Определение № 30342 от 21.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30342 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20261110115515 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Г. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.. чрез адв. Д. Г. против „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С..., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 669187/16.05.2024 г., сключен между ищцата Г. К. М. и ответника „Ай ти еф груп“ АД, поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че на 16.05.2024 г. между Г. К. М. и „Ай ти еф груп“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 669187, по силата на който ответникът се задължил да предостави на ищеца 2500 лева, при фиксиран лихвен процент 48,69%, годишен процент на разходите (ГПР) 65 % и обща сума за връщане по договора за кредит – 4041,36 лева. Твърди, че в отделно Приложение № 5 към договора е предвидено в еднодневен срок от сключване на договора за потребителски кредит същият да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчителството на две лица, които следва да отговарят на множество условия. Сочи, че в случай на неизпълнение на изискванията по Приложение № 5 към договора, кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 3660,64 лева, като същата била начислена и разсрочена за изплащане с погасителните вноски по заема. Твърди нищожност на неустоечната клауза, като сочи че същата противоречи на императивни разпоредби на ЗПК и има за цел заобикаляне на изискванията по чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, противоречи на добрите нрави и нарушава принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните. Надежда, че уговорената неустойка по своя 1 характер представлява скрита възнаградителна лихва и като такава се явява общ разход и следва да бъде включена в ГПР. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен поради противоречие с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради това, че в посочения ГПР не са включени всички разходи по кредита, съответно ГПР е различен от действително приложения по кредитното правоотношение. Твърди да е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като сочи, че със заплащането на неустойката се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Излага, че посочването на по-нисък от действителния размер на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Моли съда да прогласи недействителността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 669187/16.05.2024 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай ти еф груп” АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва посочената от ищеца цена на иска 7702,01 лева да съответства на действителната цена на иска. Не оспорва, че на 16.05.2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 669187, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата от 2500 лева. Оспорва уговорената неустойка да е нищожна, като излага съображения, че неустойката в процесния случай е начислена поради неизпълнение на договорното задължение на кредитополучателя да предостави надлежно обезпечение на кредита, а съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК кредиторът не следва да включва в ГПР разходите, които потребителят заплаща в случай на неизпълнение на договорните си задължения. Поддържа, че уговорената неустойка и нейният размер не излизат извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Сочи, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена, поради което била равноправна по см. на ЗЗП. Оспорва твърденията за нищожност на договора на потребителски кредит, като твърди, че ГПР е изчислен съобразно формулата, посочена в Приложение № 1 от ПЗР на ЗПК. Поддържа, че неправилно посочен размер на ГПР не води до нищожност на целия договор, а е относимо единствено към забраната по чл.

19, ал. 4 ЗПК. Счита, че в случая кредиторът не е допуснал нарушение на чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй като ГПР е в допустимия от закона размер. Оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП поради това, че е изпълнил преддоговорните си задължения в СЕФ да предостави цялата необходима информация за кредитното правоотношение, вкл. възможността да бъде начислена неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявеният иск има правната си квалификация в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

2

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване с годни доказателства наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответника във връзка с Договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и да установи твърдените основания за нищожност предвид изложените в исковата молба твърдения, респективно на клаузата за неустойка. В тежест н а о т в е т н и к а е да установи всички свои правопогасяващи и правоизключващи възражения, включително, че същият е изпълнил задължението си да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, както и че сключената сделка между страните е валидна.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Между страните са налице обстоятелства, които следва да бъдат обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, а именно, че на 16.05.2024г. между ищцата Г. К. М. и ответника „Ай ти еф груп“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 669187 с посоченото в исковата молба съдържание.

Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи са допустими като доказателствени средства и относими към така очертания предмет на доказване, поради което същите следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.

По отношение на разпоредбите на чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за задължително участие на страните по делото в информационна среща за процедура за медиация, съдът намира, че независимо, че спора попада в приложното поле на закона, в случая са налице други обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат по смисъла на ал. 3, т. 7 на разпоредбата. В този смисъл съдът съобразява, че тезите на страните по правните въпроси са напълно противоположни.

Независимо от гореизложеното съдът намира, че следва да прикани страните към доброволно уреждане на спора, чрез медиация, постигане на спогодба или друг способ.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

П Р И Е М А като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.

3

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че на 16.05.2024г. между ищцата Г. К. М. и ответника „Ай ти еф груп“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 669187 с посоченото в исковата молба съдържание.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор и приложения към него.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2026 г. от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, заедно с препис от настоящото определение.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4