Определение № 809 от 22.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 809 гр. София, 22.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Веселина Вълева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20231000600997 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.440, ал.2, по реда на Глава XXII от НПК. Образувано е по въззивна жалба от адв.И. С. САК, защитник на лишения от свобода сръбски гражданин С. Г. с персонален номер №0606000761023, срещу Определение от 11.08.2023г. на 23-ти състав на СГС постановено по ЧНД № 4374 по описа за 2023 година, с което е оставено без уважение искането му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода”, което към настоящия момент изтърпява в Затвора – гр.София С въззивната жалба иска отмяна на съдебния акт на първоинстанционният съд, като се претендира за неговата неправилност и незаконосъобразност. В защитните си доводи защитникът твърди, че съдът е подценил фактите свързани с това, че подзащитния му за първи път пребивава в условията на пенитенциарно заведение, че наказанието му е наложено в условията на Глава 29 НПК при одобрено споразумение с прокуратурата, което било израз на критичност към извършеното престъпно деяние, за което му било наложено изтърпяваното към настоящия момент наказание.

Според защитата, подзащитния му не е наказван до момента в пенитенциарното заведение, като е настанен в затворническото общежитие от отворен тип (ЗООТ) Казичене, с оглед предоставената му възможност за трудова заетост. Оценката за риска, определен в доклада от затворническото му досие е 38 точки, което според защитата, в съчетание с изтърпения общ срок от наложеното му наказание, в размер повече от ½, ангажира положителните предпоставки за прилагане института на условно предсрочно освобождаване, съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

На следващо място защитникът претендира, че са налице достатъчно доказателства за настъпили положителни тенденции за поправянето му. В тази връзка изразява критичното си отношение към мотивите в съдебния акт, счита го за вътрешно противоречив, доколкото от една страна съдът е отчел данните за положителна тенденция в поправителния процес, а от друга е приел, че същият не е завършен в пълнота. Според защитата констатираните дефицити от изпълнение на плана на присъдата изразяващи се в умение за мислене и управление на финанси, нямало как да бъдат развити у лишения от свобода, поради оставащия му срок от около един месец от изтичане на целия срок на наложеното му наказание. Акцентира се върху желанието на осъденото лице да се завърне в родината си, където възнамерявал да продължи образованието си. Защитникът изразява и несъгласието си, с изложените в мотивите съображения за обществената опасност на престъпленията, за които е бил осъден и за които търпи наказанието „лишаване от свобода“. Счита, че съдът не следва да изхожда от тези обстоятелства при обсъждане напредъка на поправителния процес. Аргументира се с редица решения в практиката на ЕСПЧ и част от Постановление 1

№7/1975г. Пленума на ВС на Р. България, че „... Когато поправянето на осъдения на лишаване от свобода е постигнато преди да е изтекъл целия срок на наказанието, ...изтърпяването на остатъка от него се явява нецелесъобразно...“. Според защитникът с приложение института на условното предсрочно освобождаване, ще се ускори процеса на пълноценното му ресоциализиране в обществото, а предсрочното освобождаване ще ускори преодоляване на констатираните от администрацията на затвора дефицитите в поправителния му процес.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок от защитник на лице с правен интерес, поради което същата е процесуално допустима, но разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.

За да постанови атакуваното определение първоинстанционният съд е обсъдил наличната доказателствената информация от затворническото досие на лишения от свобода Г., извършил е цялостна и задълбочена преценка за наличие на визираните в чл. 70 от НК предпоставки, след което е формирал обосновани и правилни изводи за неоснователност на претенцията за условно предсрочно освобождаване от лишения от свобода Г..

Настоящият състав се съгласява с изложеното в доводите на защитата, че е налице първата изискуема предпоставка доколкото срокът на изтърпяната част от наказанието безспорно надвишава изискуемия минимален срок от една втора от общия размер на наказанието, доколкото от срока от седем месеца „лишаване от свобода“ към 31.07.2023г. му оставали да изтърпи един месец и двадесет и шест дни. Същото не се оспорва от страните и съдът правилно е формирал положителен извод по тази изискуема формална предпоставка.

