Решение № 3066 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3066 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100501107 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 20070/06.11.2024 г., постановено по гр. д. № 47010/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, са отхвърлени изцяло предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове на „Топлофикация София” ЕАД срещу В. С. Ч. за признаване за установено, че ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 1 669.78 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. 05. 2018 година до 30. 04. 2021 година, 239.02 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. 09. 2019 година до 16. 02. 2022 година включително, 48.92 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. 01. 2019 година до 30. 04. 2021 година, 8.45 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 03. 03. 2019 година до 16. 02. 2022 година включително и законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 01. 03. 2022 година до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21.06.2022 година по частно гражданско дело № 10825 по описа на Софийския районен съд за 2022 година.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз“ ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД с доводи за неправилност на обжалваното решение. Излага, че по делото са представени безспорни доказателства, от които се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот. Твърди се, че дори да се приеме, че ответникът не е закупил имота, то от изявлението му в молба-декларация с вх. № 20465/14.12.1995 г. е видно, че същият има качеството клиент на топлинна енергия.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника В. С. Ч., с която се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага, че от уредбата в ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия може да бъде само собственик или ползвател с вещно право на ползване на жилищен имот. Твърди се, че в случая няма доказателства В. Ч. да е собственик на топлоснабдения имот. Сочи се, че според съдебната практика при недоказване на обстоятелствата в разпределената доказателствена тежест съдът е длъжен да приеме, че съответният факт не се е осъществил. Излагат се подробни съображения, че в случая е изтекла погасителната давност за претендираните вземания.

Поддържа се, че ответникът не е изпадал в забава поради нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите общи условия. Евентуално се поддържа, че дори и клаузите да са действителни, то ищецът следва да представи доказателства за датата, на която са публикувани общите фактури за процесните отчетни периоди.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисиз“ ЕООД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалби е частично основателна по следните съображения:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове на „Топлофикация София” ЕАД срещу В. С. Ч. за признаване за установено, че ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 1 669.78 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. 05. 2018 година до 30. 04. 2021 година, 239.02 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. 09. 2019 година до 16. 02. 2022 година включително, 48.92 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. 01. 2019 година до 30. 04.

2021 година, 8.45 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 03. 03.

2019 година до 16. 02. 2022 година включително и законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 01. 03. 2022 година до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21. 06. 2022 година по частно гражданско дело № 10825 по описа на Софийския районен съд за 2022 година.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – дали ответникът има качеството потребител на топлинна енергия и дали са погасени претендираните вземания по давност. Не се оспорва количеството на потребената топлинна енергия, не се твърди да е налице плащане на задълженията.

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. По делото са приети писмени доказателства за правото на собственост на ответника В. С. Ч. върху апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул.

********. Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, приема за установено по несъмнен начин правото на собственост на ответника В. С. Ч. върху апартамент № 42, находящ се в гр. София, ж.к „******** Действително по делото не е представен пряк титул за собственост, но това обстоятелство не препятства възможността правото на собственост да бъде установено чрез съвкупност от косвени доказателства, които в своята логическа и фактическа връзка водят до единствен възможен извод относно принадлежността на правото. По делото е приет протокол на Централна местна комисия при Столична община от 27. 09. 1995 година, определена от Столичния общински съвет, в който е удостоверено, че е разгледано искането на ответника да купи процесния топлоснабден имот и го определя за купувач. Комисията е указала на ответника да се яви в тридневен срок в Държавна спестовна каса „Жилищно кредитиране“ за разрешаване на заем, като е определила и сума за доплащане за придобиването на имота. Съгласно удостоверение на Столична община, Район Люлин, описаният в протокола от 1995 г. бл. 32 е идентичен с бл. 348 по настоящата административна регистрация. От приетата по делото молба-декларация от 14.12.1995 г. се установява, че ответникът е заявил откриване на партида за топлоснабдяване именно за процесния имот, като изрично е декларирал същия като свой собствен. Това обстоятелство представлява извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, направено пред трето лице и имащо доказателствена стойност относно принадлежността на вещното право. Въззивният съд намира, че приетият по делото протокол на Централната местна комисия от 27.09.1995 г. следва да бъде тълкуван в контекста на действащата към този момент специална правна уредба – Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове (ЗУЖВГМЖСВ) и правилника за неговото прилагане. Съгласно § 13, ал.

1 от Правилника за прилагане на закона за „купувачи“ се считат гражданите, включени в одобрените списъци или подписали протокол за избор на жилище, а по силата на ал. 2 същите придобиват жилищата по специално уреден ред, препращащ към § 3, ал. 2 от допълнителните разпоредби на закона. От своя страна, разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 5 за набиране и разходване на средствата по фонд „Жилищно строителство“ изрично свързва протокола за избор на жилище с последващите действия по финансиране чрез ДСК, като елемент от цялостната процедура по придобиване. От съвкупния анализ на посочените разпоредби се налага изводът, че определянето на дадено лице за „купувач“ от компетентната комисия не е самостоятелно правопораждащо основание за придобиване на собственост, а представлява финален етап от административната процедура, който предхожда непосредствено сключването на договора и издаването на акт за собственост.

Именно в този момент фактическият състав е практически завършен по отношение на индивидуализацията на субекта и обекта на придобиването, като остава единствено формалното му правно обективиране. В конкретния случай протоколът от 27.09.1995 г., с който ответникът е определен за купувач на процесния имот и му е указано да предприеме действия по осигуряване на финансиране чрез ДСК, разкрива достигане до този краен етап от процедурата. Допълнителна индиция за приключване на фактическия състав се извежда от представената молба-декларация от 14.12.1995 г., подадена в кратък срок след протокола, с която ответникът е заявил откриване на партида за топлоснабдяване именно за процесния имот, като изрично го е декларирал като своя собственост. Това поведение е съвместимо единствено с вече реализирано или най-малкото финализирано по същество придобивно 3 основание по реда на ЗУЖВГМЖСВ, при което издаването на акт за собственост има удостоверителен и завършващ характер спрямо вече осъществената процедура. Като допълващо доказателство следва да се отчете, че в отговора на исковата молба е ответникът е посочил като свой адрес именно гр. София, ж.к „******** ап. № 42, което също предполага наличие на определена връзка с имота в качеството собственик, титуляр на вещно право на ползване или ползване по договор за наем. Всички тези доказателства, макар и поотделно да имат косвен характер, в своята съвкупност са вътрешно непротиворечиви и взаимно се допълват.

Следва да се отбележи и, че не се установява и фактическо ползване на имота от трети лица, доколкото по делото не се доказа за процесния период да е било учредено ограничено вещно право на ползване или да е налице облигационно правоотношение, каквото е договор за наем, което да прехвърля задължението за заплащане на доставената топлинна енергия върху друго лице, какъвто факт е разпределен в доказателствена тежест на ответника с доклада по чл. 146 ГПК.

От съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че ответникът се легитимира като собственик на процесния топлоснабден имот. Ето защо с оглед изложеното задължено лице за потребената топлоенергия се явява собственикът на имота в периода 01.05.2018 година до 30.04. 2021 година В. С. Ч..