Решение № 176 от 18.07.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Ловеч, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200118 по описа за 2025 година

С наказателно постановление №24-0938-004076 от 28.10.2024 год. на В.Т.К., Началник Група в сектор ПП – П. при ОДМВР гр. П., упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 год., са наложени на Д. Б. З., с ЕГН **********, от гр. П., ул. Г., № 7, наказания, както следва: по чл.183 ал.4 т.7 пр.1. от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. и по чл.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20.00 лв., всичко - глоба в размер 70.00 лева, за това, че на 11.10.2024 г. в 06:35 часа, в гр.

П. на ул. Георги Кочев, като водач на товарен автомобил, Пежо боксер, ....., България, при обстоятелства: Град П. ул. Георги Кочев до номер 171 с посока на движение към улица Кара Колю, като водач на товарен автомобил Пежо Боксер с регистрационен номер .... извършва следното нарушение : 1. Управлява горепосоченото МПС, без поставен обезопасителен колан по време на движение с който е оборудван автомобила. 2. Не съобразява поведението си с пътна маркировка М2, е извършил:

1. водач на МПС от категории М1, М2, МЗ и N1, N2 И N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил/а чл.137а ал. 1 от ЗДВП;

2. не съобразява поведението си с пътната маркировка, с което виновно е нарушил/а чл.6 т.1 от ЗДВП;

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д. Б. З., който го обжалва в срок и излага, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че не е извършил административно нарушение при форма на вината пряк умисъл. Сочи, че от 1 обективна страна, действието на 11.10.2024 г. в 6,35 ч. минавал по бул. „Георги Кочев" № 171 по посока към ул. „Кара Кольо", управлявал товарен автомобил Пежо Боксер, към момента на проверката бил свалил обезопасителния колан, тъй като му предстояло слизане до баничарница „Тоскана" да си взема закуска. Сочи, че пътната маркировка на това място не е ясно обозначена, поради което не е възприел, че на платното има двойна непрекъсната линия. Сочи, че от субективна страна липсва умисъл и че нарушението не е извършено виновно. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли съда да отмени обжалваното НП на посочените в жалбата основания.

АНО – Началник Група в сектор ПП – П. при ОДМВР гр. П., редовно призован не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д. К.

К. и С. А. И., от становището на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.10.2024 година бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA с бл. №1424087 от св. Д. К. К. в присъствието на св. С. А. И. срещу Д.

Б. З., с ЕГН **********, от гр. П., ул. Г., № 7, за това, че на 11.10.2024 г. в 06:35 часа, в гр. П. на ул. Георги Кочев, като водач на товарен автомобил, Пежо боксер, ....., България, при обстоятелства: Град П. ул. Георги Кочев до номер 171 с посока на движение към улица Кара Колю, като водач на товарен автомобил Пежо Боксер с регистрационен номер .... извършва следното нарушение : 1. Управлява горепосоченото МПС, без поставен обезопасителен колан по време на движение с който е оборудван автомобила. 2. Не съобразява поведението си с пътна маркировка М2, е извършил:

1. чл.137а ал. 1 от ЗДВП - водач на МПС от категории М1, М2, МЗ и N1, N2 И N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил;

2. чл.6 т.1 от ЗДВП - не съобразява поведението си с пътната маркировка, с което виновно е нарушил;

С АУАН не са иззети доказателства. В АУАН в графа възражения е вписано „Нямам възражения”. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Делото е подсъдно на РС Ловеч тъй като с Определение №72/10.02.2025 г. по НЧД 2

№99/2025 г. по описа на ВКС е изпратено на РС Ловеч за разглеждане.

От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл.189, ал.12 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

В процесния казус, актосъставителят Д. К. К. като младши автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР П., безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.189, ал.1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП, а издалият обжалваното наказателно постановление В.Т.К., Началник Група в сектор ПП – П. при ОДМВР гр. П., упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 год., която заповед е приета и вложена като доказателство по делото.

