Определение № 2359 от 12.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2359 гр. София, 12.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002104029 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №79355/12.07.2024г. на „Пик Нюз“ ЕООД, ЕИК 202235999, представлявано от управителя Н. Н. Й., чрез адв. С. срещу решение №3347 от 06.06.2024г., постановено по въззивно гр.д. №20231100503700/2023 по описа на Софийския градски съд. Според касатора, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдо-производствените правила и необоснованост. Счита, че изводите на съда са неправилни от правна и фактическа страна, а до други е стигнал, без да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства, част от доводите на ответника са игнорирани, като в решението липсват мотиви в тази връзка. В изложението си, касаторът посочва наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като формулира следните въпроси:

1.“Каква е степента на допустимото неблагоприятно засягане на адресата на негативното мнение /оценка/ фактическо твърдение, което не подлежи на преценка за вярност и което не се квалифицира като обида но смисъла на Наказателния кодекс, съответно как се „измерва“ тази степен при обществените фигури?“ Излага, че съгласно постоянната практика на ВКС, негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, освен ако не засягат достойнството на личността, тоест ако не представляват обида. В тази връзка твърди, че определението „нагла“ не може да бъде определено като позорно, нито като вярно, нито като невярно, тъй като тази квалификация е формирана в резултат на субективна интерпретация, лично възприятие, мнение и оценка. Излага, че ищцата е обществена фигура, като при определяне размера на обезщетението, въззивният съд не е съобразил, че обществените фигури могат да бъдат коментирани и критикувани не само във връзка с техния пост, дейност или занятие, но свободата да се разпространяват информация и идеи се отнасят не само до такива, които 1 намират благоприятен прием или се считат за безобидни, но и до такива, които шокират, смущават, разстройват обществото или отделни части от населението/. Твърди се, че по този въпрос, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с решение №253/29.01.2014г. по гр.д. №1251/2012г. по описа на ВКС, решение №7 от 04.06.1996г. по к.д. №1/1996г. на КС на Република България, решение на ЕСПЧ по делото „Торгейр Торгейрсон срещу Исландия"; решение №369/26.11.2015г. по гр. д. №2098/2015г. по описа на ВКС, решение №62 от 06.03.2012г. по гр.д. № 1376/2011г.; решение № 249 от 06.01.2021г. по гр. д. №1797/2019г., решение №50084 от 24.11.2023г. по гр. д. №3487/2022г. на ВКС и други.

2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност при постановяване на решението?“ Този въпрос се поставя във връзка с твърдението на касатора, че въззивният съд изцяло е игнорирал неговите доводи, че в случая не се касае за претърпени от ищцата вреди, а за целенасочено решение на ищцата да заведе множество дела на медията във връзка със статии, в които се споменава нейното име. Твърди, че не може да се направи категоричен извод, че претендираните неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от процесните статии. Счита, че като е присъдил обезщетение при липсата на каквито и да било претърпени болки и страдания от страна на ищцата, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №222/27.03.2018г.. постановено по т.д. №505/2017г. на ВКС, решение №212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ВКС, решение

№161/04.10.2016г. по т.д. №2220/2015г. и др., какво и с ППВС №7/1965г.на Пленума на ВС;

ППBC №1/1953г. на Пленума на ВС; ППВС №1/1985г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. по т.д. №1/2000г. на ОСГГК на ВКС.

3. „Счита ли се за удовлетворено изискването за справедливост съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и задължителните постановки, обективирани в Постановление №4 от 1968г. на Върховния съд, в случай, че въззивният съд не е направил съпоставка между всеки един критерий за справедливост и фактите и обстоятелствата, относими към конкретния случай?“ Този въпрос касаторът поставя във връзка със становището му, че въззивният съд е определил размера на обезщетението без посочване на конкретни факти и обстоятелства, което представлява нарушение на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че доколкото ищцата е завела и други граждански дела за претърпени от нея неимуществени вреди във връзка с публикации, поради което дори да има настъпили някакви вреди за нея, то вредите не могат да се разграничат и не може да бъде доказано по безспорен начин, че претендираните с настоящата искова молба са именно от процесната статия. Тъй като въззивният съд при определяне размера на неимуществените вреди не е взел под внимание всички обстоятелства, които са от значение за техния размер, в какъвто смисъл са указанията в ППВС 4/23.12.1968г., то той е постановил решението си в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана както в посоченото постановление, така и в решение №267/21.04.2020г. по гр.д. №4587/2018г. на ВКС, решение №26/11.04.2017г. по т.д.

№60048/2016г. и решение №60180 от 24.01.2022г. по т.д. №2393/2020г. на ВКС.

Касаторът сочи и наличието на основанието по чл. 280. ал. 2 от ГПК, а именно очевидна 2 неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - противоречи на тълкувателни постановления, решения на ВКС и практика по чл. 290 ГПК. Счита, че решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд дори не е извършил преценка на критериите за справедливост, заложени в задължителната съдебна практика, обективирана в т. 11 от ППIBC №4/23.12.1968г. като е игнорирал доводите на въззивника като неоснователни и поконкретно- доводите му относно прекомерния размер на обезщетението.

