Определение № 673 от 07.07.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673 гр. Габрово, 07.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500388 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц. П. С. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, чрез адв. Е. Ф. от САК, против протоколно определение № 94 от 21.02.2025 г. по гр. д. № 14084/2024 г. на Районен съд - Севлиево, с което е върната искова молба с вх. № 4645 от 19.08.2024 г. и е прекратено първоинстанционното производство.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че неправило съдът е приел, че с депозираната уточнителна молба не се конкретизира исковата претенция. Счита, че правото да се иска изпълнение на договора не изключва възможността да се иска обезщетение за забава и обезщетение за вредите и пропуснатите ползи от тази забава. Смята, че погрешно съдът е приел че е налице изменение на петитума в уточнителната писмена молба и че претенцията за пропуснатите ползи не присъства в първоначалната искова молба. Моли съда да отмени протоколното определение, с което исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.

В съответствие с чл. 129, ал. 3 изр. посл. от ГПК препис от частната жалба не е връчена на посочения в исковата молба ответник.

Предвид изложеното в жалбата и въз основа на доказателствата по делото, Окръжен съд-Габрово, приема за установено следното:

Жалбоподателят е подал пред Районен съд - Севлиево искова молба с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79 от ГПК и цена на иска 11 016, 58 лв. с която моли да бъде осъдено „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ЕИК *** с адрес: гр. ***, бул. *** № ***, * на основание чл. 82 във вр. с чл. 79 от ЗЗД да заплати на Ц. П. С. сумата от 11 016,58 лв. за претъпени от него загуби, изразяващи се в направени разходи за изграждане на трасе за обект с. Шумата, общ. Севлиево, който не е захранен и не му се доставя дължимата по закон електрическа енергия в резултат на неизпълнение на задълженията на ответното дружество за присъединяване на имота към електрическата мрежа, ведно със законната лихва върху главницата в размера на 2569,18 лв., считано от 12.10.2022 г. до завеждане на иска-20.08.2024 г. и лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – от датата на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата.

Районният съд е намерил исковата молба за нередовна и с протоколно определение № 650 от 02.12.2024 г. е дал указания с писмена молба с препис за насрещната страна в 1 двуседмичен срок да уточни: Дали с така предявения иск се иска компенсаторно обезщетение вместо изпълнение, или друг вид обезщетение, свързано с договорното неизпълнение и да приведе петитума на исковата молба съобразно уточненията. Ищецът изрично е предупреден за последиците от неизпълнението на тези указания.

В срок е депозирана от ищеца допълнителна молба, в която заявява категорично желанието си ответникът да изпълни задълженията си, както и да заплати претърпените имуществени загуби, изразяващи се в направените разходи за изграждане на трасе за обект с.

***, възлизащи на 11 016,25 лв., ведно със законната лихва от датата на изтичане на 30дневния срок от второто подаване на искане за присъединяване на 12.09.2022 г. до подаване на иска – 20.08.2024 г. и лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – от 20.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да осъди „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *** с адрес: гр. ***, бул. *** № *, *** на основание чл. 82 във вр. с чл. 79 от ЗЗД да заплати на Ц. П. С. сумата от 11 016,58 лв. за претъпени от него имуществени загуби и пропуснати ползи от невъзможността да използва имота си в с. ***, общ. ***, обл. * по предназначение, поради незахранване на същия с електрическа енергия и неприсъединяване на имота към електрическата мрежа, считано от 12.10.2022 г./датата след изтичане на 30-дневния срок от подаване на второто искане за присъединяване, подадено на 12.09.2022 г./ до завеждане на иска - 20.08.2024 г. и лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – от датата на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата.

При тези твърдения на ищеца, районният съд с протоколно определение № 94/21.02.2025 г., е върнал исковата молба и прекратил производството по нея като е приел, че дадените на ищеца указания не са изпълнени. Посочва, че ищецът поддържа, че от страна на ответника е налице неизпълнение на сключения между страните договор, с уточнителната си молба поддържа, че търси обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се в сторени разходи в изпълнение на договора, същевременно изрично заявява, че има интерес и иска договорът да бъде изпълнен. Счита, че поправянето на вредите в областта на договорната отговорност е уредено с чл. 79 от ЗЗД. Ако престацията е още възможна и длъжникът е в забава – липсва изпълнение в надлежното време, кредиторът може да иска изпълнение заедно с обезщетение за вредите от забавата – мораторни вреди или да иска обезщетение вместо изпълнение – компенсаторни вреди. Той може да развали договора, с което да прекрати облигационното отношение. Ако кредиторът се насочи към иск за изпълнение, той не може да търси обезщетение вместо изпълнение. Ако е поискал компенсаторно обезщетение, той не може да търси изпълнение на началната престация Районният съд е аргументирал връщането и с факта, че с допълнителната молба ищецът изменя петитума на предявения иск като се добавя и искане за заплащане на вреди изразяващи се в пропуснати ползи, които не са претендирани с исковата молба.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок, депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и изхождаща от активно легитимирано лице-ищеца по делото, имащ правен интерес да атакува неизгодното за него първоинстанционно определение. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт по изричната повеля на закона /чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 3 изр. 2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

В настоящото производство въззивната инстанция осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само когато тя отговаря на изискванията за редовност. Когато в исковата молба не са изложени конкретните обстоятелства, на които се основават исковите претенции, а самите претенции са неясни, то тя не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. При установено несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на ГПК/чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК/ съдът трябва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК като предостави възможност 2 на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция. При бездействие от страната или неизпълнение на дадените указания, съдът следва да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Процесуалните действия, свързани с указания за отстраняване на констатираното противоречие и предоставяне на възможност за уточняване вида на предявения иск са предпоставка да се пристъпи към прилагане на неблагоприятните последици свързани с връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото./Определение № 1967 от 16.04.2025 г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 1152/2025 г./. Всеки предявен иск трябва да е с ясно и конкретно съдържание съобразно предвиденото в закона, за да могат ответната страна и съдът да направят преценка за допустимостта и основателността му; при наличие на нередовност съдът е длъжен на основание чл. 129 вр. с чл. 127 ГПК да предостави възможност на ищеца да я отстрани, тъй като в противен случай не би могъл да определи предмета на делото и границите на решаващата дейност /реш. № 13/30.01.19 по г. д. № 2081/18, I ГО, реш. № 30/14.03.18 по г. д.

№ 2230/17, III ГО, реш. № 44/2.02.11 по г. д. № 1944/09, IV ГО, реш. № 18/19.02.14 по г. д. № 3359/13, III ГО и др. /. Горните изисквания касаят всяко исково производство по реда на ГПК. Настоящият състав смята, че районният съд е дал ясни и точни указания, които не са били изпълнени в срок, поради което намира, че следва да потвърди обжалвано определение като правилно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 94 от 21.02.2025 г., постановено по гр. д. № 14084/2024 г. на Районен съд - Севлиево, с което е върната искова молба с вх. № 4645 от 19.08.2024 г. и е прекратено първоинстанционното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – град Велико Търново, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3