Решение № 21384 от 28.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21384 гр. София, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря Е. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110108217 по описа за 2023 година

Предявени са следните обективно кумулативно съединени искове от Ф.

С. К. срещу „Г.: - конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със Заповед от 12.01.2023г. - осъдителен иск с правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на сумата 320 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение; - осъдителен иск с правно основание чл.350, ал.1 КТ за връщане на трудова книжка; - осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД да заплащане на сумата 9500 лева – обезщетение за претърпени морални вреди и страдания от незаконно уволнение.

С протоколно определение от 05.10.2023г. съдът е върнал исковата молба в частта, касаеща предявения осъдителен иск по чл.128, т.2 КТ за сумата от 320 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение и е прекратил производството по делото в тази част.

В съдебно заседание от 06.12.2023г., процесуалният представител на ищцата е направил изявление за отказ от предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради което на основание чл.233 ГПК съдът е прекратил производството по него.

Ищцата твърди, че по силата на сключен трудов договор е постъпила на работа при ответника на 20.10.2022г. Твърди, че в периода 24.12.2022г.04.01.2023г. не била допусната до работа поради принудително спиране на работния процес, а в периода от 05.01.2023г.-12.01.2023г. положила труд, но не получила трудово възнаграждение. Твърди, че на 12.01.2023г. след възникнал конфликт с управителя на дружеството била уволнена дисциплинарно, като до момента работодателят отказвал да върне трудовата 1 й книжка.

Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Не оспорва съществуването на твърдяното трудово правоотношение, както и че същото е прекратено със Заповед от 12.01.2023г. Твърди, че ищцата създавала конфликти, поведението й към останалите служители и управителя на дружеството било грубо и невъзпитано, напускала работното място преждевременно преди края на работния процес, не се явявала на работа в продължение на няколко последователни дни, поради което със заповед от 11.01.2023г. работодателят наложил дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение, а със заповед от 12.01.2023г., изменена със заповед от 04.04.2023г. трудовото правоотношение било прекратено. Твърди, че многократно правил опити да върне трудовата книжка на ищцата, но същата отказвала да се яви да я получи лично, както и отказвала куриерски пратки. Оспорва да дължи трудово възнаграждение, като твърди, че е извършил плащане по банкова сметка на ищцата на 30.03.2023г. Оспорва ищцата да е претърпяла неимуществени вреди във връзка с поведение на негов служител. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:

Съгласно чл.344, ал.1, т.1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. В случая уволнението е извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ – дисциплинарно уволненение.

В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено – чл.330, ал.2, т.6 КТ, както и че са спазени законовите изисквания при уволнение, в това число извършените от служителя дисциплинарни нарушения.

Между страните е безспорно, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „камериерка“ при ответника, както и че правоотношението е прекратено, считано от 12.01.2023г.

По делото е представена Заповед от 04.04.2023г., издадена на основание чл.344, ал.2 КТ, с която работодателя - ответник по делото е отменил издадената заповед за дисциплинарно уволнение от 12.01.2023г. и я е заменил с нова заповед, с която прекратява трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.71, ал.1 КТ.

Възможността работодателят по свой почин да отмени заповедта за уволнение е изрично уредена в чл.344, ал.2 КТ, като валидното осъществяване на това действие е допустимо при определени изисквания. На първо място отмяната може да се извърши само с писмен акт, който за да произведе желаната правна промяна, трябва да се връчи на уволненото лице.

Съдържанието на акта също е от важно значение. Той трябва да изразява по 2 несъмнен начин волята на работодателя за отмяна на уволнението. Отмяната на уволнението по инициатива на работодателя може да се направи до определен момент - предявяването на иск от работника или служителя пред съда. След датата на завеждане на исковата молба пред районния съд се преклудира възможността работодателят сам да го отмени, тъй като въпросът за законността на уволнението и неговата отмяна вече е извън неговата власт.

Тя е предоставена на съда, който като правораздавателен орган е компетентен да се произнесе по възникналия трудов спор /В този смисъл Решение № 1691/11.02.2005 г. по гр.д. № 2667/2002 г., III ГО на ВКС/.

