Решение № 111 от 02.10.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Кюстендил, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Петър Л. Мичев при участието на секретаря Весела Б. Данчева като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно частно наказателно дело № 20261500600435 по описа за 2026 година Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”- чл.

313 и сл. НПК.

Производството е по рeда на чл.341 НПК вр. глава ХХІ, раздел ІІ от НПК-“ Образуване на производство пред въззивната инстанция”- чл. 318 и сл.

НПК.

Адв.М.О., повереник на частната тъжителка М. К. Д. по НЧХД № 271/22 г. на ДнРС, обжалва протоколно определение № 761/03.06.2026 г., с което е прекратено наказателното производство по делото на осн. чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК. В жалбата са изтъкнати възражения за незаконосъобразност на атакуваното определение в частта, в която липсва произнасяне по обвинението по чл.144, ал.1 НК. Иска се отмяна на същото и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемата страна К. И. Д. не се явява пред въззивния съд.

Защитникът му- адв.И. А. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пред КнОС повереникът на жалбоподателката М. К. Д. –адв.О. поддържа жалбата. Не оспорва, че по отношение на деянията по чл.147-148 от НК абсолютната давност за наказателно преследване е изтекла; но твърди, че в тъжбата били наведени обстоятелства, които следва да се квалифицират като престъпление по чл.144, ал.1 НК, давността за които не е изтекла. Иска отмяна на определението на ДнРС в тази му част.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания 1 фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.313 НПК и като съобрази правилата за давността по чл.79 ал.1 т.2 НК вр. чл.80-82 НК, счита, че атакуваното определение правилно и законосъобразно по следните съображения:

Производството пред ДнРС е образувано въз основа на тъжба, предявена от М. К. Д. срещу К. И. Д. с твърдения за извършени престъпления, квалифицирани като такива по чл.147 НК вр.чл.148, ал.2, т.2 НК за датите 13.09.2021 г., 28.09.2021г. и 10.12.2021 г.

С разпореждане №241/18.03.2022 г. тъжбата е оставена без движение от страна на съдията- докладчик. Констатирано е, че в нея се съдържат твърдения за престъпления спрямо тъжителката, които може да се квалифицират по чл.144, ал.1 НК, както и че описаните обстоятелства съдържат факти, които могат да се квалифицират по чл.146 НК или по чл.147 НК в условията на продължавана престъпна дейност. По делото са дадени указания за допълнително уточняване по време, място и участвали лица, респ. техните действия и реплики съгласно заявените на три отделни дати и събития.

На 03.05.2022 г. е постъпила поправената тъжба, в която се сочи, че датите на твърдените престъпни деяния са както следва:

-на 13.09.2021 г.в гр. Дупница спрямо същата подс.Д. е отправил обидни думи, които засегнали нейното достойнство;

-на 28.09.2021 г.в гр. Дупница спрямо същата подс.Д. е отправил обидни думи, които засегнали нейното достойнство, както и й е заявено „ще те закопам“;

-на 29.09.2021 г. в гр. Дупница спрямо същата подс.Д. са отправени думите „ще ти счупя ръцете, ще ти счупя краката, ще те пребия „ и че това се отнася и за децата й; отправил обидни думи, които засегнали нейното достойнство

-на 10.12.2021 г.в гр. Дупница подс. Д. й забранил да присъства на помен на баща й.

По тази поправена тъжба, ДнРС, при изготвянето на разпореждането си за насрочване на делото на 30.05.2022 г. е приел, че квалификацията на престъпните деяния е по чл.147 вр. чл.148, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 НК и е насрочил делото. Същата квалификация е приета и при приемане на предявения граждански иск.

Разглеждането на делото е продължило над 4 години, като на 03.06.2026 г. защитата на подс.Д.- адв.А., е предявил искане за прекратяване на делото поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване. ДнРС е констатирал това обстоятелство и го е разяснил на подсъдимия Д.. Последният е заявил, че не желае произнасяне с присъда и моли прекратяване на наказателното производство. Повереникът на тъжителката адв.О. е възразил срещу прекратяването, като е посочил, че с поправената тъжба е повдигнато обвинение за закана с престъпление по чл.144, ал.1 НК, по което давността не е изтекла.

ДнРС е прекратил наказателното производство, като е приел, че за престъпленията по чл.147 вр. чл.148, ал.1и ал.2 давността е изтекла, а за 2 твърдяното престъпление по чл.144, ал.1 НК обвинение от страна на тъжителката не е било повдигнато, поради което не следва да се произнася.

В жалбата си адв.О. сочи, че неправилно съдът не се произнесъл по този въпрос и че делото следва да бъде върнато на ДнРС за продължаване на съдопроизводствените действия по престъплението по чл.144, ал.1 НК,тъй като за него давността не е изтекла.

Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай правилата на давността спрямо престъпленията по чл.147 НК вр. чл.148, ал.1 и ал.2 НК правилно е приложена, доколкото хипотезата спрямо тях налице. Независимо, че определението не се обжалва в тази му част, следва да се отбележи, че давността като институт на наказателното право представлява правопрекратяващ юридически факт, който заличава не само възможността за принудително осъществяване на наказателноправните последици на извършеното престъпление, но и самите последици. В настоящия случай за инкриминираните деяния по чл.148, ал.1 и ал.2 НК вр. чл.147 НК наказанията са глоба и обществено порицание. Съобразно това наказание размера на давностния срок е този по чл. 80, ал.1, т.5 от НК -три години.