Ответникът по жалбата – М. М. – Н., чрез депозирания от адв. М. С. писмен отговор оспорва същата, като моли да не бъде допусната до касационно разглеждане. Счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, нито твърдяната очевидна неправилност. На следващо място счита, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба против решението е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

За да се произнесе по наличието на касационни основания, съдът съобрази следното:

Производство е образувано по предявени от М. Б. М. – Н. срещу ответника „ПИК НЮЗ” ЕООД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева, частичен иск от 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в следствие на накърняване достойнството, честта и доброто име в обществото, причинени от публикувана в електронно издание на pik.bg статия, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане на вземането. Ищцата твърди, че на 05.01.2021г. на електронната страница на Информационна агенция „ПИК” е публикувана статия със заглавие „За секса с премиера и М. – почната и недовършена” с автор Н. Н.. В статията било посочено: „С Б. аз общо нямам. Нито приемам поръчки. Не съм спал с него, не ми е уреждал операцията в чужбина, не ме е назначавал за омбудсман с най-високата заплата в държавата, не държи дъщеря ми и зет ми на директорски позиции в две министерства… Смятам, че е крайно време г-жа М. да обясни имала ли е сексуална връзка с премиера… Г-жа М. е достатъчно нагла и да отрича, че Б. й е помогнал за операцията от рак в Германия”. В началото на статията имало фотография на ищцата, а името й фигурирало и в заглавието на материала, поради което нямало никакво съмнение, че тя е неин адресат. С написаното авторът правел внушение, че ищцата е имала интимна връзка с министър-председателя на Република България, че е била назначена като омбудсман благодарение на него, че той е уредил нейна операция в Германия, и че дъщерята й е директор в държавна администрация отново благодарение на него. Изложеното представлява неверни твърдения, които засягали интимни сфери от личния й живот, професионалното развитие и семейството. Тези лъжовни твърдения създавали невярна 3 представа за ищцата и предизвиквали негативна оценка на обществото. Освен наличието на клеветнически твърдения, в статията се съдържала и обидната квалификация „нагла”, която съставлявала унизяващо отношения спрямо нея. Написаното в статията накарало ищцата да се почувства силно унижение, омерзение и стрес, като това се отразило твърде негативно.

Изложените от ответника неверни твърдения повлияли и върху ангажиментите на ищцата в гражданското сдружение, на което е председател, налагало са отговаря на въпроси на граждани. Всичко това я поставило в унизителна позиция, която породила силен стрес, като оказало влияние и на семейните й отношения. След научаването за процесната статия, ищцата получила и здравословни проблеми – световъртеж и изтръпване на крайниците, които с времето се задълбочили. Едва стояла на крака, причернявало й пред очите, сърцето й прескачало. На 07.01.2021г. посетила МЦ „Пирогов”, където била прегледана и поставена диагноза – „от 2-3 дни с постоянно главоболие, гадене и световъртеж – измерени стойности на АН 180/100, придружени с изтръпване на крайниците, пристъпно сърцебиене и безсъние”. Ищцата счита, че ответникът носи отговорност по чл.49 от ЗЗД, тъй като в качеството му на възложител на работа определя характера и съдържанието на публикуваните материали. Деянието по чл.45 от ЗЗД се изразявало в публикуването на процесната статия, съдържаща неверни и непроверени клеветнически твърдения, както и обиден епитет, като чрез нея се засягали честта, достойнството и доброто име.

Чрез депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор, ответникът „ПИК НЮЗ” ЕООД оспорва предявените искове. Счита, че не е възможно с едни и същи словесни изрази да бъдат осъществени едновременно и съставът на обидата, и съставът на клеветата. Обидата се осъществявала чрез използване на унизителни от гледна точка на морала епитети, отразяващи отрицателни качества, унизителни съждения за качествата на пострадалия, докато при клеветата било налице съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму. Не можело да се приеме за клеветническо твърдение, което се основавало на истински факти, като съответно изразяването му не било противоправно. Като клевета, съответно като противоправно, следвало да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Ако фактическите твърдения били верни, не представлявали клевета, дори да позорели адресата, и не били основание за ангажиране на гражданската отговорност на ответника. Оценъчните съждения не можело да се проверяват за тяхната вярност - те представлявали коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Освен това, ищцата била публична личност и обществена фигура, като в тази връзка съдебната практика била константна по отношение на обстоятелството, че държавните органи, политиците, обществените фигури и държавните служители следвало да търпят критика в по-голяма степен от обикновените граждани, а личните данни на тези лица били защитени в много позанижена степен от тези на обикновените граждани. Приемало се, че това важи особено за политическите длъжности, тъй като те "съзнателно и неизбежно са се изложили на близко наблюдение от пресата и обществото". В настоящия случай ставало въпрос за коментар и мнение на медията по повод добросъвестно извършено журналистическо разследване, 4 поради което отговорността на ответника не следвало да се ангажира. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждали отговорност, ако не засягат достойнството на личността. Авторът на статията говорел от първо лице по отношение на себе си, а не спрямо М. М.. Нито едно от изявленията в публикацията не било нито клеветническо, нито обидно. Ответникът извършил добросъвестно журналистическо разследване преди изнасяне на процесния материал. Според трайно установената съдебна практика, въпреки извършването на добросъвестна проверка, когато информацията се окаже невярна, отговорността на медията не подлежала на ангажиране. Оспорени са твърденията на ищцата, че е претърпяла вреди от публикуването на статията, както и размера на претендираното обезщетение, което според ответника е прекомерно. Липсата на претърпени вреди се потвърждавала и от публикация във фейсбук профил на ищцата от 08.01.2021г., от която било видно, че същата съди ответника и други медии с основния довод, че са "кални" сайтове и я клеветят, както и че евентуално присъденото обезщетение ще дари за значими обществени каузи. В случая не се касаело за претърпени от ищцата вреди, а за целенасочено нейно решение да заведе множество дела срещу медията във връзка със статии, в които се споменава нейното име.