В процесния случай, от материалите по делото се установява, че исковата молба, инициирала настоящото производство е депозирана на 15.02.2023г. Заповедта издадена на основание чл.344, ал.2 КТ, с която се отменя предходната заповед за уволнение от 12.01.2023 г. и същевременно се прекратява трудовия договор на ново основание – чл. чл. 71, ал. 1 КТ, е издадена на 04.04.2023г. – след депозиране на исковата молба, поради което същата не може да се приеме като акт на работодателя по чл.344, ал.2 КТ и поради това не лишава ищцата от правен интерес да оспорва пред съда уволнението. Съдът намира, че заповедта за отмяна на уволнението на ищцата не е произвела действие, доколкото това право на работодателя е преклудирано, като въпросът за законосъобразността на уволнението на ищцата е от компетентността на съда. С оглед гореизложеното, предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е допустим и следва да бъде разгледан от съда.

Видно от представената по делото Заповед 12.01.2023 г., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", последица от което е прекратяване на трудовото правоотношение, както предписва нормата на чл.330, ал.2, т.6 КТ. Основанието, посочено в заповедта е неявяване 3 дни на работа и системно нарушаване на трудовата дисциплина и нежелание за работа.

Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове – чл.193 - 195 КТ. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е на работодателя - ответник в процеса.

Трайно установената практика на ВКС по прилагането на чл.195, ал.1 КТ е, че разпоредбата е императивна поради което съдът следи служебно за съответствието на заповедта за дисциплинарно наказание на изискванията на посочената разпоредба, и при констатирана непълнота на мотивите на заповедта за уволнение съдът не разглежда спора по същество, а отменя уволнението на формално основание. Съдът счита, че атакуваната заповед не 3 отговаря и на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, съгласно който, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК по въпроса за приложението на чл.195, ал.1 КТ решение №201/17.3.2010 г. по гр.д. №38/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение №260/22.7.2011 г. по гр.д.№793/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение №45/29.01.2010 г. по гр.д.№344/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №92/16.3.2011 г. по гр.д.№910/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №49/15.02.2012 г. по гр.д.№624/2011 г.на ВКС, ІV г.о., е прието, че разпоредбата на чл. 195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се за задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.

Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195, ал.1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този принцип се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Неизпълнението на императивната норма по чл.195, ал.1 КТ при издаване на заповед за дисциплинарно уволнение не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им, т.е липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае до задължително спазване на предвидена в закона форма.

От съдържанието на приетата по делото Заповед от 12.01.2023г., издадена от управителя на ответното дружество се установява, че е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване 3 дни на работа и системно нарушаване на трудовата дисциплина и нежелание за работа, като липсва посочване на конкретни действия или бездействия на служителя, с които е извършил твърдяните нарушения. Също така, нарушенията не са описани с обективните им признаци – дата и място на извършване за всяко от тях поотделно, което възпрепятства извършване на проверка за спазване на сроковете за налагане на дисциплинарни наказания по чл.194, ал.1 КТ. В заповедта не са изложени мотиви, обуславящи налагане на конкретното 4 дисциплинарно наказание. Липсата на който и да е от реквизитите в заповедта за дисциплинарно уволнение, посочени в чл.195, ал.1 КТ има за последица незаконосъобразност на дисциплинарното наказание. Поради това съдът приема, че процедурата по чл.195, ал.1 КТ не е изпълнена от работодателя, поради което атакуваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

В допълнение, видно от представената Заповед от 04.04.2023г., издадена на основание чл.344, ал.2 КТ, работодателя - ответник по делото сам е счел, че първоначално издадената заповед следва да бъде отменена и трудовото правоотношение с ищцата по делото да бъде прекратено на друго основание чл.71, ал.1 КТ, което следва да се приеме като извънсъдебно изявление, обективиращо неизгодни за страната факти, което също е в подкрепа на направения извод за незаконосъобразност на първоначалната заповед.

По иска с правно основание чл.350, ал.1 КТ:

По иска по чл.350, ал.1 КТ в тежест на ответника е да докаже, че е оформил и предал трудовата книжка на ищцата след прекратяване на трудовото правоотношение.

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя /чл.347 КТ/. Кодексът на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж изрично уреждат въпросите относно съдържанието и формата на трудовата книжка, данните, които подлежат на вписване и лицата, които са компетентни да извършват вписването.