Определение № 90 от 10.06.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. Варна , 09.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Павлина Г. Димитрова

Членове:Георги Н. Грънчев

Светла В. Даскалова като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно частно наказателно дело № 20213000600182 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на ХХІІ от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Я., защитник на осъдения Г. срещу определение № 260085/21.05.2021 г. по НОХД № 310/2014 г. на Окръжен съд, гр. Добрич, с което е оставена без уважение молбата на КР. ИВ. ХР. чрез адв.Я. за освобождаване на внесената от нея парична гаранция в размер на 20000 лева.

Варненският апелативен съд, след като се запозна с делото намира, че жалбата срещу определението на окръжен съд, гр.Добрич е основателна по следните съображения:

На 19.08.2013 г. КР. ИВ. ХР. е внесла 20000 лева по ДП № 103/2013 г. на ОД на МВР Добрич като парична гаранция за Р.П.Г..

НОХД № 310/2014 г. по описа на ДОС е било образувано по внесен обвинителен акт след приключване на ДП № 103/2013 г на ОД на МВР Добрич.

Присъда № 7/13.06.2018 г. по НОХД № 310/2014 г. по описа на ДОС е влязла в сила на 18.03.2021 г.

Наложеното на Р.Г. наказание лишаване от свобода за срок от осем 1 години при първоначален строг режим е било приведено в изпълнение на 22.03.2021 г.

С молба от 19.05.2021 г. КР. ИВ. ХР. чрез адв.Я. е поискала от ДОС освобождаване на внесената от нея парична гаранция в размер на 20000 лева в полза на Р.Г..

С атакуваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата аргументирайки се, че внасяйки гаранцията молителката се е съгласила чрез тази сума да обезпечи всички заложени в чл.57 НПК цели, включително и че при приключване на наказателното производство върху сумата може да бъде насочено принудително изпълнение на присъдени в полза на държавата съдебни разноски и такси, както е предвидено в чл.416, ал.5 от НПК.

Съставът на Варненския апелативен съд се солидаризира с разбирането на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл.416, ал.5 НПК предвижда, че срещу парите от гаранцията може да се насочи изпълнението по вземането от съдебни такси и разноски. Решението за това обаче не е в кръга на правомощията на ДОС, а на съответния орган за изпълнение и зависи от редица условия.

Първо- възможно е въобще да не се стигне до принудително изпълнение ако длъжника /осъдения Г./ заплати доброволно дължимите такси и разноски.

Второ – за да се пристъпи към принудително събиране на вземането за разноски от внесената гаранция в пари е следвало съгласно разпоредбата на чл.73а от НПК, по искане на прокурора, съдът / в съдебна фаза/ или съдия от първоинстанционния съд /на ДП/ да допусне обезпечение чрез налагане на запор върху внесената сума като гаранция. Само тогава на вносителя би могло да се откаже връщане на внесената сума като парична гаранция след влизане в сила на осъдителна присъда.

В конкретния случай, паричната гаранция е внесена от лице, различно от осъдения Г. – К.Х., за която липсва основание да бъде обвързана с плащането на разноски и такси по делото - такива се дължат от осъдения Г., а върху внесената от жалбоподателката сума не е била наложена обезпечителна мярка по чл.73а НПК. Ето защо, атакуваното определение следва да бъде 2 отменено, а внесената сума от 20000 лв. – върната на вносителя КР. ИВ. ХР..

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 260085/21.05.2021 г. по НОХД № 310/2014 г. на Окръжен съд, гр. Добрич, като

ДА СЕ ВЪРНЕ на КР. ИВ. ХР. внесената от нея на 19.08.2013 г. сума от 20000 лева по ДП № 103/2013 г. на ОД на МВР Добрич като парична гаранция за Р.П.Г..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

3