Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 432 от 06.11.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 531/2018
Вид
Решение № 432
Подписан
06.11.2019
В сила
09.10.2020
Състав
ДАРИНА АНГЕЛОВА КОСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493, ал. 4 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493а, ал. 4 · Кодекс за застраховането
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс

Р Е

Ш Е Н И Е

№414 06.11.2019 г.***

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско отделение

На седми октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав :

Председател:

Дарина Костова

Секретар : Ани

Цветанова като разгледа докладваното от съдия Дарина Костова т.д. № 531 по 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от В.В.М., ЕГН **********, чрез адв. Цветомила Вукова - БАК, против ЗК ,,Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, представлявано от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров, Гълъбин Николов Гълъбов, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от смъртта на **** й И. В. К., ведно със законната лихва от датата на настъпилото застрахователно събитие – 27.12.2013 г. до окончателното му изплащане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

В исковата молба се твърди, че на 27.12.2013г., около

19.00 - 19.30 часа, в с Русокастро, на ул. „Цвятко Райнов“, Б. Н. С. при управление на лек автомобил „БМВ 524ТД“, с рег. № А 2108ВВ, поради движение с несъобразена скорост е причинил пътно-транспортно произшествие, в резултат на което пешеходеца И. В. К., ЕГН ********** е получил тежки и несъвместими с живота травматични увреждания.

Посочва се, че за произшествието било образувано

НОХД № 346/2015 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, по което е постановена Присъда № 174/27.08.2015 г., с която подсъдимият Б. Н. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Присъдата на първоинстанционния съд не е обжалвана и е влязла в сила на 14.09.2015 г.

Посочва се, че в наказателното производство е установено, че към момента на извършване на ПТП, С. не е притежавал свидетелство за управление на МПС, т.е. е бил неправоспособен водач и е управлявал автомобила, собственост на неговия баща , по средата на пътното платно, със скорост от 60 км./ч. при разрешена 50 км./ч.

По същото време по посока на движение на автомобила са движел и пешеходеца И. К.. Последвал удар между предната част на автомобила и пешеходеца. С. задействал спирачната система на автомобила след удара, а пострадалия паднал в затревения банкет. Заявява, че в хода на наказателното производство е установено по безспорен начин виновното и противоправно поведение на водача С., както и причинно – следствената връзка между настъпилото ПТП и получените от пешеходеца травматични увреждани, които са причинили смъртта му. Непосредствената причина за смъртта на К. била гръбначно – мозъчна травма, причинена причинена от рязкото прегъване на шията назад.

Твърди се, че смъртта на И. К. била тежък удар за неговите близки, включително за неговата ****** - ********* - ищцата. Тя видяла тялото на **** си веднага след произшествието. Двамата били много близки, живеели в разбирателство, подкрепяли се и си помагали взаимно. Към момента на смъртта, К. живеел в къщата на ****** си. Двамата били толкова близки, че ищцата кръстила едно от децата си на него.

Подчертава се, че внезапната и безвременна смърт на нейния **** – *******, оказала силно негативно влияние върху ищцата. Тя понесла голям шок, който довел до емоционален срив, депресия и спад в комуникацията със заобикалящите я хора. Твърди се, че след смъртта на **** си, ищцата не е в състояние да празнува общия им рождения ден. Посочва се, че ищцата е претърпяла тежки болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които не могат да бъдат компенсирани с паричен еквивалент.

В предвидения законов срок, с депозирания писмен отговор, ответникът оспорва допустимостта и основателността на предявената искова претенция. Счита, че ищецът не няма правен интерес от предявяване на иска, тъй като не са отправили претенция към ответната дружество за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ. Твърди, че търсения от ищеца правен резултат – репатриране на претърпени от нея болки и страдания - е възможно да бъде постигнат по пътя на доброволното уреждане на спора, а не единствено чрез иницииране на настоящото производство.

Оспорва и твърденията, изложени във връзка с механизма на процесното ПТП. Посочва се, че от събраните в наказателното производство доказателства се установява, че причината за настъпилото ПТП е следствие на неспазване на правилата за движение и страна и двамата участници – водач и пешеходец, поради което прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка посочва, че пешеходецът се е придвижвал не по тротоара, а по пътното платно и след употреба на алкохол.

По – нататък оспорва и твърденията на ищцата, че между нея и пострадалия са съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие с интензитет, който да обуслови размера на претендираното обезщетение. Счита последния за прекомерен, предвид обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост“.

Излагат се доводи за неоснователност на предявения акцесорен иск за лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД. Прави възражение за погасяването му по давност за периода 27.12.2013 – 08.10.2015 г.

С депозираната допълнителна искова молба, ищецът пояснява и допълва първоначалната искова молба и излага становище във връзка с наведените от ответната страна доводи.

