Протокол № 17680 от 06.07.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 17680 гр. София, 05.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110103312 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ИЩЦАТА Р. А. Д. – редовно уведомена, явява се лично и с адвокат К. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ П. П. С. – редовно уведомен, явява се лично и с адвокат А. с пълномощно по делото.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното уведомяване на страните и липсата на процесуални пречки за даване ход на делото,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВОКАТ К. – Водим допуснатите ни свидетели. Нямаме други доказателствени искания.

АДВОКАТ А. – Водим допуснатите ни свидетели. Представям и моля да приемете извадка от електронния дневник на детето за първи и втори срок. С него се доказва, че твърдението на ищцата, че успехът на детето е лош заради това, че прекарва много време с баща си. Видно от представените доказателства, през втория срок, когато детето е предимно с майка си, успехът е понижен.

АДВОКАТ К. – Да се приеме, като оспорваме направената констатация, като твърдим, че детето не е било предимно с майката през втория срок, а и през първия такъв.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото представените от ответника в днешно съдебно заседание писмени документи като писмени доказателства по делото.

1

В залата бяха въведени допуснатите до разпит свидетели.

СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетелите:

СТЕФАН ИЛИЕВ П., ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан, фактически съжител на ищцата.

МАРГАРИТА А. Д., ЕГН **********, българка, български гражданин, неосъждана, сестра на ищцата.

ВЕНЕРА Й.А КОШАРЕВСКА, ЕГН **********, българка, български гражданин, неосъждана, без дела и родство със страните.

Ц. НИКОЛАЕВА КРЪСТАНОВА, ЕГН **********, българка, български гражданин, неосъждана, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ разясни правата на свидетелите П. и Д. в настоящото производство.

СВИДЕТЕЛИТЕ П. И Д. /поотделно/ – Запознати сме с правата си.

Желаем да свидетелствам.

СЪДЪТ предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВИДЕТЕЛИТЕ /поотделно/ – Обещаваме да кажем истината.

От залата бяха изведени свидетелите П., Кошаревска и Кръстанова.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката Д..

СВИДЕТЕЛКАТА Д. – Страните са разделени от 2013г., имат общо дете.

Казва се Рафаел С. и живее предимно с майка си. Това означава, че от момента на раздялата страните си поделяха грижите за детето. Сестра ми предоставяше на бащата всеки път детето, когато той поиска да го вземе, но последните 3 години детето е предимно при сестра ми. От определянето на привременни мерки детето е с бащата съгласно тях. От обявяване на пандемията през 2020г. и въведеното онлайн обучение, детето е било основно при сестра ми. Преди 2020г., когато режимът на бащата беше по-разширен, детето започна да се връща по-изнервено, в лош, според мен, външен вид. Аз съм виждала детето, когато се връща от баща си. То беше с изцапани дрехи, изцапани обувки. Както сестра ми, така и цялото ми семейство /родителите ми/, се опитваме да възпитаваме у детето хигиенни навици. От сестра ми знам, че детето е имало проблеми в училище – говори по време на час, лоши оценки, конфликти с ученици. Сестра ми започна да търси причината за тези обстоятелства. Тя е провела множество разговори с детето. Детето споделя с мен, като ми е споделило, че е притеснено заради конфликта между родителите си, породен от някакво несъгласие между тях двамата. През последните години детето чува негативни определения за майка си от баща си и бабата по бащина линия. От детето знам, че през последния месец е имало конфликтна ситуация между него и бабата по бащина линя, в която тя го е обвинила, че повече обича майка си. Детето ми е споделило също, че баща му е казвал пред него, че ще съсипе майка му, че ще води дела до последно и псувни по адрес на майката, като не мога да ги цитирам. От сестра ми знам, а и аз съм била свидетел след разговор с детето, че когато е трябвало да бъде закупено определено ученическо пособие, бащата е отказвал. Когато детето е 2 при сестра ми, нашата майка взема детето от училище, посреща го и се занимава с него до края на работния ден на майката, след което детето е със семейството на майка си. Майката живее със Стефан П. и общото им дете, което е на четири години и половина и е момченце. Детето е в добри отношения със съжителя на майката. Споделят общи занимания като каране на колело, излети в планината. Отношенията им са нормални. Майката никога не е злословила срещу бащата на детето. Майката на детето осигурява всичко необходимо за нуждите на детето. Бащата не участва финансово в издръжката на детето. По време на пандемията изцяло майката се грижеше за детето и учеше с него. Тя беше в неплатен отпуск. Когато майката е на работа, бабата по майчина линия се грижи за него в рамките на час – два, докато майката се прибере от работа. Майката води детето на лекар, когато има нужда за това.

