Решение № 11197 от 11.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11197 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20241110155962 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на искова молба на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК **** срещу Р. П. Р., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 18236 от 17.06.2024г. по ч.гр.д. № 32697/2024г. по описа на Софийски районен съд, 176 състав, както следва: 4 000 лв. – ЧАСТ от дължима главница в размер на 9 767,36 лева по договор за потребителски кредит от 08.10.2019г., ведно със законна лихва от 30.05.2024г. до изплащане на вземането; 897,27 лв. мораторна лихва за периода 20.07.2022 г. до 20.05.2024 г.

В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на сключен на 08.10.2019г. договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта **** между „ФИРМА, клон Б.“, ЕИК **** и Р. П. Р., ЕГН **********. По силата на сключения договор ответникът получил сумата от 12 000,00 лева, при удържана такса от 480 лв. (т.е. 11 580 лв.), срещу което трябвало да върне същата разсрочено - на вноски от по 507,96 лева в рамките на 31 месеца между 20.11.2019 г. и 20.05.2022 г. Твърди се, че бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 13,53 % и ГПР 17,63%. Сумата била предоставена на кредитополучателя по негова лична банкова сметка. Сочи, че на 02.06.2020 г. „ФИРМА, клон Б.“, ЕИК **** и Р. П. Р., ЕГН ********** сключили „Споразумение за отсрочване на погасителни вноски“, с което страните уговорили отлагане на заплащането на месечните вноски с номер 6 и 7, с което крайният срок за заплащането им се удължил до 20.07.2022 г. Ищецът твърди, 1 че ответникът е извършил 11 броя плащания за погасяване на част от дълга за периода 18.11.2019 г. до 24.03.2021 г., като общо погасената сума възлиза на 4 679,80 лв. Просрочие било допуснато още на петата вноска, а след м. май 2021 г. плащанията били окончателно преустановени. Твърди, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022г. ищецът „ФИРМА” ЕООД е придобил вземанията на „ФИРМА, клон Б.“ от ответника Р. П. Р. по процесния договор за кредит, за което длъжникът бил уведомен. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител, с който се оспорват изцяло предявените искове. Оспорва да е сключвал процесния договор за потребителски кредит и да е получавал заемната сума по него. Оспорва договора за цесия между „ФИРМА“ и „ФИРМА” ЕООД, тъй като в договора и приложението към него вземането не е индивидуализирано. Отрича да е бил уведомен за цесията. Твърди, че договорът за паричен кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поР. липса на изискуемата по чл. 10, ал. 1 ЗПК форма, неправилно посочване на ГПР съгласно изискванията чл. 12, ал. 1, т. 8 и 9 ЗПК, непосочване, че потребителят има право на отказ по чл. 12, ал. 1, т. 11 ЗПК, както и липса на информация за разходите и условията, при които те могат да бъдат променяни (чл. 12, ал. 1, т. 12 ЗПК). Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане за револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта – **** от 08.10.2019 г. между „ФИРМА, клон Б. – кредитор, и Р. П. Р. – кредитополучател, въз основа на който се установява, че между страните по договора е налице облигационно отношение, въз основа на което кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 12 000,00 лева, при следните условия: размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ – 0,00 лева, застрахователна премия в размер на 1 395,00 лева, такса ангажимент – 420,00 лева, при 31 бр. погасителни вноски, като месечната погасителна вноска е в размер на 507,96 лева и обща стойност на плащанията – 15 746,76 лева, ГПР – 17,63 %, при лихвен процент – 13,53 %. Видно от чл. 2 на условията по договора кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договор при фиксиран лихвен процент, която такса се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита. Съгласно чл. 5 от условията по договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Уговорено е, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за 2 забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В чл. 26 от договора е предвидено право на кредитора да прехвърли вземанията си на други лица.

От представено споразумение за отсрочване на погасителни вноски по договора, ведно с погасителен план, се установява, че страните по договора се споразумяват погасителни вноски № 6 и 7 да бъдат отложени за 2 месеца, вследствие на което се променя размерът на всички вноски дължими от 20.06.2020г. до 20.07.2022г. Съгласно чл. 6 от споразумението, общата дължима от кредитополучателя сума от 15 746,76 лева се променя на 15 981,02 лева. Съгласно приложения погасителен план, кредитополучателят следва да заплаща погасителни вноски на 20-то число от месеца, като всяка вноска е в размер на 516,97 лева, а изискуемостта по последната погасителна вноска настъпва на 20.07.2022г.

