Решение № 206 от 13.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Стара Загора, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20235500500361 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 от КТ и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

Въззивното дело е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.2 от ГПК въззивна жалба вх.№ 1576/19.04.2023г. от ищцата- работничка Д. В. Г. от гр.Р., *** против изцяло негативното за нея първоинстанционно Решение № 38/04.04.2023г., постановено по приключеното гр.д.№ 701/2022г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска, с което са били изцяло отхвърлени предявените от нея искове против ответника- работодател „М.М. - и.“- ЕАД, гр.Р., *** , клон Р.

"Т.-С..", за признаване уволнението за незаконосъобразно, за неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, със законните последици от това. Счита, че така постановеното първоинстанционно

Решение се явява напълно немотивирано, незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни фактически и правни съображения в тази насока в подкрепа на защитната си теза, че тя не е употребила наркотици и неправилно е била уволнена само по показанията на полевия уред „Дрегер“, без да се вземат предвид нейните възражения и останалите доказателства пред РС. Предвид което и на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК, моли настоящия въззивен съд да постанови свое решение, с което да отмените напълно атакуваното изцяло негативно за нея първоинстанционно Решение на РС- Раднево, и вместо него да постановите друго, с което да уважи изцяло всички предявени от нея обективно съединени 1 искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, против работодателя си- въззиваем, ведно с всички законни последици от това. Моли да й се присъдят всички направените по делото разноски пред първата и въззивната инстанции. Няма нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. В този смисъл са пледоариите на въззивницата и на пълномощника й- адвокат по делото.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 1809/02.03.2023г. от работодателяответник „М.М. - и.“- ЕАД, гр.Р., *** , клон Р. "Т.-С..", който е бил предупреден за законовите последици по смисъла на чл.133 от ГПК. Същият счита, че атакуваното първоинстанционно Решение на РС- Раднево било напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, че въззивната жалба била изцяло неоснователна и недоказана, като излага своите подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза, че наличието на наркотични вещества у работничката- въззивница били безспорно установено от служебния му уред „Дрегер“ и не били опровергани неговите показания.

Моли да не се уважава в.жалба и да се потвърди изцяло атакуваното напълно позитивно за него първоинстанционно Решение на РС, със законните последици от това. Претендира разноските си пред въззивната инстанция.

Няма свои нови доказателствени искания пред въззивната инстанция. Има особено възражение относно твърдяната от него прекомерност на адв. хонорар на въззивницата- работничка. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- юрисконсулт, както и предварителната му писмена Защита по делото.

Настоящия въззивен съд, като обсъди доводите на всяка от страните по делото, мотивите на атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства, както и заключението на приетите без никакво оспорване от никоя от страните по делото 2 бр. съдебни експертизи- съдебно- икономическа експертиза/СИЕ/ и съдебно- химическа/СХИ/, липсата на нови доказателства пред въззивния ОССт.Загора, поотделно и в тяхната съвкупност, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че видно от мотивите на атакуваното изцяло негативно за въззивника- работник/ищцата/ Решение на РС- гр.Раднево обл.Старозагорска, първоинстанционният съд при цялостната преценка на събраните от него писмени и гласни доказателства, както и от приетите без възражения 2 бр. съдебни експертизи/икономическа и химическа/ правилно е преценил, че безспорно между работодателя Рудник "Т.-с.", с. К. - клон на „М.М.И.”- ЕАД, гр.Р., *** и работничката Д. В. Г. от гр.Р., *** /като работник/ е било налице трудово правоотношение въз основа на сключения между страните безсрочен писмен трудов договор, като последната заемала длъжността „кранист- мостови, козлови кран” в звено „Ел. Локомотивно депо“ в Рудник «Т.-с.», въз основа на сключения между страните безсрочен трудов договор от 14.07.2014г., което трудово правоотношение/ТПО/ било 2 прекратено със Заповед № ЧР- 02-213/20.10.2022г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, връчена на ищцата при условията на отказ на 20.10.2022 г.

Така изяснената пред РС фактическа обстановка с нищо не е променяна пред настоящата въззивна инстанция. Същевременно единствените спорни въпроси по делото се отнасят до това дали констатираното с уред „Дрегер“ наличие на наркотични вещества в слюнката на работничката е доказано от работодателя й по несъмнен и безспорен начин, дали това е „тежко“ нарушение на трудовата дисциплина, дали е извършено „умишлено“ и дали тежестта на наложеното й най- тежко дисциплинарно наказание „уволнение“ съответства на тежестта на соченото нарушение. Видно от материалите по делото на РС, в процесното първоинстанционно производство по трудови спорове/каквото е настоящото/ при направено официално писмено възражение от работничката в писмените й Обяснения вх.№ 17809/19.10.2022г./л.129 от делото на РС/, че категорично не е употребявала наркотични вещества, работодателят й е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване основателността на уволнението на работничката в конкретния случай, след като тази работничка вече и още пред него преди издаване на самата атакувана Заповед от 20.10.2022г./л.15- 17 от делото на РС/ е оспорила законосъобразността на това дисциплинарно уволнение, понеже в производствата по трудови спорове доказателствената тежест в процеса е „обърната” - т.е. не всяка страна доказва своите твърдения (както е общото правило), а работодателят следва да докаже своите оспорени от работничката тези. Като това е нарушено от РС още при разпределението на доказателствената тежест за всяка от страните, извършено още с доклада на РС преди първото о.с.з. по делото. Следователно, след като надлежно е оспорила още в обясненията си пред работодателя и впоследствие с исковата си молба показанията на техническото средство „Drager Drug Test 5000”, с което е било установено наличието у работничката на упойващи вещества/амфетамин и метамфетамин/, не ищцата/работничка/ е следвало да доказва отрицателния факт, че не е приемала такива вещества, а ответника/работодател/, като същият е следвало да установи факта на приемане на такива вещества от ищцата и с други законни доказателствени средства, с които да потвърди оспорените показания на своя полеви уред „Дрегер“. Като работодателят- ответник е следвало да установява годността на техническото средство, използвано за установяване на наличието на наркотично вещество, понеже негова е доказателствената тежест за това, предвид оспорените от ищцата показания на „Дрегера“. В тази връзка той е представил пред РС съответни писмени доказателства/Протокол № 202241012 - 40000 за сервизна проверка на DrugTest 5000 от 25.07.2022г. и гаранционна карта 20221213 – 40000/, сервизната проверка е била направена 3 месеца преди датата на тестването на работничката и липсват по делото на РС сигурни гаранции/заключения на СТЕ и други/, че към датата на тестването 3 на ищцата/18.10.2022г./ уредът е бил напълно изправен, както като изначални заводски характеристики, така и като моментно техническо състояние, включително и относно процента на възможни отклонения в показанията му.

