Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2976 от 19.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2423/2025
Вид
Определение № 2976
Подписан
19.09.2025
В сила
19.09.2025
Състав
Стефка Тодорова Михова, Иван Гаврилов Йорданов, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2976 гр. Пловдив, 19.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502423 по описа за 2025 година ГПК.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от Образувано е по частна жалба на адвокат М. В. М. – пълномощник на ищеца М. В., против Определение № 8631 от 03.07.2025 г., постановено по гр.д. № 15252/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., с което е оставено без уважение искането на адвокат М. В. М. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение.

Поддържа се, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение от 120 лева с ДДС не съответства на броя и вида на предявените искове, на материалния интерес по делото и на фактическата и правната му сложност, като се сочи съдебна практика в този смисъл. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника „Кредито“ ООД, ЕИК *** с който се оспорва претенцията за завишаване на адвокатското възнаграждение, като противоречаща на основните принципи за справедливост, пропорционалност, необоснованост на допълнителни разходи и икономическа тежест и представляваща злоупотреба с права.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от М.

В. против „Кредито“ ООД, ЕИК *** за връщане по реда на чл.55,ал.1 от ЗЗД на сумата от 50 лева – такса за експресно разглеждане и сумата 50 лева – неустойка, платени по недействителен договор за потребителски кредит № 1

***/14.08.2020 г. В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник –адв.М. с уговорена безплатна правна помощ на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил предявените искове поради плащане на сумите от ответника в хода на делото и е осъдил търговското дружество да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото в размер на 120 лв. с вкл. ДДС. По молба на пълномощника на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, съдът се е произнесъл с обжалваното Определение № 8631 от 03.07.2025 г., с което е оставил искането без уважение.

Въззивният съд намира обжалваното определение за валидно и допустимо, а по същество – за правилно. Определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение от 120 лева с вкл. ДДС съответства на вида и броя на предявените искове и отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. В тази насока следва да се има предвид, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност в сравнение с другите дела от този вид, като материалния интерес не се отразява на фактическата и правната му сложност, исковите претенции произтичат от едно и също правоотношение между страните, проведено е само едно открито съдебно заседание , в което пълномощникът на ищеца не е взел участие и не са събирани доказателства, като ответникът е заплатил исковата сума в срока за подаване на отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК.

Следователно частната жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8631 от 03.07.2025 г., постановено по гр.д. № 15252/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2