Определение № 4 от 07.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 07.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500548 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. От ГПК, образувано по Частна жалба вх.

№39022/27.11.2024 г., подадена от Т. В. И., чрез адв. С. З., против Определение №3062/07.11.2024 г. по гр.д.№1788/2024 г. на ОС – Пловдив, IV състав, с което е върната като нередовна исковата молба на Т. В. И. против „К.“ЕООД и „Д.“ЕООД, като съдът е приел, че тя не е приведена в съответствие с изискванията на чл.127, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ГПК. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение – дадените от съда указания с Разпореждане №2768/02.07.2024 г., Разпореждане №3339/06.08.2024 г. и Разпореждане №4167/04.10.2024 г. са изпълнени изцяло. Съдът многократно е изисквал да се уточни кои са ответниците и какво е искането, въпреки че още в исковата молба са посочени ответниците „К.“ЕООД и „Д.“ЕООД, както и е формулиран ясен петитум. Указанията, дадени с всички разпореждания, са били изпълнени от ищцата, като отново се излагат подробно фактическите основания на ищцата за предявените искове. Настоява се за отмяна на обжалваното определение, и връщане на делото на същия съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с приложено към частната жалба пълномощно. Частната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна, и подлежи на разглеждане. Препис от частната жалба не подлежи на връчване на насрещната страна.

На основание чл.269 от ГПК, при извършване на служебна проверка, съдът намира, че обжалваното определение е постановено от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено в изпълнение на служебните правомощия на съда да следи за редовността на сезиращата искова молба, и 1 допустимостта на образуваното производство, поради което е допустимо.

По правилността на обжалвания съдебен акт, при условията на пълен въззив на основание чл.278, ал.2 от ГПК във връзка с указанията, дадени с ТР №6/2017 от 15.01.2019 г. по тълк.д.

№6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира следното:

Производството е било образувано по Искова молба вх.№47593/02.05.2024 г., депозирана пред Районен съд – Пловдив, от ищцата Т. В. И., против ответниците „К.“ЕООД и „Д.“ЕООД, с цена на иска 24 000 лв., по която е било образувано гр.д.№7674/2024 г. на ПРС. В същата е формулиран петитум:

1. Да се обяви Договор за финансов лизинг №*/05.09.2023 г. за унищожаем, поради измама, тъй като ответниците са въвели ищцата в заблуждение относно Екологичната категория и годината на производство на лек автомобил марка „М.“, модел „В.“ с рег.№*; 2. При условията на евентуалност, да се прогласи нищожността на Договор за финансов лизинг №*/05.09.2023 г., поради накърняване на добрите нрави; 3. При условията на евентуалност, да бъде развален Договор за финансов лизинг №*/05.09.2023 г., поради неизпълнение на договорни задължения от страна на лизингодателя; 4. Да бъдат осъдени ответниците „К.“ЕООД и „Д.“ЕООД да върнат на ищцата сумата от 20 000 лв., представляваща първоначална вноска за закупуване на Лек автомобил, марка „М.“, модел „В.“ с рег.№*, по Договор за финансов лизинг №*/05.09.2023 г., като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба, до изплащане на вземането; 5. Да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцата сумата в размер на 4000 лв., представляваща претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, безсъние, притеснение, нервност, психически срив, ведно със законната лихва от 14.09.2023 г. до изплащане на вземането.

С Разпореждане №13389/08.05.2024 г. по гр.д.№7674/2024 г. на ПРС съдът е оставил исковата молба без движение, с указания в едноседмичен срок да я приведе в съответствие с изискванията за редовност, като:

Посочи цена на иска за унищожаване на договора за финансов лизинг, както и на исковете за прогласяване на неговата недействителност и за неговото разваляне;

Да посочи какви са уговорките в договора за финансов лизинг с уточняване каква е стойността на МПС, предмет на договора за лизинг, както и какъв е размерът на общите задължения по договора;

Да уточни дали е получила сумата от 20 000 лв. от втория ответник, която впоследствие е заплатена на първия ответник;

Да уточни на какво основание претендира сумата от 20 000 лв. от двамата ответници;

Да посочи при каква отговорност претендира процесните суми от двамата ответници – при условията на разделност или солидарност, като ако последните се претендират солидарно – да уточни основанието за това;

Да посочи с какви обективни факти се свързва началната дата, от която претендира законна лихва по отношение на исковата претенция за неимуществени вреди, а именно 2

– 14.09.2023 г.