Рафи беше изключително притеснен, когато разбра, че се води делото. Винаги е казвал, че иска да види мама и тати и се страхуваше, че ако избере единият си родител, няма да вижда другия. Сестра ми се опитва да му обясни, че това няма как да стане и той винаги ще вижда и двамата си родители и след това, сякаш успокоен, той започва да казва, че иска да е при майка си, но да вижда и баща си. От сестра ми знам какви са привременните мерки. Не съм присъствала на предаването на детето по привременните мерки. Аз съм взимала детето от бащата само веднъж, което беше на 01.05.2023г., по мое желание, тъй като имах рожден ден и исках да прекарам празника с детето.

Сестра ми тогава не беше в гр. София, като се прибра в рамките на два часа.

Не съм била свидетел на скандали и пиянски запои между сестра ми и нейния съжител. Не знам за такива случаи. Не съм обърнала внимание в социалните мрежи дали има качени такива клипове. Детето разполага със самостоятелно легло в дома на сестра ми. Има обособено място за него. Жилището се състои от кухня, хол, спалня, санитарни помещения. Детето е в самостоятелна стая, която е холът. Разполага с бюро, всички необходими пособия. Откакто страните са разделени, не съм посещавала дома на бащата. Детето е споделяло, че има осигурен набор от дрехи при баща си. През последната година той му е осигурил учебни материали и униформа. Когато детето е било при баща си, доколкото знам, финансово детето е осигурявано от бащата при престоя си при него. Всичко останало, като визирам джобни пари, дрехи и т.н., се осигуряват от майката. Сестра ми не е споделяла по време на пандемията, когато са били в с. Петрич, ответникът да им е носил храна.

СЪДЪТ приключи разпита на свидетелката Д..

Същата бе освободена от съдебната зала.

В залата бе въведен свидетелят П..

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля П..

СВИДЕТЕЛЯТ П . – Страните са разделени от 2013г. От 2016г. живеем заедно с ищцата и имаме общо дете. Казва се Иван и е родено през 2018г.

Ищцата има друго дете, което се казва Рафаел. Рафаел живее основно при майка си. От пандемията през 2020г. насам детето живее основно при майка си, т.е. през по-големия период от време е при майка си. При бащата е през събота и неделя, през около две седмици, в зависимост когато бащата се 3 обади. Знам, че има постановени привременни мерки – всяка първа, трета и пета седмица от месеца. Тези мерки се изпълняват. Детето се чувства щастливо, спокойно при майката и с брат си. С брат му са неразделни. Двете деца много добре се разбират. Играят заедно, търсят се един друг. Помагам на детето винаги, с каквото мога. Решаваме заедно задачи за училище. В свободното време през събота и неделя децата постоянно са някъде в гр.

София или извън гр. София. Имаме къща извън гр. София и децата често са там. Играят на двора. Двете момчета имат абсолютно еднакви условия. По време на пандемията детето беше само при нас, тъй като ищцата си взе неплатен отпуск, а ответникът дори не се поинтересува за това дете. Не го е виждал изобщо, не е идвал да го види, не се обаждаше. По време на пандемията изцяло майката гледаше детето и беше в неплатен отпуск. Аз и ищцата основно осигуряваме дрехи, обувки, както и леля му. Купуваме дрехи, обувки. Всеки месец купуваме по една чанта за всяко едно от двете деца.

Детето желае да ходи при баща си, но когато си дойде е агресивен, изнервен.

Детето сподели първо на психолога, при когото го водехме, че баща му го кара да говори неща, които не са истина и го записва с телефона. Например, че ние го бием, че го малтретираме, че ние се караме между нас. Детето ми се извинявало след това и ми е казвало, че татко му го е накарало да го каже.

Отношенията между мен и детето са добри. Винаги съм му казвал, че съм му приятел. Никога не съм казвал да няма контакти с баща му. От началото на 2023г. детето посещава психолог четири пъти в месеца или веднъж в седмица, за което плащаме ние. Бащата не желае да го води, както и да заплати това нещо. Откакто детето посещава психолог, има подобрение. То вече е малко по-спокойно от случващото се. Детето многократно казва, че иска да живее с нас – майка си, мен и брат си и от време на време да ходи да вижда и баща му. От детето знам, че когато е при баща си, стои при баба си, защото баща му работи до късно. Доколкото знам, бащата работи като шофьор -снабдител. Когато детето е при бащата, рядко имаме контакт с него, защото често телефонът му е изключен или звъни свободно и няма отговор.