По т.1 от обжалваното НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Д. К. К. и С. А. И., които са очевидци на нарушението, и които са възприели движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите Д. К. К. и С. А. И. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение, визиран в чл.137А, ал.1 от ЗДвП, поради факта, че на 11.10.2024 г. в 06:35 часа, в гр. П. на ул. Георги Кочев, с посока на движение към улица „Кара Колю“ като водач на товарен автомобил, Пежо боксер, с регистрационен номер .... не е ползвал обезопасителен колан по време на движение на автомобила, с какъвто последният е бил оборудван.

Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателят, като наложената глоба в размер на 50 /петдесет/ лева е фиксирана по размер в разпоредбата на 3 чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП /т. е. без минимален и максимален размер/ и поради това не следва да се обсъжда въпросът за неправилна индивидуализация на наложеното наказание, извършена от наказващия орган, а и по делото няма данни, които да дават основание случаят да се характеризира като маловажен.

В хода на административно - наказателното производство, в частта по т.1 не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.137А, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Според настоящия съдебен състав изпълнителното деяние по чл.137А, ал.1 от ЗДвП е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, чрез точно словесно описание на поведението с което се осъществява състава на нарушението и с посочване на разпоредбите, нарушаването на които представлява административно нарушение. Съдът намира, че АНО е изпълнил изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото НП съдържа както санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността и е наложено административно наказание, така и материалноправната разпоредба, нарушаването на която релевира противоправно, съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирани като нарушение по повдигнатото административно обвинение.

При преценка на събраните гласни доказателства, настоящият състав счита, че направените от жалбоподателят с жалбата възражения, че не е извършил вмененото му нарушение, са неоснователни. Съдът намира, че заявеното от жалбоподателят, че не е извършил визираното в обжалваното НП нарушение не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства. Безспорно от събраните по делото гласни доказателства се установява, че жалбоподателят на посочената в акта и НП дата, час и място е управлявал процесния автомобил, като не е ползвал обезопасителен колан по време на движение на автомобила, с какъвто последният е бил оборудван, като по делото не бяха представени доказателства, че са налице обстоятелства, изключващи приложението на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП по отношение на водача на МПС – напр. категория на МПС, непопадаща сред изчерпателно изброените в горната разпоредба или такива, посочени в ал. 2 на чл. 137а от ЗДвП. От показанията на свидетелите К. и И. се установява, че са възприели т.а. управляван от жалбоподателят в движение, докато пред тях е правил обратен завой, като в този момент водача е бил без обезопасителен колан. Релевираните с жалбата доводи и възражения от 4 жалбоподателят не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП достатъчно изчерпателно са посочени, датата, мястото на извършване на деянието и обстоятелствата, при които е извършено, като от събраните по делото гласни доказателства безспорно беше установено, че жалбоподателя по време на движение не е използвал обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.

Поради тази причина и предвид на това, че е извършил обратен завой в участък от пътя, където това е било забранено жалбоподателят е бил спрян за проверка и му е бил съставен процесния АУАН. В този смисъл показанията на двамата разпитани по делото свидетели актосъставител и свидетел по акта - изцяло кореспондират с описаните в акта и наказателното постановление обстоятелства досежно датата, мястото където е било установено извършването на нарушението и обстоятелствата при които е било извършено.

Ясно наказващият орган е посочил нарушената законова разпоредба, а това дали същата е била нарушена виновно от жалбоподателя е въпрос по същество на спора и съответно установяване въз основа на ангажираните за това доказателства. Съдът прие за безспорно установено по делото извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Описаната фактическа обстановка касаеща това нарушение изцяло се доказва от писмените доказателства по делото и показанията на разпитаните свидетели, които са последователни, непротиворечиви и логични. Съдът, както е посочил и по – горе няма основания да не ги кредитира, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които да ги оборват. Вмененото на жалбоподателя нарушение е на просто извършване, при форма на изпълнително деяние бездействие, тъй като жалбоподателя е управлявал процесния т.а. без да е бил поставил обезопасителния колан, с който автомобилът е бил оборудван. С оглед на тези съображения, настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е категорично установено от обективна страна. От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателя З. е бил наясно, че по всяко време докато управлява автомобила е длъжен да е поставен обезопасителния колан, с който МПС е оборудвано. При издаването на наказателното постановление в тази част няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателя. С оглед на това съдът счита, че наказанието за това нарушение е законосъобразно наложено.