С разпореждането са указани на ищцата последиците от неизпълнение на указанията на съда в срок.

С Молба – уточнение вх.№54385/21.05.2024 г., депозирана в срока за отстраняване на нередовностите, ищцата е уточнила, че:

-Цената на иска за унищожаване на договора за финансов лизинг, както и на исковете за прогласяване на недействителността му и развалянето му, е в размер на 24 000 лв., като се сочи, че тази цена е формирана от сумата в размер на 20 000 лв., представлява претърпените от ищцата имуществени вреди, и от сумата 4000 лв. представлява претърпените неимуществени вреди, тъй като същите са предявени в условията на евентуалност;

- Сочи се, че уговорките по договора за финансов лизинг са били следните: Първоначално на 05.09.2023 г. ищцата и нейния съпруг И.П.И. са продали на „Д.“ЕООД собственото им МПС – л.а.“А.“, модел „***“, с рег.№***, за цена 30 000 лв., като продажбата е била с цел да бъде закупен друг автомобил от същата автокъща, която била стопанисвана от „Д.“ЕООД – л.а. марка „М.“, модел „В.“ с рег.№*. Уточнява се, че сумата от 20 000 лв. не е била предадена на Т. И., а представителят на „Д.“ЕООД е казал, че сумата директно ще послужи по договора за финансов лизинг. Останалите 10 000 лв. са били върнати от „Д.“ЕООД на ищцата и нейния съпруг. Сочи се, че общата стойност на л.а. марка „М.“, модел „В.“ с рег.№*, е в размер на 87 243,44 лв., от които сумата от 20 000 лв. е послужила като авансова вноска, а за остатъка от стойността на автомобила, в размер на 67 243,44 лв. било уговорено разсрочено плащане.;

- Уточнява се, че от всеки от двамата ответници се претендира сумата 24 000 лв., тъй като на ищцата не е известно при кой от тях е постъпила сумата. Също така се сочи, че и двамата ответници с действията си и с общи усилия са въвели в заблуждение ищцата относно Екологичната категория на автомобила, както и за годината на производството му, и са били недобросъвестни контрагенти, поради което се претендира солидарното им осъждане.

- Уточнява се, че датата 14.09.2023 г., от която се претендира законна лихва за претърпените от ищцата неимуществени вреди, е датата, на която семейството на ищцата е пътувало до Г., и съпругът на ищцата е бил задържан за 8 часа на границата, тъй като е представил неистински документ – Свидетелство за регистрация част II за л.а. марка „М.“, модел „В.“ с рег.№*. На тази дата е настъпило вредоносното събитие, в резултат от което ищцата е претърпяла твърдените неимуществени вреди.

Въз основа на така направените уточнения, с Определение №6223/22.05.2024 г. по гр.д.

№7674/2024 г. на РС – Пловдив, съдът е приел, че с исковата молба са предявени следните искове:

Иск с правно основание чл.29 от ЗЗД за унищожаване на Договор за финансов лизинг №*/05.09.2023 г., сключен с „К.“ЕООД, поради измама;

Предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.

3 трето от ЗЗД, за обявяване на нищожността на Договор за финансов лизинг №*/05.09.2023 г., сключен с „К.“ЕООД, поради противоречие с добрите нрави;

Предявен при условията на евентуалност иск за разваляне на Договор за финансов лизинг №*/05.09.2023 г., сключен с „К.“ЕООД;

Иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 20 000 лв., представляваща получена на отпаднало основание първоначална вноска за закупуване на л.а. марка „М.“, модел „В.“ с рег.№* по договор за финансов лизинг, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на задължението;

Иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, безсъние, притеснение, нервност и психически срив, ведно със законната лихва от 14.09.2023 г. до окончателното плащане.

Въз основа на така приетото, съдът не е приел определената от ищцата цена на предявените искове, а служебно е определил цената на предявените искове по правилата на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, въз основа на стойността на договора за финансов лизинг, в размер на 34 708,19 евро, поради което при съобразяване на разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК, е приел, че делото е родово подсъдно на окръжен съд, поради което е прекратил производството пред себе си, и е изпратил делото по подсъдност за разглеждане от ПОС. Определението е влязло в сила, като необжалвано.