На първо място се прави искане да бъдат обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата по отношение на настъпване на процесното ПТП, вината на водача Б. Н. С. и наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и ответника, по полица № 22113000387851, с валидност от 07.01.20103 до 16.01.2014 г. за автомобил „БМВ 524ТД“, с рег. № А 2108 ВВ.

Заявява, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на иска, като в тази връзка посочва, че процесното събитие е настъпило през 2013 г., през която е сключен и застрахователния договор с ответника, поради което по отношение на реда за обезщетяване по застраховка „Гражданска отговорност“, следва да се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, който не предвижда задължително предявяване на доброволна претенция за изплащане на обезщетение.

Счита за неоснователно оспорването на ответника на механизма на ПТП. Посочва, че е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, която на основание чл. 300 от ГПК има задължителен характер за гражданския съд. Оспорва твърденията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходеца.

По отношение на размера на исковата претенция, счита същия за основателен и обоснован, с оглед на претърпяната от ищцата загуба на нейния **** – *******.

Посочва, че размерът на справедливото обезщетение е въпрос, който подлежи на изследване в процеса, за което е поискано и ангажирането на съответни доказателства.

Твърди, че възражението за погасяване по давност на акцесорния иск е неоснователно, тъй като тази давност следва да се прилага единствено при самостоятелно предявяване на претенция за лихва, но когато е заявена с иск за главница, то лихвата се дължи от падежа на основното задължение, която в случая е датата на произшествието.

В законоустановения срок е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който ответника поддържа всичките си първоначално направени възражения и навежда нови.

Изтъква, че съгласно § 96 от ЗИД КЗ, до влизане в сила на методика, размерът на обезщетението по чл. 493, ал. 4 от КЗ се определя в размер на до 5 000 лева, поради което доколкото законодателят е регламентирал нормативно лимит на обезщетението за подобни искови претенции, то предявеният иск е незаконосъобразен и недопустим за разликата над тази сума. В тази връзка прави искане за прекратяване на производството по делото като недопустимо за разликата над 5 000 лева, и изпращане на делото по подсъдност на Районен съд Бургас.

Поддържа възраженията си за съпричиняване на вредоносния резултата от ПТП, от страна на пострадалия К. Поддържа и другите се възражения за липса на отношения на общност , привързаност, обич и доверие между ищцата и пострадалия, за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение и за размера на претенцията за изтекли лихви и погасяването й по давност за периода 27.12.2013 г. -08.10.2015 г.

По отношение на направеното от ответника искане за прекратяване на производството по делото за сумата над 5 000 лева и изпращане на делото по подсъдност на Районен съд Бургас, съдът се е произнесъл с влязло в сила определение от 23.05.2019 год., като е отхвърлил същото като неоснователно. Със същото определение съдът е приел за неоснователно и направеното от ответника възражение за липса на правен интерес от страна на ищцата за водене на настоящото производство. С оглед разпоредбата но чл. 493, ал. 4 от КЗ и твърденията на ищцата, че е претърпяла неимуществини вреди от процесното ПТП за нея е налице правен интерес от предявяване на иска. Съгласно § 22 от ЗК, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на кодекса, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Ето защо, за ищцата не е налице задължение за спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ.

Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за допустими.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото,с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация - чл. 226 КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от В.В.М., ЕГН **********, чрез адв. Цветомила Вукова - БАК, против ЗК ,,Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Черни връх“ № 51Д, представлявано от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров, Гълъбин Николов Гълъбов, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от смъртта на **** й И. В. К., причинена на 27.12.2013 год. от Б. Н. С. при управление на л.а. „БМВ“ 524 Д, с рег.№ А 2108 ВВ, собственост на Н. С. и със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на настъпилото застрахователно събитие – 27.12.2013 г. до окончателното му изплащане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

На основание чл.300 от ГПК съдът приема да установено, че на 27.12.2013 г. е настъпило ПТП с участници Б. Н. С. – водач и

И. В. К. – пешеходец и с присъда от 27.08.2015 г. по НОХД № 346/2015 г. по описа на БОС, Б. Н. С. е признат за виновен за причиняване на смъртта на пешеходеца при процесното ПТП.

Не се спори по наличието на извършеното ПТП, датата на извършването, извършителя. Спори се по механизма на извършеното ПТП и причините за настъпването му, както и по отношение на причинените неимуществени вреди и размера на дължимото обезщетение. Прави се възражение за съпричиняване поради неоспореното обстоятелство, съдържащо се мотивите на присъдата и материалите на приложеното наказателно производство, че пострадалият е с установена концентрация от 2,62 промила алкохол в кръвта и се е движел по средата на пътното платно.

Страните не спорят по наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 22113000387851/17.01.2013 год. със срок на валидност до 16.01.2014 г. за същото МПС, между ответника и Н. С. – собственик на застрахованото МПС, чийто син е управлявал процесното МПС - прекия причинител на вредите.