Правилни са възраженията, че не следва да се взима предвид степента на обществена опасност на деянието за което изтърпява наказание, доколкото това е субсумирано с размера на наложеното наказание и оценката за срока на наказанието, с оглед материалните изисквания към определянето на същото в справедливи граници към момента на неговото налагане. Към настоящият момент, това не може да бъде ценено като доказателство по предмета на настоящото производство. Същевременно следва да се отбележи, че не се установява първостепенният съд да е постановил своето решение по делото, на основата на това обстоятелство, поради което настоящият състав прие, че същото е било включено в мотивите на първостепенният съд, с информативна цел, без да има определящо значение за постановения съдебен акт, доколкото при цялостен преглед на съдебния акт, не се установява невярна и превратна оценка на информацията за развитието на превъзпитателния процес и степента му на завършеност. Съдът правилно е съобразил за продължаващо наличие на съществени дефицити в поправителен процес и липса на доказателства за изцяло завършен поправителен процес, по смисъла на целите които закона предвижда за налагане на наказание по чл.36 НК, които са законодателно съобразени и със заложените принципи в Препоръка Rec /2003/22 на Съвета на Европа на Комитета на министрите на държавите членки.

Самостоятелно въззивният състав, като обсъди защитните доводи и атакувания съдебен акт, както и доказателствата от затворническото досие, намери за основателно да подкрепи положителния извод за наличието на положителна тенденция в поправителния процес по плана на присъдата. Тези данни следват и от информацията за развитието на прогресивната система на режима на изтърпяване на наказанието, с оглед превеждането му в ЗООТ „Казичене“ на 07.07.2023г. където със Заповед №126/21.07.2023г е бил назначен на работа. В доклада за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ал.1 ЗИНЗС, от 25.07.2023г. се посочва, че не е наказван, не е награждаван и цифровата оценка на риска е определена на 38т. Липсата на отрицателни прояви към пенитенциарните служители и констатирани конфликти с останалите лишени от свобода също допринасят за посочената констатация.

Същевременно следва да се отбележи, че защитните доводи за противоречие в съдебния акт са необосновани и неправилни, защото вмененото от закона изискване към съда да прецени, дали наличната информация съдържа доказателства за поправянето на лишения от свобода, което правя по-нататъшния му престой в затвора неоправдан, дали 2 изпълнението на целите на наказанието са възможни, без да се продължава ефективното му изтърпяване се преценява с оглед изискването за наличие на завършен процес на поправяне, а не на такъв в развитие, дори то да е положително. Следва да се направи разграничение, че за разлика от условията за изменение на режима по чл.66, ал.1 от ЗИНЗС („... да има добро поведение и да покаже, че се поправя“), от института по чл.70, ал.1 от НК може да се ползват тези осъдени лица, при които поправителният процес е изцяло завършен и именно поради това по-нататъшният престой в затвора не се налага. В този смисъл е и наведения от защитата довод с цитирането на Постановление №7/1975г. Пленума на ВС на Р. България, че „...Когато поправянето на осъдения на лишаване от свобода е постигнато преди да е изтекъл целия срок на наказанието, ...изтърпяването на остатъка от него се явява нецелесъобразно...“. В мотивите на посоченото постановление на Пленума на ВС, са дадени задължителни указания към съдилищата да преценяват дали е налице приключен процес на поправяне, а не за такъв в развитие, доколкото такива са и целите на наказанието по чл.36 НК. Условното предсрочно освобождаване и налагането на пробационният надзор, не е форма да довършване изтърпяването на наказанието при по добри условия, доколкото макар и да се налагат пробационни мерки, пробационния надзор не е наказание.

В този смисъл, без наличие на извод, въз основа на доказателствата по делото, за положителния край на поправителния процес, който е настъпил преди изтичане срока на наложеното му наказание, предсрочното освобождаване е незаконосъобразно, именно и поради това мерките за пробационен надзор не са наказание за разлика от наказанието „Пробация“, което е уредено в чл.37 НК. Те могат да бъдат прилагани, едва когато наказанието е изпълнило целите си. В този смисъл защитните доводи, че незавършен поправителен процес, само с наличие на положителни тенденции може да продължи в условията извън пенитенциарното заведение са неоснователни.

В тази връзка и настоящият състав счита, че атакувания съдебен акт е постановен в съответствие с изискванията на чл.439а НПК и въз основа на правилна оценка на информацията от затворническото досие, от което не се установява завършен поправителен процес по плана на присъдата, нито данни за поведение, което очевидно да надхвърля изискванията за спазване правилата и режима.

Като съобрази изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК настоящият състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 11.08.2023г. на 23-ти състав на СГС постановено по ЧНД № 4374 по описа за 2023 година на съда, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалба от адв.И. С. САК, защитник на лишения от свобода сръбски гражданин С. Г., за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3