Неслучайно именно самият производител на уреда в листовката (инструкцията) по приложението му признава, че положителен резултат не е достатъчен за установяване употребата на наркотични вещества, и препоръчва вземане на кръвна проба : „Положителен резултат че е достатъчен за доказване на употреба без лабораторен тест на кръвта с MS-GS/LS метод.

Затова след положителен резултат се препоръчва взимане на проба от кръв за потвърждаващ анализ в максимално кратък срок”. Следователно показанията на уреда „Дрегер“ не са изначално и достатъчно достоверни, за да гарантират установеност на 100 %, на ключовия за спора факт за приема на упойващи вещества от работничката- въззивница. Още повече, че съгласно неоспорените 2 бр. резултати от 2 бр. различни лицензирани официални лаборатории в резултат на изследвана урина на работничката, в нея не са се намирали наркотични вещества, а такива биха се намирали дори и няколко седмици след евентуалната им употреба. По първоинстанционното дело липсват каквито и да било писмени и/или гласни доказателства работничката/ищца/ да е отказвала на работодателя си/ответник/ да даде за изследване кръвна проба, още по-малко са налице доказателства действията й да са били насочени в посока да пречи по някакъв начин на установяването с надлежни доказателствени средства на факта дали тя е била употребила упойващи вещества, или не. Още повече, че именно и само работодателят/ответник/ е следвало при условията на пълно и главно доказване в процеса да установи по несъмнен и безспорен начин положителния факт на употребата на такива упойващи вещества от самата работничка/ищца/. Следователно тя е нямала законово задължение да иска от работодателя си да й вземе кръвна проба, а и не е била длъжна да иска от работодателя си той да й взема такава кръвна проба за изследване, а точно обратното- работодателят й е бил правно заинтересован да установи по несъмнен начин релевантния за спора факт(евентуалното приема на наркотици от страна на работничката), от който той черпи фактическо и правно основание за издаването от него на процесната заповед за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Това е негово задължение по смисъла на императивната разпоредба на чл.193 от КТ, че работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В конкретния случай работодателят не е изпълнил вмененото му със закон задължение да оцени посочените от работничката доказателства, като не е обърнал никакво внимание на представените от работничката 2 бр. изследвания на проби от урина, и двете с отрицателни резултати относно евентуален прием от нейна на метамфетамин, включително и на изричното й възражение, че изследването със служебния уред „Дрегер“ не е достатъчно надежден и сигурен метод за 4 установяване приема на упойващи вещества. В тази връзка въззивният съд счита, че съгласно горепосочените писмени доказателства, с оглед заключението на приетата от РС СХЕ и устните пояснение от вещото лице в проведеното о.с.з., както и предвид наличните професионални знания и опит на съдиите от ОС- Ст.Загора по подобни казуси, че с оглед на представените на работодателя от страна на ищцата/работник/ и приети, като доказателства по делото на РС, 2 бр. изследвания на проби от урина, с 2 бр. идентични отрицателни резултати за наличие на метамфетамин в урината на изследваното лице/работничката/, положителните данни от първоначалното изследване от работодателя с „Дрегер“, при цялостната преценка на всички събрани пред РС доказателства, че резултата от уреда „Дрегер“ не е достатъчно надежден и не е подкрепен от други изследвания на кръв и урина на работничката. Поради което установеното евентуално от „Дрегер“ наличие на наркотични вещества, категорично оспорено от работничката още пред работодателя си, наличието на 2 бр. външни отрицателни лабораторни резултати на урина и липсата на каквито и да са поискани от работодателя външни изследвания на кръв от работничката, не е доказано от работодателя по несъмнен и категоричен начин пред първата съдебна инстанция. В този смисъл е писменото и гласното професионално становище на вещото лицехимик от СХЕ пред РС. Като по този начин е останал неустановен с категоричност твърдения прием на наркотични вещества, както в производството по установяване извършването на дисциплинарно нарушение пред работодателя, така в хода на първоинстанционното съдебно производство пред РС. Посочения във вътрешно- заводската Заповед № ЗБУТ -0 5-97/28.09.2022г. на управителя на Рудника „Т.-с.“ способ да установява наличие на упойващи вещества в кръвта чрез изследване с уред „Дрегер“кръвна проба, не съдържа указание или задължение за вземане и на кръвна проба при оспорване показанията на уреда/какъвто и процесния случай/.