Решение № 95 от 13.07.2026, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 56/2025
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 13.07.2026
- Състав
- Светослав Неделчев Тодоров
Други актове по делото
- Определение № 181 от 02.06.2025 · Светослав Неделчев Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- §1, т.41а · Закон за енергетиката
- §1, т.24 · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. гр. Добрич, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20253200900056 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез пълномощника му юрисконсулт А. А. срещу „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца следните вземания, за които е издадена Заповед № 1556/03.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3113/2024г. по описа на Районен съд – Добрич:
26 632.48 лв. (двадесет и шест хиляди шестстотин тридесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща главница по предоставен от „ЕЛЕКТРОПРЕНОСЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД) (в качеството му на оператор на електропреносната мрежа) достъп до електропреносната мрежа на „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД (ВЕИ производител) съгласно чл.29, ал.3 и ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) (в редакцията, обн. ДВ, бр.40 от 2020г.) и
3836.03 лв. (три хиляди осемстотин тридесет и шест лева и три 1 стотинки) – законна лихва за периода от 15.12.2021г. до 26.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2024г. до окончатлено изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД ( ЕСО ЕАД) е енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), което осъществява дейността пренос на електрическа енергия в изпълнение на лицензия № Л-419-04/18.12.2013г., издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Ответното дружество било енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 ДР на ЗЕ, в качеството си на производител на електрическа енергия от ВЕИ. То било присъединено към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД (ЕРМ Север).
Производителите на електрическа енергия, ползващи възобновяеми източници били ползватели на електроразпределителната мрежа и като такива дължали цена за достъп до мрежата по регулирани от КЕВР цени.
Съгласно чл.29, ал.3 и ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) (в редакцията, обн. ДВ, бр. 40 от 2020г.) производителите (какъвто бил „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД), присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдените от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат на оператора ан електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдите и/или на доставчика от последна инстанция. Събраните суми за услугите достъп до електропреносната мрежа и пренос през електропреносната мрежа се заплащат от оператора на електроразпределителната мрежа на независимия преносен оператор (ЕСО ЕАД).
Производителите на електрическа енергия, присъединени към електроразпределителните мрежи, следвало да заплащат ежемесечно цената за достъп на операторите на електроразпределителните мрежи, които да преведат цената на ЕСО ЕАД, като през процесния период цената за достъп до електропреносната мрежа за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници била опредЕ. с №№ Ц – 27 от 01.07.2021г., Ц – 19 от 2
01.07.2022г., Ц – 14 от 01.07.2023г. и Ц – 17 от 01.07.2024г. на КЕВР.
В изпълнение на цитираните решения на КЕВР, ЕРМ Север изпращало ежемесечно на ЕСО ЕАД справки за цялото произведено количество електрическа енергия от производители от ВЕИ – слънце и вятър, присъединени към собствената му разпределителна мрежа. За количествата, посочени от електроразпределителното дружество в тези справки, ЕСО ЕАД издавало фактури с посочена в тях стойност за предоставената услуга – достъп за съответния месец.
Налице била законова делегация по отношение на заплащане на дължимите суми за услугата достъп до електропреносната мрежа – цената за достъп се заплащала от ВЕИ производителите на ЕРМ Север, а последното дружество от своя страна следвало да превежда сумите на оператора на преносната мрежа ЕСО ЕАД. Съдебната практика сочела, че електроразпределителните дружества нямали задължение да заплащат цена за достъп до електропреносната мрежа на ЕСО ЕАД, която не им е заплатена от ВЕИ производителите, а имат задължение единствено да превеждат постъпилите плащания от ВЕИ производителите, присъединени към разпределителната мрежа. Задължението за плащане на цената за достъп до електропреносната мрежа на ЕСО ЕАД било на самите ВЕИ производители, а не на разпределителното дружество. За ЕСО ЕАД било налице право по съдебен ред да претендира заплащането на електрическа енергия от ВИС, присъединени към съответната електроразпределителна мрежа.
ЕРМ Север представило на ищеца справки за ВЕИ производители, присъеднени към неговата електроразпределителна мрежа, които не са заплатили дължимите суми за достъп. От справката ставало ясно, че ответното дружество има задължения към ищеца за цена за достъп в общ размер на 26632.48 лева, като дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.11.2021г. до 26.09.2024г. в общ размер на 3836.03 лева.
За посочените суми било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и образувано ч.гр.д. № 3113/2024г. по описа на Районен съд – Добрич. Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение и за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на 3 сторените разноски, прави искания по доказателствата.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, с който оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни.