При постъпване в ПОС делото е било образувано като гр.д.№1788/2024 г. по описа на ПОС – IV състав. С Разпореждане №2768/02.07.2024 г. съдът отново е оставил исковата молба без движение, като е констатирал, че отново са налице нередовности на същата, и е дал на ищцата подробни указания да ги отстрани, това число:

Да посочи телефонен номер, номер на факс и телекс на ищцата и на пълномощникът й, ако имат такива, а също и електронен адрес за връчване съгласно чл.38 и чл.38а от ГПК, и заявяване дали страната желае връчване на посочения електронен адрес за връчване, както и да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, в съответствие с чл.127, ал.4 от ГПК;

Да посочи надлежен ответник по всеки от предявените искове;

Да посочи конкретни фактически обстоятелства, на които се основава искът за прогласяване на нищожността на договора за финансов лизинг;

Да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава искът за унищожаване на договора за финансов лизинг, и по-конкретно защо ищцата счита, че лизингодателят я е въвел в заблуждение;

Да обоснове правния си интерес да иска унищожаване, респективно прогласяване на нищожността на договора за финансов лизинг, при наличие на възможност да развали договора съобразно чл.347, ал.2 от ТЗ, във вр. Чл.230, ал.2 от ЗЗД;

Да посочи как претендира присъждане на сумите от 20 000 лв. и 4000 лв. – разделно 4 или солидарно, като в случай, че претендира солидарно осъждане на „Д.“ЕООД, да уточни от къде произтича тази солидарност и защо се иска осъждане на това дружество, доколкото то не е страна по договора за финансов лизинг, чието унищожаване, прогласяване за нищожен и разваляне се претендира.

В срока за отстраняване на нередовностите е депозирана Молба-уточнение вх.

№26390/05.08.2024 г., с която ищцата изпълнява указанията за посочване на телефонен номер на ищцата и на пълномощникът й, а също и електронен адрес, като се заявява, че страната не желае връчване на посочения електронен адрес, а на физическия адрес на пълномощника й. Посочва се банкова сметка. Уточнява се, че всеки от предявените искове се предявява против двамата ответници. Ищцата уточнява, че претендираната нищожност поради накърняване на добрите нрави се основава на неоправданото разместване на имуществени права, което е нанесло на ищцата значителна загуба, което има основание да счита, че съставлява проява на недобросъвестност. Сочи се, че унищожаемост на договора за лизинг се претендира, поради измама на пълномощника на „Д.“ЕООД – Д.И.А., както и от страна на „К.“ЕООД, тъй като „Д.“ЕООД е въвел в заблуждение ищцата, че л.а. марка „М.“, модел „В.“ с рег.№*, е с Екологична категория 6 и че е произведен през 2017 г., след като тя изрично го е уведомила, че живеят в град Щ., Г., където е забранено управляването на автомобил с Екологична категория 5. Именно Д.А. на 08.09.2023 г. е изпратил на Т. И. неистински документ - Свидетелство за регистрация част II на автомобила, като на него е била отразена Екологична категория 6. Впоследствие, при пътуването на семейството на ищцата до Г., на 14.09.2023 г. съпругът й бил задържан за 8 часа, тъй като представил за проверка неистински документ - Свидетелство за регистрация част II на автомобила, във връзка с което било образувано досъдебно производство. В договора за финансов лизинг не била описана Екологичната категория на автомобила, както и годината му на производство, като по този начин ответникът „К.“ЕООД също е въвел в заблуждение ищцата. По отношение на сумите 20 000 лв. и 4000 лв. се сочи, че се претендират разделно. Иска осъждането на „Д.“ЕООД, тъй като пълномощникът на дружеството Д.И.А. е знаел, че автомобилът е с Екологична категория 5 и е издал неистински документ Свидетелство за регистрация част II, в който е отразена Екологична категория 6, с което умишлено е въвел в заблуждение ищцата. Отговорността на „К.“ЕООД се претендира, тъй като не е могла да не знае, че автомобилът е с Екологична категория 5. Поддържа се исковата молба в частта, в която се иска при условията на евентуалност развалянето на договора и връщането на полученото от всяка от страните.