Детето ни е споделяло, че баба му му взема телефона и не му го дава. Казал го е пред психолога. Никога не съм посягал на нито едно от двете деца. Правил съм забележки, но не и да ги удрям. Никога не е имало пиянски свади пред децата. Събираме се с хора. Аз имам къща в с. Петрич, а ищцата има в гр.

Радомир. И в двете къщи децата имат условия. Къщите са ремонтирани. Имат отделни стаи. Водили сме Рафаел на исторически места - в гр. Карлово, гр.

Калофер, гр. Панагюрище, гр. Копривщица, тъй като се интересува от история, родната къща на Ботев, Левски, Вазов. Ходим на почивка всяко лято на море, както и един - два пъти годишно на различни места с минерални бани. По време на пандемията Рафаел беше с майка си първо в гр. София, а след това в къщата в с. Петрич. Аз през това време бях на работа. От ищцата знам, че през това време бащата не се е обаждал нито веднъж да види и да се поинтересува от това дете. За три месеца не го потърси нито веднъж.

Ответникът не е носил храна там. Рафаел има самостоятелно легло в нашето жилище, което се ползва само от него. Това легло е в хола. Зимно време след 20.00 часа се стараем децата да са си легнали, а през лятото те си лягат около 4

22.00 часа. Ние с ищцата също си лягаме по това време. До момента всички учебници са безплатни, като всички консумативи купуваме ние, както и униформи. Откакто се води делото, бащата закупи униформата. Детето отива с раницата и ученическите пособия, които са дадени от нас, при баща си. Не мога да кажа дали бащата е осигурил отделно пособия, различни от нашите.

През 2021г. с ищцата прекарахме Ковид. Никога ответникът не е предлагал през това време да гледа двете деца. Детето посещава психолог в понеделник.

Ние с ищцата решихме, че детето има нужда от психолог. Казахме на бащата, че детето ще посещава психолог, като реакцията не е била никаква. Детето Рафаел е кръстено, като уведомихме бащата след това. Ние поехме кръщенето изцяло и беше кръстен заедно с брат си.

СЪДЪТ приключи разпита на свидетеля П..

Същият бе освободен от съдебната зала.

В залата беше въведена свидетелката Кръстанова.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката Кръстанова.

СВИДЕТЕЛКАТА КРЪСТАНОВА – От седем години познавам ответника и Рафаел. Отношенията между бащата и детето са нормални, забавляват се, играят, смеят се. Присъствала съм, когато детето се върне от училище. Тогава ръцете се мият, учат и пишат заедно с баща си. Вече съм годеница на ответника, като все още не живеем заедно. Преди година и половина – две, когато бяхме с детето на почивка в Турция, имаше инцидент с бабата по бащина линия, като тя трябваше да посети медицински център. По това време детето беше цяла нощ с мен. То се гушкаше и казваше, че такива ласки не е получавало от майка си. Преди около месец и половина – два, когато ходехме аз и ответникът да вземем детето от с. Петрич, то слезе от колата на ищцата. Беше видимо притеснено. Тръгна към нас, ищцата го извика няколко пъти, за да се върне, да я прегърне, да я целуне, да каже „чао“ на брат си. Когато детето се качи в нашата кола и потеглихме, то значително промени физиономията, в смисъл, започна да се усмихва, да се шегува с мен и баща си. Тогава спомена, че преди няколко дни е трябвало да ходят на рожден ден с майка си и Стефан, като му казали да обуе някакви маратонки, които му били малки. Той не пожелал. Искал да обуе от баща му обувки, при което Стефан изритал обувките и казал „Това ще обуеш, лайно такова“. Детето каза, че не знае защо той така е реагирал и е обул малките обувки. Обърна се към баща си и му каза, че Стефан е казал, че ще го набие. Доколкото съм запозната, преди делото детето е трябвало да бъде една седмица при майката и една седмица при баща си. От детето знам, че прекарва седмицата при бабата по майчина линия, като майка му го взема петък вечерта след работа и го връща в неделя вечерта отново при бабата. Когато е при бащата, бабата по бащина линия го прибира от училище и когато ответникът се прибере той се занимава с детето. Когато детето е при баща си, ние с него не се виждаме, за да може ответникът да бъде изцяло с детето си. Това е по наше решение с бащата. С бащата се виждаме, когато детето е при него единствено по някакъв повод и празник. Виждала съм, че когато детето се прибере, първо се мият ръцете, преоблича се, храни се, след което учат с баща си, играят. Около 20.30 5