Определение № 121 от 06.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Варна, 06.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20253001000090 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу решение № 76 от 27.11.2024г. по търг.дело № 95/23г. по описа на Окръжен съд – ***********, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Й. А.

Г. сумата 56 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП на **********г., ведно със законна лихва.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че решението е в обжалваната от него осъдителна част е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и необоснованост.

Твърди, че не са налице основания за присъждане на обезщетение, а в отношение на евентуалност възразява срещу определения размер поради необоснована прекомерност, несъобразена с трайната съдебна практика.

Твърди, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.52 от ЗЗД като е присъдил обезщетение в значително завишен размер. Твърди, че определената от съда сума в размер на 80 000лв. е прекомерна, завишена и не кореспондира на практиката на съдилищата по аналогични случаи, дори и по тежки за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД. От друга страна 1 определеното обезщетение не отговаря на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страната и на факта, че се е възстановила напълно и в обичайния за това срок. Твърди, също така, че определеното обезщетение на икономическата конюнктура в страната към момента на причиняването на вредата.

Оспорва приетия от съда процент на съпричиняване от страна на ищцата като твърди, че с поведението си изцяло е станала причина за настъпването и увеличаване на вредите, за което твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства. Позовава се на показанията на Г., дадени в досъдебното производство за собственото и поведение и твърди, че застрахованият водач не е имал възможност да забележи пешеходката, защото пред него е имало други автомобили, които са ограничило видимостта му. Твърди че поведението на пешеходката – предприемане на внезапно пресичане на пътното платно, без да се съобрази с приближаващите ПТП е в нарушение на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП и е причина за настъпване на ПТПТ. Твърди също така, че в близост до мястото на инцидента е била налице пешеходна пътека, но пострадалата съзнателно и свободно е формирала своя избор и по този начин се е поставила в риск. Твърди наличие на съпричиняване на вредоносните последици от 70 % от страна на ищцата.

Твърди допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд изразяващо се в недопускане на повторна САТЕ, като прави искане за допускането и от въззивния съд.

Моли съда да отмени решението в обжалваната осъдителна част като отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди изцяло, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата Й. А. Г. от гр.*********** е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от застрахователя и моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Съставът на въззивния съд намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и 2 е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По искането за допускане на повторна САТЕ:

Същото е направено пред първоинстанционния съд своевременно, при изслушването на първоначалното заключение. Първоначално е оставено без уважение, после е допусната повторна, а накрая същата е заличена от първоинстанционния съд по реда на чл.253 от ГПК.

Въззивният съд намира, че искането следва да бъде оставено без уважение. Повторно заключение се възлага, когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В настоящия случай такива не са налице. Неоснователно е и оплакването досежно използвани материали от досъдебното производство. Като веществено доказателство в ДП е приобщен електронен носител компактиск, съдържащ видеозапис от трафик за наблюдение на кръстовището, където е извършено ПТП. Същият към момента е унищожен след влизане в сила на акта на наказателния съд. В досъдебното производство е изготвен протокол, в който съдържанието на диска е възпроизведено на хартиен носител с цветен снимков материал и проследяване на движението на двамата участници в процесното ПТП.

Самият видеофайл е цифров презапис от оригинален файл и по не са установени признаци на неправомерна намеса. Наличните по ДП в протокола от 13.10.2022г. кадри, обработени и подредени в хронологичен ред, са експортирани от видеофайла. Към момента на разглеждане на гражданското производство са налични образи от същия оригинален файл от охранителнно и трафик видеонаблюдение, собственост на община ***********, но възпроизведено на хартиен носител с цветен снимков материал. След приобщаването на наказателното производство страните по гражданското дело не са оспорили възпроизведения на хартиен носител електронен документ съобразно правилата на чл.184 от ГПК. Поради което и съставът на въззивния съд намира, че възпроизведения на хартиен носител в досъдебното производство електронен документ е допустими за използване в гражданското производство от експерта при даване на отговори на поставените задачи.

Поради което и изготвяне на ново заключение, изключвайки данните от снимковия материал не се налага. Неоснователно е и оплакването срещу участието на експерта Х., поради изготвяне от същия на САТЕ в досъдебното производство. Участието в досъдебното производство като експерт не е 3 основание за отвод по смисъла на чл.22 ал.1 от ГПК приложим съответно на основание чл.196 ал.1 от ГПК на вещо лице в гражданското производство при разглеждане на гражданскоправните последици от деянието.

С оглед на така изложеното, искането за повторна експертиза следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на застрахователя за допускане на повторна САТЕ.

НАСРОЧВА съдебно заседание на 23.04.2025г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4