Решение № 4870 от 11.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4870 гр. Пловдив, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330117269 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Б. М. П., ЕГН **********, с адрес ******, против „Аксес Файненс” АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. И.н Вазов, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2 (универсален правоприемник на „Аксес Файнанс“ ООД - Заличен търговец/ЮЛНЦ с ЕИК 202806978), с която е предявен иск за признаване за установено, че клаузата на чл. 20 от Договор за паричен кредит от 18.03.2021 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка, е нищожна като противоречива на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и е прекомерна.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за паричен кредит от 18.03.2021 г. за сумата от 200 лв., при ГЛП от 43,20 % и ГПР от 45,90 %. Твърди се още, че в чл. 15 от договора е предвидено задължение за длъжника да предостави обезпечение на кредита, изрично посочено в договора и общите условия към него, като при неизпълнение на това задължение, същия дължал неустойка по чл. 20 от договора в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница за текущия месец, която е включена в текущото задължение на настоящия месец и се начислява за всяко отделно неизпълнение. Счита, че неустойка за непредоставяне на обезпечение, с оглед нейния размер излиза извън присъщите на една неустойка обезщетителна и обезпечителна функции, съгласно т.3 на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, и цели обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, без да служи за обезпечаване на задължението по кредита или обезщетяване на 1 вредите за кредитора. Последното се извеждало още от размера на неустойката, краткия срок за предоставяне на поръчителство или друго обезпечение и обичайната практика при добросъвестно договаряне при договорите за кредит. Неустойката излизала извън присъщата й обезпечителна функция, доколкото кредитът се отпускал преди да се предостави обезпечението, а не обратното, както повелявала житейската логика. Поставените ограничения за поръчителите и краткия срок за тяхното осигуряване предполагало, че кредиторът целял да не се изпълни условието на чл. 15 и да не начисли процесната неустойка. Така неустойката водело до скрита печалба за кредитора, без да се включва в договорното съдържание като договорна лихва или част от ГПР. По тези съображения моли за уважаване на иска и присъждане на съдебни разноски. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Аксес Файненс” АД, с който оспорва иска. Излага фактически съображения относно сключването между страните на процесния договор за кредит. Счита за неоснователно твърдението в исковата молба, че неустойката следвало да се включи в ГПР по кредита, поради което оспорва да има нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като развива съображения в тази насока. Посочва се в отговора, че липсва нормативна забрана да се уговаря задължение за предоставяне на обезпечение при настъпване на определени условия, като намира за неоснователни доводите на ищеца, че множеството изисквания към поръчителите и краткият срок за предоставяне не обезпечението целели да препятстват кредитополучателя да предостави исканото обезпечение и така да се начисли процесната неустойка, която да доведе до обогатяване на кредитора. В подкрепа на тези свои възражение ответното дружество излага подробни съображения и аргументи. Целта на процесната неустойка се заключавала в желанието на кредитора да обезпечи своевременно своето вземане, като тя притежавала присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски, като се възразява от ответното дружество и относно размера на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, че страните са сключили процесния Договор за кредит от 18.03.2021 г., а именно Договор за потребителски кредит „Бяла карта“ от 18.03.2021г., с уговорена главница от 200 лв. под формата на револвиращ кредит и при посоченото от ищеца съдържание. Това е видно още от представеното копие на същия.

Съгласно договора на ищеца, като кредитополучател, е отпусната сумата от 200 лв. като на револвиращ кредит от страна на ответното дружество - кредитодател, която сума е изцяло усвоена, при уговорен годишен 2 лихвен процент от 43,2 % и посочен годишен процент на разходите – 45,9 %.

Договорът е сключен за неопределен срок. В договора е уговорена и клауза за неустойка – чл. 20, за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 10 % от стойността на усвоената е непогасена главница, която е включена в текущото месечно задължение и се начислява за всяко отделно неизпълнение. За длъжника е предвидено задължение – чл. 15 от Договора, в рамките на три дни от сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита, под формата на банкова гаранция или на поръчителство. Поръчителят следва до отговаря на конкретно посочени в договора изисквания – да е физическо лице, навършило 21 години, български гражданин, живеещ в България, назначен на постоянен трудов договор от поне шест месеца и получаващо редовно трудово възнаграждение, с минимален осигурителния доход от 1500 лв., както и други изисквания във връзка с кредитната история на поръчителя. При неизпълнението именно на това задължение се начислявала и дължала посочената неустойка от 10 % от стойността на главницата, която се начислява за всяка просрочена месечна погасителна вноски.

