Решение № 188 от 12.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Варна, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110205280 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „ДС 2019“ ЕООД-гр.Варна срещу Наказателно постановление № 726926-F628247/21.09.2023г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.261, ал.1 от ЗКПО.

Въззивното дружество отрича извършването на вмененото му нарушение и оспорва приетата от наказващия орган фактическа обстановка.

Твърди, че дружеството не е осъществявало дейност през 2020г., както и че е подало декларация до НСИ в този смисъл. Сочи, че дружеството няма действащи трудови договори, тъй като договорите с трите лица, с които е имало сключени такива, са били прекратени. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

1

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Счита, че извършването на нарушението е безспорно установено. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател е с предмет на д е й н о с т : Производство, услуги, реклама и търговия с промишлени, селскостопански и хранителни стоки, цигари, алкохол и бира и др.

На 09.12.2019г. същото сключило трудов договор с лицето К. М. А., на 18.12.2019г.-трудов договор с М. К. М., а на 21.06.2019г.- трудов договор със С. И. В.. Трите трудови договора били прекратени след началото на 2020г.- на 15.04.2020г., но въпреки това до 30.06.2021г. дружеството не подало декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2020г.

Междувременно на 29.06.21г. въззивното дружество подало декларация до НСИ, с която декларирало, че през отчетната 2020г. не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

Впоследствие от В. И. Т.- инспектор по приходите в ТД на НАП Варна била извършена проверка в съответната информационна система, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с неспазването на законоустановения срок за подаване на декларацията, на 21.09.2021г. проверяващата съставила акт за установяване на административно нарушение на „ДС 2019“ ЕООД за това, че като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2020г. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството-ТД на НАПгр.Варна, в законоустановения срок по чл.92, ал.2 от ЗКПО, който е до 30.06.3021г. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството; впоследствие бил предявен неговия управител, който обаче 2 отказал да го подпише. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 21.09.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „ДС 2019“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за нарушение на чл.92, ал.1 от ЗКПО.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката В. И.

Т., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същата не извлича ползи от твърденията си и няма данни да е заинтересувана или предубедена, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените от нея показания.

С най-голямо значение за изясняването на делото от приобщените писмени доказателства са приложените: разпечатка от справка за подадени декларации (от която е видно, че към датата на проверката ГДД по чл.92 от ЗКПО не е била подадена от дружеството), Справка актуално състояние на всички действащи трудови договори за 2020г., Справка за задълженията на осигурител,

Справка-Данни за осигуряването по БУЛСТАТ и др.

Приложените писмени доказателства кореспондират на показанията на свидетелката и позволяват изложената фактическа обстановка, идентична с описаната в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

По делото не е приложена описаната в жалбата декларация до НСИ.

Доколкото обаче твърденията за наличие на такава са били известни на наказващия орган и той не е оспорил съществуването й, съдът приема, че дружеството действително е декларирало, че не е осъществявало дейност през 20120г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и 3 обстоятелства, както и съответстват ли те на административнонаказващия орган санкционна норма. приложената от

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗКПО задължава данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Срокът за изпълнение на посоченото задължение е определен във втората алинея на цитираната норма, а именно- от 01 март до 30 юни на следващата година, като декларацията следва да бъде подадена в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Според чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните юридически лица и следователно като юридическо лице „ДС 2019“ ЕООД със седалище- гр.Варна, се явява данъчно задължено лице, което е било натоварено със задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО. Не се спори по делото, че данъчната декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО не е била подадена не само в установения за това срок, но и до момента на проверката, като няма данни изобщо да е била депозирана. От своя страна санкционната разпоредба на чл.261, ал.1 от ЗКПО предвижда съответно наказание за данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон или не я подаде в срок. Като не е изпълнило процесното задължение в законоустановения срок, „ДС 2019“ ЕООД действително е осъществило състава на нарушение по чл.261, ал.1 от ЗКПО, наличието на което правилно е установено в обжалваното наказателно постановление.

Неоснователни са възраженията от страна на санкционираното лице за липса на нарушение, тъй като дружеството не било извършвало дейност през 2020г. Действително, нормата на чл.92, ал.4 от ЗКПО предвижда изключение, според което годишна данъчна декларация не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. В случая обаче не може да се приеме за доказано твърдението, че на основание цитираната разпоредба дружеството не е имало задължение за подаване на ГДД . Понятието „Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период“ е дефинирано в § 1, т. 30 от ДР на ЗСч., според която такива са предприятия, за които едновременно са 4 налице следните условия: а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон ; б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби. В решението си по КАНД №743/21г. ВАдмС посочва, че за да се определи една дейност като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии: 1. Дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба, като не е необходимо печалбата да е фактически реализирана и 2. цените на предоставените услуги или стоки да формират на пазарен принцип.

Касационната инстанция сочи също, че според § 1, т. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, „стопанска дейност“ е дейността, извършвана като търговец, дейността на лицата по чл. 2 от Търговския закон , както и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба.

В случая не се спори между страните, че санкционираното ЮЛ е подало Декларация от 29.06.21г., с която декларирало пред НСИ, че през отчетната 2020г. не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството. От събраните по делото доказателства обаче се установява, че през част от 2020г. дружеството е било работодател на трима служители, на които са изплащани възнаграждения, удържан е данък и са заплащани съответните осигурителни вноски. При това положение очевидно дружеството е извършвало дейност, осъществявана с цел печалба, независимо дали тази цел е била постигната, като е правило разходи. Следователно твърденията на санкционираното лице, че през 2020г. не е извършвало дейност, не отговарят на истината. Следва да се подчертае, че нереализирането на печалба не е еквивалентно на неизвършването на дейност.

Предвид всичко изложено съдът не намира основания да се съгласи с твърденията, че санкционираното дружество не е осъществило вмененото му нарушение. Същото е било натоварено със задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО, за неизпълнението на което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

5

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, по делото няма данни декларацията да е била подадена не само в установения за това срок, но и изобщо.

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Действително, актът и наказателното постановление с а издадени в предвидените за това срокове. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Съдът намира и че актът законосъобразно е съставен в отсъствие на представител на дружеството. Според императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя. Изключение е предвидено във втората алинея на цитираната норма само в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая дружеството не е било намерено на регистрирания от него адрес, за да бъде поканено да изпрати представител за съставяне на АУАН. Изпратени са били две покани чрез Български пощи, но са били върнати с отбелязване на пощенския плик, че лицето не е намерено на адреса. Принципно настоящият състав споделя трайното становище на ВАдмС, че еднократното ненамиране на представител на дружеството на адреса на неговото седалище не представлява невъзможност нарушителя да бъде намерен и не удовлетворява изискванията на закона. В случая обаче представител на дружеството не е бил открит и при проведените два опита да бъде намерен такъв с оглед връчване на съставения акт (видно от приложените протоколи от 01.12.2021г., 09.12.2021г.). Това е наложило спирането на производството по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН, като актът е предявен значително по-късно- на 11.09.2023г. Следва да се отбележи, че дружеството не е открито на регистрирания от него адрес и от съдебния призовкар, за връчване на призовка за насроченото по настоящото дело съдебно заседание, а жалбоподателят е уведомен на посочения в жалбата 6 телефонен номер. Следователно в случая са налице основания действително да се счете, че се е оказало невъзможно нарушителят да бъде намерен, при което са били налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН.