -12.04.2017 г. Към падежната дата – 12.04.2017 г. заемополучателят е правил частични плащания, с които са погасени изцяло договорната лихва и таксите за експресно разглеждане на заявките, както и главница до 903.59 лева.

Поради липсата на плащане след това кредиторът започва да начилсява и наказателна лихва.

Посочва, че на ответника са изпратени напомнителни писма, което се таксува и е за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Твърди, че по силата на сключен на 1

23.11.2018 г. договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. и Приложение №1 към него, вземанията по договора са цедирани на ищеца, за което твърди, че на ответника е изпратено уведомително писмо, в съответствие с дадените му от цедента пълномощия. Алтернативно посочва, че с връчване на исковата молба на ответника ведно с уведомлението за цесия, същият е уведомен за прехвърляне на вземанията по договора.

Претендира разноски по делото.

В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор на исковата молба. В насроченото открито съдебно заседание ответникът не се явява и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Ответникът е редовно уведомен за последиците по чл.238 ГПК.

Ищецът в първото открито съдебно заседание е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, тъй като са налице предпоставките на чл.238 ГПК.

Представя и списък по чл. 80 ГПК.

След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея /връчени са по реда на чл. 45 ГПК /, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.

Предвид изхода на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в общ размер на 150.00 лева, от които 50.00 лева- държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП за настоящото производство.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ИР. СТ. Г., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на ИЩЕЦ, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79, ал. вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД сумата 903.59 лева – непогасена главница по договор за кредит №9929658003/25.11.2016 г., сключен от разстояние между „ФИРМА ЕООД и ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2021 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 150.00лева – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2