Представено е платежно нареждане № **** от 09.10.2019г., с което се установява, че ФИРМА, клон Б. е изплатило на Р. П. Р. сумата от 11 580,00 лева с основание „СЪГЛ. ДОГОВОР **** – ****“.

Приета е справка **** – **** с изх. № 140/23.08.2024г., въз основа на която се установява, че до датата на цесия по договора кредитодателят е получил следните суми: 507,96 лева от 18.11.2019г., 507,96 лева от 20.12.209г., 507,96 лева от 20.01.2020г., 507,96 лева от 20.02.2020г., 150,00 лева от 08.04.2020г., 150,00 лева от 28.04.2020г., 207,96 лева от 11.05.2020г., 535,00 лева от 06.11.2020г., 535,00 лева от 09.12.2020г.; 535,00 лева от 10.02.2021г. и 535,00 лева от 24.03.2021г.

Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022г. между „ФИРМА“ ЕООД – цесионер, и „ФИРМА, клон Б. - цедент, ведно с Приложение № 1, в което под № 877 е посочено, че се прехвърля вземането по потребителски кредит **** – **** от 08.10.2019г. и кредитополучател Р. П. Р.. С Приложение № 3 към договора за цесия цедентът потвърждава извършената цесия. Представено е и пълномощно от заместник управителя на ФИРМА, клон Б., въз основа на което цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия.

С уведомление, адресирано до Р. П. Р., „ФИРМА“ ЕООД уведомява ответника за извършената цесия. От така представеното писмено доказателство, не може да се установи дали и кога същото е получено от ответника.

От приложеното ч.гр.д. № 32697/2024г., по описа на Софийски районен съд, 176 състав се установява, че по подадено от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК **** заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 18236 по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 4 000,00 лева, представляваща дължима главница, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2024 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане на вземането; 897,27 лева, представляваща дължима мораторна лихва за периода от 20.07.2022 г. до 20.05.2024 г.; 97,95 лева - държавна такса, и 240,00 лева – асвокатско 3 възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК , като връчителят е установил, че длъжникът не живее на адреса. С оглед на това и на основание чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, съдът с Разпореждане № 115911/15.08.2024 г. е указал на заявителя възможността за предявяване на иск за установяване на вземанията, съответно на основание чл. 422 ГПК в указания срок е предявил настоящите искове.

От приетото без възражение от страните заключение по съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, се установява, че ответникът е усвоил сумата от 11 580,00 лева. Съгласно заключението на вещото лице, както и от направеното признанието от ищеца в исковата молба, се установява, че заплатени по договора са суми в общ размер на 4 679,80 лева. Експертът извежда, че непогасените вземания по кредита за главница към датата на образуване на заповедното производство – 06.06.2024г. са в размер на 9 182,36 лева, а на лихвата за забава за периода 20.07.2022г. до 20.05.2024г. е 897,27 лева. Вещото лице прави заключение, че кредитополучателят е платил суми за възнагР.телни лихви, премии за застраховка и таксата ангажимент в общ размер на 2 282,16 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи пълно и главно следните юридически факти: 1) наличието на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по валидно сключен договор за потребителски кредит, който отговаря на изискванията на чл. 10 до чл. 12 ЗПК, както и на изискванията на чл.19 ЗПК във връзка с възражението за нищожност поР. неправилно посочен ГПР; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия договор за кредит; 3) възникване и изискуемост на процесното вземане за главница в твърдения размер; 4) валиден договор за продажба на процесното вземане в полза на „ФИРМА“ ЕООД по силата на договор за продажба и 5) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия. При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми или че те са погасени по давност.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, както и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Относно наличието на облигационно отношение между страните в производство, съобразно събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че между страните бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит в размер 12 000,00 лева, както и че на ответника в действителност била предоставена сумата от 11 580,00 лева от кредитодателя.

Установи се, че изискуемостта на последната вноска по кредита е настъпила на 20.07.2022г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 30.05.2024г., от което следва, че вземането за главница е било 4 изискуемо към този момент.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. ПоР. това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи.