Решение № 409 от 14.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Пловдив, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.а

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000375 по описа за 2024 година

С решение № 208/7.5.24 г., постановено по т.д. № 648/24 г. на Пловдивски окръжен съд, „* и * Ф.“ ЕООД ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Ф. Б.“ ЕООД ЕИК ********* сумата от 69 248,64 лв. - главница по неизплатени задължения за доставени стоки, посочени по вид в съставените между страните фактури №№

**********/********,

**********/********,

**********/********,

**********/********,

**********/********,**********/********,

**********/********,

**********/********,

**********/********3,

**********/********,

**********/********,

**********/********,

******************,

**********/********,

**********/********,

**********/********,

**********/********, и № **********/******** г., както и мораторна лихва в размер от 1 579,22 лв. – мораторна лихва, сбор от дължимите суми върху всяка просрочена главница, както следва: по фактура № **********/******** г. сумата от 355,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.06.2023 г. до 20.09.2023 г. по фактура № **********/******** г. сумата от 558,12 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.06.2023 г. до 20.09.2023 г. по фактура № **********/******** г. сумата от 164,99 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.06.2023 г. до 20.09.2023 г. по фактура № **********/******** г. сумата от 80,54 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.06.2023 г. до 20.09.2023 1 г. по фактура № ********** сумата от 49,87 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2023 г. до 20.09.2023 г. по фактура № **********/******** г. сумата от 9,30 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2023 г. до 20.09.2023 г. по фактура № **********/******** г. сумата от 4,25 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2023 г. до 20.09.2023 г. по фактура № **********/******** г. сумата от 44,05 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2023 г. до 20.09.2023 г. по фактура № **********/********3 г. сумата от 193,46 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2023 г. до 20.09.2023 г. по фактура № **********/******** г.сумата от 36,13 лева. представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2023 г. до 20.09.2023 г. по фактура № **********/******** г. сумата от 13,22 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2023 г. до 20.09.2023 г. по фактура № **********/******** г. сумата от 30,27 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2023 г. до 20.09.2023 г. по фактура № ****************** г. сумата от 3,58 лева, представляваща лихва за забава периода от 30.07.2023 г. до 20.09.2023 г. по фактура № **********/******** г. сумата от 31,80 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2023 г. до 20.09.2023 г. по фактура № **********/******** г. сумата от 4,03 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.07.2023 г. до 20.09.2023 г. ведно със законната лихва за забава върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дълга, както и 13 877 лв. разноски, от които по първоинстанционното производство - 2 834 лв. за държавна такса, 150 лв. за възнаграждение за вещо лице и 7 500 лв. за адвокатско възнаграждение; по ч.гр.д. № 13677/2023 г. по описа на РС - Пловдив - 40 лв. за държавна такса, 1 800 лв. за адвокатско възнаграждение по образуваното обезпечително производство, 5 лв. за издаване на обезпечителна заповед; разноски по образувано изпълнително дело - 48 лв. - такса за образуване на изпълнително производство и 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от „* и * Ф.“ ЕООД с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, незаконосъобразност и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявените искове от „Ф. Б.“ ЕООД да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Ф. Б.“ ЕООД

2 оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на дължима цена и мораторна лихва по осъществени продажби на профилни тръби и други стоки, за които са издадени процесните фактури, незаплатени от ответното дружество.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за нередовност на предявената искова молба, представляващи съществен недостатък на същата, поради което не следвало да бъде преценявана по същество относно нейната основателност. Според жалбоподателя исковата молба не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал.4 от ГПК, тъй като ищецът не бил изложил подробно и обстоятелствено фактите, на които основава исковата си претенция, тъй като от съдържанието на исковата молба не ставало ясно на кои дати и на кое място е било извършено предаването, респ. приемането на продадените стоки. Това твърдение не може да бъде споделено.

Исковата молба съдържа подробно и обстоятелствено изложение на фактите, на които ищецът основава претенцията си, като за всяка от процесните фактури е посочено, че стоката е предадена в склада на дружеството - ищец, като е издадена експедиционна бележка, индивидуализирана с номер и дата.

Т.е. твърденията на ищеца са изключително конкретни, включително и по отношение мястото и датата на предаване / приемане на стоките. Не са налице нередовности по исковата молба, които да представляват основание същата да се оставя „без движение“ с указания за отстраняване по реда на чл. 129, ал.2 вр. чл. 127, ал.1,т.4 от ГПК

Фактурите, по които се претендира плащане, са представени към исковата молба и са приети като доказателства по делото, ведно със съответни експедиционни бележки с подпис и печат на ответното дружество, копия от дневниците за продажба и аналитична счетоводна справка, издадена от ищеца.

Както правилно е констатирал и първоинстанционният съд доказателствата, представени към исковата молба, не са оспорени като писмени доказателства от ответника. Направените в отговора на ответника оспорвания са били за това, че: се оспорват твърденията за наличие на недобросъвестно поведение и нежелания на ответното дружество за уреждане на отношенията между страните; се оспорва, че процесните стоки са били предоставени по заявка на 3 ответното дружество, тъй като не било посочено правоимащо лице – представител на ответника, което да е направило заявката; се оспорва ценовата стойност на стоките, тъй като не били приложени доказателства относно договорената стойност; в представените фактури цената била завишена спрямо реално договорената между страните; се оспорва твърдението, че стоките в експедиционните бележки, приложени към всяка една от фактурите, са били доставени и предоставени на ответното дружество, тъй като не посочено мястото и начина на осъществяваната дейност и доставка, както и не е посочено правоимащото лице - представител на "* и * Ф." ЕООД, което да е получило процесиите стоки.

Същевременно в отговора на исковата молба изрично е заявено, че не се оспорва наличието на търговски отношения между страните, както и че не оспорва издаването и осчетоводяването в счетоводството на „* и * Ф.“ ЕООД на фактурите, приложени към исковата молба.

Т.е. видно е, че ответникът не е направил оспорване нито по смисъла на чл. 193 от ГПК /по отношение истинността на представените доказателства като писмени документи/, нито по смисъла на чл. 183 от ГПК – няма искания за представяне оригинали на документите. Поради това са изцяло неоснователни оплакванията за допуснати процесуални нарушения от съда, изразяващи се в това, че съдът не е указал на ищцовата страна да заяви дали ще се ползва от документите, не я е задължил да ги представи в оригинал, респ. не ги е изключил от доказателствата по делото.

Нещо повече, ответното дружество, сега жалбоподател, изрично е заявило, че не оспорва, че е осчетоводило в счетоводството си всички фактури, представени към исковата молба, респ. същото е ползвало данъчен кредит по тях. Това обстоятелство само по себе си представлява признание на задължението за плащане на получените стоки и доказва неговото съществуване, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. В този смисъл изцяло се споделя извода в обжалваното решение, че е доказано предаването на стоките по процесните фактури и приложените към тях експедиционни бележки, носещи подпис и печат от ответното дружество. Не може да се мотивира обратен извод само въз основа на обстоятелството, че в експедиционните бележки не било посочено конкретното лице – представител н а "* и * Ф." ЕООД,което е получило стоките. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, няма законово изискване стоките да са получени от „правоимащо лице“, което да има представителна власт по отношение на дружеството – купувач. Данните в експедиционните бележки напълно кореспондират с тези по фактурите, които са осчетоводени от дружеството – купувач; няма нито данни, нито твърдения стоката да е била върната като незаявена, получена погрешка или други подобни, нито пък за това купувачът да се е противопоставил или да възразил по отношение на получената стока.

В тази връзка е без правно значение и обстоятелството кое е конкретното лице, което е направило заявка за продадените стоки – дори и същото да не е имало представителна власт по отношение на купувача, същият не се е противопоставил нито на заявката, нито на предаването и получаването на стоките, напротив, осъществено е осчетоводяване на фактурите, с което по същество е признато задължението за плащане.

Като неоснователни се преценяват и направените оплаквания по отношение на недоказаност на предендираната ценова 4 стойност. Ответникът е осчетоводил фактурите по фактурираната цена, което представлява доказателства за неговото съгласие със същата. По делото няма ангажирани каквито и да било доказателства за това страните да са уговорили друга цена, нито пък има някакви конкретни твърдения в тази насока.

Същевременно е безспорно наличието на трайни търговски отношения между страните, представените писмени доказателства не са оспорени, а самите фактури са осчетоводени от дружеството – купувач без да са налице каквито и да било данни за някакво оспорване нито по отношение на получените стоки, нито по отношение на цената.

Предвид посоченото настоящият въззивен състав изцяло споделя извода в обжалваното решение, че ищецът е провел пълно доказване по отношение наличието на валидни облигационни отношения между страните, обективирани в процесните фактури, както и че е доказал изпълнение на собствените си задължения по тях - предаването на стоките.

Ето защо оплакванията във въззивната жалба за противното са изцяло неоснователни.

В обжалваното решение е прието, че задълженията по процесните фактури не са погасени, като в това отношение се е позовал и на заключение на ССчЕ. Тези изводи на съда не се оспорват във въззивната жалба и в тази връзка не се излагат оплаквания, поради което въззивният съд не дължи коментар.

Поради акцесорния характер е уважена претенцията за заплащане на законната лихва от датата на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на задълженията по процесните фактури. Прието е, че съгласно чл. 294, ал.1 от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго; в случая датата на настъпване на изискуемостта на вземанията по всяка от процесните фактури е посочения в тях падеж, като липсват твърдения и доказателства за определяне на изискуемостта по друг начин; поради това мораторното обезщетение е присъдено за период от падежа по всяка фактура до 20.09.23 г., както е претендирано в исковата молба. Конкретни оплаквания по отношение на тези изводи на съда също не се съдържат във въззивната жалба.