Така регламентирана в договора, съдът намира клаузата за неустойка за недействителна, в частност нищожна, като противоречаща на добрите нрави, и неравноправна поради нейната прекомерност – нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, като се споделя изложеното от ищцовата страна в тази насока и се намират за неоснователни възраженията на ответника в обратния смисъл.

Уговорената в чл. 20 от Договор за потребителски кредит „Бяла карта“ от 18.03.2021г. неустойка действително излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението – до три дни след сключването на договора, и многобройни изисквания към евентуалните поръчители. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като длъжникът осигури поръчителя, или пък, поради евентуалния висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договорът. Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителната лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно ежемесечно, заедно с погасителните вноски. С оглед на изложените съображения, съдът приема, че така уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което прави клаузата, предвиждаща нейното заплащане, нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл са задължителните указанията в т. 3 от ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

В тази насока следва да се отбележи, че по делото е прието заключение 3 по ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда. Според изчисленията на вещото лице процесната неустойка потенциално може да доведе до завишаване на ГПР по кредита със 120 %, като реално начислената неустойка оскъпява кредита с 90,48% за първата година, през която е действало кредитното правоотношение, и със средно 56,33% за втората година.

При съобразяване с изложеното, клаузата за неустойка в чл. 20 от процесния договор за кредит, действително се намира да е прекомерна и нарушаваща изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Посоченият извод не се променя независимо, че неустойката не е във фиксиран размер, а се начислява за всяка забава и крайният й размер зависи от поведението на длъжника. Това е така, защото кредиторът не е предвидил най-малкото лимит на сумата за неустойката, който да е съобразен със законоустановените ограничения досежно общите разходи по кредита, като вземе предвид и размерът на възнаградителаната лихва.

Неоснователни, предвид порока на сделката, са възраженията на ответника, че ищецът, бидейки запознат със съдържанието на договора, е можел да извърши обоснована преценка и да не сключи договора. Това е така, защото противоречието на добрите нрави и прекомерността на размера на неустойката, водещи до нищожността на клаузата за неустойка в договора стоят извън волята на кредитополучателя за сключване на договора за кредит.

Клаузата е недействителна независимо дали кредитополучателя-настоящ ищец е съзнавал нейната нищожност или не, като окончателното му желания да сключи договора не санира въпросния порок.

С оглед на гореизложеното искът се намира за основателен и като такъв ще се уважи, като клаузата за неустойка в чл. 20 от Договор за потребителски кредит „Бяла карта“ от 18.03.2021г. се прогласи за нищожна, като противоречаща на добрите нрави и уговорена в нарушение на чл. 143, ал. 2, т.

5 ЗЗП, поради прекомерността на уговорената неустойка.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 50 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на ЕАД „Е. И.“ следва да се присъди сумата от 240 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Б. М.

П., ЕГН **********, с адрес ******, и „Аксес Файненс” АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. И.н Вазов, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2 (универсален правоприемник на „Аксес Файнанс“ 4

ООД - Заличен търговец/ЮЛНЦ с ЕИК 202806978), че клаузата за заплащане на неустойка, уговорена в чл. 20 от Договор за потребителски кредит „Бяла карта“ от 18.03.2021г., сключен между страните, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

ОСЪЖДА „Аксес Файненс” АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. И.н Вазов, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2 (универсален правоприемник на „Аксес Файнанс“ ООД - Заличен търговец/ЮЛНЦ с ЕИК 202806978), да заплати на Б. М. П., ЕГН **********, с адрес ******, сумата от 50 лв. разноски за платена държавна такса.

ОСЪЖДА „Аксес Файненс” АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. И.н Вазов, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2 (универсален правоприемник на „Аксес Файнанс“ ООД - Заличен търговец/ЮЛНЦ с ЕИК 202806978), да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на ЕАД „Е. И.“, ЕИК 180978004, с адрес ***********, представлявано от адвокат Е. Г. И., сумата от 240 лева с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана безплатна правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.