Потвърждава твърденията в исковата молба, че е енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ и попада в категорията „ползвател на мрежата“ по смисъла на §1, т.41а от ДР на ЗЕ. Не спори, че всички ползватели на мрежата, в това число и производителите на електрическа енергия, ползващи възобновяеми източници дължат цена за достъп до мрежата по регулирана от КЕВР цена.
Поддържа, че от разпоредбите на чл.29, ал.3 и ал.4 ПТЕЕ ставало ясно, че ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа на оператора на електроразпределителната мрежа в процесния случай ЕРМ Север, а последният да заплаща получените суми на ищеца ЕСО ЕАД. Това се потвърждавало и от закона за счетоводството и начина на счетоводно отчитане. Уважаването на исковата претнция щяло да доведе до постъпване на присъдените суми в ЕСО ЕАД без основание, а издадените от ЕРМ Север фактури щели да останал открити и неплатени и било напълно възможно да бъдат потърсени за плащане от издателя.
Моли за отхвърляне на иска като недопустим и неоснователен, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.
В допълнителна искова молба, ищецът поддържа исковите претенции по изложените в исковата молба съображения. Заявява, че с отговора на исковата молба недвусмислено се потвърждавало, че ответникът дължи сма за достъп и пренос до електропреносната мрежа и така се потвърждавало основателността на предявения иск.
В отговор на допълнителната искова молба, ответникът отново изразява становище, че искът е недопустим и неоснователен. Между страните нямало сключен договор, по силата на който ответникът да дължи на ищеца процесните суми.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея.
4
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр.д. № 3113/2024г. по описа на РС – Добрич е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника „АТАНСОВ ГРУП“ ЕООД. Длъжникът е възразил срещу дължимостта на вземанията в законоустановения срок и с разпореждане от 19.01.2025г. на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск, връчено му на 17.02.2025г. Исковата молба е депозирана на 13.03.2026г., в законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.
С определение № 380/08.12.2025г. е обявено за безспорно между страните, че „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД ( ЕСО ЕАД) е енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), което осъществява дейността пренос на електрическа енергия в изпълнение на лицензия № Л-41904/18.12.2013г., издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД е енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 ДР на ЗЕ, в качеството си на производител на електрическа енергия от ВЕИ и е присъединено към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД (ЕРМ Север), както и че „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД е ползвател на електроразпределителната мрежа и дължи цена за достъп до мрежата по регулирани от КЕВР цени.
Не се спори също така, че между страните са сключвани споразумения за разсрочено плащане на цена за достъп до електропреносната мрежа на „ЕСО“ АД за предходни периоди за процесния обект, при които ответното дружество се е задължавало и заплащало сумите на ищеца, а последният е уведомявал оператора на електроразпределителната мрежа
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД за извършените плащания.
Това се потвърждава и от представена кореспонденция между страните и между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД /л.107-114/.
За изясняване на спора по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението на вещото лице се посочва, че ищцовото дружество не 5 може да представи аналитичен регистър от сметка 411 Клиенти, партида „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, издадените от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД фактури с получател „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД не са включени в ДДС дневника с продажби на „ЕСО“ ЕАД и в годишните финансови отчети на ищцовото дружество за 2021г., 2022г., 2023г. и 2024г. са включени всички приходи за достъп до електропреносната мрежа и пренос през електропреносната мрежа, съгласно издадените от „ЕСО“ ЕАД фактури, включително и по всички фактури, издадени на „ЕРП СЕВЕР“ АД. Вещото лице е извършило изчисления относно размера на задълженията на ответника за достъп до електропреносната мрежа за процесния период и за законната лихва върху изчислените суми за периода от падежа им според издадените от „ЕРП СЕВЕР“ АД фактури до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца, като получените от вещото лице изчисления съвпадат с размерите претендирани от ищеца с исковата молба.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и неоспорено от страните по делото /л.167-175/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Процесуалната допустимост на предявените искове се установява от ч.гр.д.№ 3113/2024г. по описа на РС - Добрич.
Предмет на спора е дали ответното дружество дължи на ищеца претендираните вземания за достъп до електропреносната му мрежа. Спорът между страните е концентриран дали дължимата от производителя на електрическа енергия от ВЕИ (ответника) цена за достъп до електропреносната мрежа и пренос през електропреносната мрежа е платима само чрез съответното електроразпределително дружество (ЕРП Север), което е издало фактури за нея или ищецът (ЕСО ЕАД), в качеството си на независим преносен оператор може да търси заплащенето на тази цена от ползвателя на мрежата. Тъй като този спор е изцяло правен и липсва спор между страните по отношение на фактите, на които се основават техните твърдения, с доклада по делото не е разпределяна доказателствена тежест и изрично са посочени причините за това.
Разпечатката съдържа 39 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc9262b7-253c-4011-993f-10ec1285e662