Давността е прекъсната съгл. разп. на чл. 81, ал.2 НК с образуването на наказателно производство срещу подс.Д.. Съгласно разп. на чл. 81, ал.3 НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока, предвиден в предходния член. Последното деяние, фигуриращо в тъжбата, е на датата 10.12.2021 г., респ. посоченият срок е изтекъл.

По въпроса за коментираното престъпление по чл.144, ал.1 НК. Същото е въведено като такова с поправената тъжба на 03.05.2022 г.- срвн. л.10 от делото. В писмената поправена тъжба на тъжителката на посочената страница в абз.IV изрично фигурира, че на датата 29.09.2021 г. същата, както и децата й, са били заплашени от подсъдимия с престъпление. Тази дата и тези обстоятелства обаче за пръв път са въведи именно с тази поправена тъжба; твърдяното деяние- 29.09.2021 г. не фигурира в първоначалната тъжба. С поправената такава е въведено за пръв път ново обвинение, което като дата и факти не фигурира в първоначалната тъжба. Обвинението за 29.09.2021 г. е посочено за пръв път на 03.05.2022 г., т.е. извън 6-месечния срок за предявяването на същата по чл.81, ал.3 НПК.

В този аспект следва да отбележи следното: Подаването пред компетентния съд на надлежна тъжба от пострадалия от престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение, е абсолютна процесуална предпоставка за образуване и провеждане на наказателно производство срещу извършителя на това престъпление. Изискванията към реквизитите и съдържанието на тъжбата са посочени в разпоредбата на чл. 81 от НПК.

Тъжбата трябва да съдържа обстоятелствата на престъплението, по повод на които тя се подава, но не и неговата правна квалификация. За какво точно престъпление се е потъжил частният тъжител, се определя от фактическите обстоятелства, изложени в тъжбата. Съдът е този, който има правомощието да посочи правилната правна формулировка на обвинението, както и задължението да уточни и поправи (ако е нужно) погрешната правна квалификация, като изхожда единствено от изложените в тъжбата или установени на съдебното следствие факти.

3

В НПК и в тълкувателната дейност на ВС - ТР № 34/90 г. на ОСНК на ВС, не се поставя никакво ограничение за възможността частният тъжител да поправи непълнотата в съдържанието на частната тъжба (например относно дата, мястото, или елементи от фактическото изпълнение на престъплението), стига непълнотата да е отстранена преди изтичане на шестмесечният преклузивен срок по чл.81, ал.3 НПК. В случая тази непълнота е отстранена след изтичане на посочения 6- месечен срок. Този срок е преклузивен и фатален за страната, за която е изтекъл и е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на делото от частен характер. Изпълнението на това изискване на закона е свързано с необходимостта да се очертаят рамките на предмета на доказване в наказателния процес по обвинението за престъпление, преследвано по реда на частното обвинение. Подобно на обвинителния акт - за престъпленията от общ характер, така и за престъпленията, преследвани по частното обвинение, от лицето, което се легитимира като пострадал от престъпление от частен характер, се изисква в тъжбата да очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес (арг. от ТР № 2/02 г. на ОСНК).

В този аспект ДнРС (въпреки, че не се произнесъл изрично с диспозитива на атакуваното определение), в мотивите си правилно е приел, че в първоначалната тъжба не се съдържат сочените обстоятелства за престъпно поведение по чл.144, ал.1 НК (с корекцията от страна на КнОС, че такива са въведени на 03.05.2022 г. след изтичане на визирания в чл.81, ал.3 НПК 6месечен срок) и правилно е прекратил наказателното производство.

Изтъкнатите обстоятелства в първоначалната тъжба за наличие на престъпление по чл.144, ал.3 НК правилно не са коментирани, доколкото това деяние се преследва от прокуратурата, а не по частен път, съгласно разп. на чл160 НК.

В заключение- отстраняването на посочените нередовности на тъжбата извън преклузивния срок по чл.81, ал.3 НПК сочи, че не е спазена абсолютна положителна процесуална предпоставка за продължаване на образувания вече наказателен процес. Доколкото основанията по чл.24, ал.4 от НПК, между които попада и основанието по т.2- тъжбата не отговаря на изискванията по чл.81, ал.3 от НПК, представляват гаранция за спазване на изискванията относно тъжбата, относно законосъобразното упражняване на правото на тъжба и относно наличието на интерес от образуване или прекратяване на производството и за тях съдът следи служебно, то КнОС счита, че ДнРС правилно е прекратил цялото наказателно производство срещу подс.Д., доколкото спрямо същия са въведени фактически обстоятелства след изтичане на цитирания срок.

Водим от гореизложеното и на осн.чл. 341, ал.1 вр. чл. 250, ал.4 НПК окръжният съд

Р

Е

Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение № 761 от 03.06.2026 г.

4 на Дупнишкия районен съд по НЧХД № 271/22 г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

РЕШИ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5