Определение № 201 от 12.05.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201 гр. Бургас, 12.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500139 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК, вр.чл.121 ГПК и е образувано по частната жалба, подадена от И. Н. Р., с адрес: З. в гр.Бургас, против определение № 455 от 13.02.2023г. по гр.д.2030/2021г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта му, с която е прекратено производството по делото по предявените искове, с които се претендират „неправомерно направени удръжки и неплащане на осигуровки (социални, здравни, трудови)“, и производството в прекратената част е изпратено по подсъдност на Административен съд гр.Бургас.

Твърди се, че тази част от производството е важна с оглед изследване на условията на изтърпяване на наложената на ищеца присъда, както и с оглед обосноваване на нарушението на чл.3 КЗПЧОС. Твърди се също, че Административен съд Бургас вече се е произнасял (адм.дело 3059/2019г.), като е отказвал да разглежда искания за установяване незаконосъобразност на удържани средства от трудова дейност на лишени от свобода. Оспорва се мотивът на първоинстанционния съд, че претендираните вреди от неплатено възнаграждение – неправомерни удръжки и неплащане на осигуровки, са свързани с административна дейност. Твърди се, че „искът е по реда на чл.2б и чл.2в от ЗОДОВ за нарушение на ПЕС – съотв.на принципа на правовата държава, принципа на върховенство на закона закрепен в чл.4, ал.1 от КРБ… и разделянето на исковата молба би довело до невъзможност съдът да разгледа обективно всички обстоятелства и условия в процеса на изтърпяване на присъда ДЗБЗ“. Сочи се още, че удържането на средства от трудова дейност и незаплащането на осигуровки практически води до невъзможност за реализиране на социални, медицински и трудови права, засяга самообразованието самообучението и възможността за защита на правата на 1 ищца. Твърди се също, че с така извършваните удръжки ищецът е поставен в състоянието на вечен длъжник, поради невъзможността да изплаща задълженията си, а освен това се възпрепятства възможността за реинтергацията му в обществото. Твърди се, че по този начин не само са нарушени правата на ищеца като изтърпяващ присъда ДЗБЗ и е налице намеса в сферата на личното пространство на ищеца и в правния му статус, но и са нарушени редица от гарантираните от Хартата на основните права на ЕС и от Конституцията на Република България (чл.17, ал.1 и ал.4, чл.31, ал.5, чл.48, ал.1, чл.51, ал.1, чл.52, ал.1) и от националното законодателство права и свободи.

Във връзка с посочването на размера на вредите от неплатено възнаграждение от трудова дейност и от неправомерни удръжки се сочи, че ищецът не е в състояние да го стори предвид отказа на администрацията на Затвора гр.Бургас да представи информация за установяване на размера на удръжките и основанието, на което те са извършени.

Претендира се отмяна на определението на БОС в обжалваната част.

В предоставения му срок ответникът по исковете – Българската държава чрез Министъра на финансите, не е представил писмен отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения.

Производството по гр.д.2030/2021г. по описа на Бургаски окръжен съд е образувано след като по повдигнат спор за подсъдност от Бургаски окръжен съд (на когото делото е било изпратено от Административен съд – гр.Бургас), петчленен състав на ВКС и ВАС с определение № 20 от 08.07.2022г. по гр.д.11/2022г. е определил БОС като компетентен да разгледа исковата молба на И. Н. Р. против Министъра на финансите представляващ Република България, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 500 000 лв за нарушение на чл.13, чл.14 и чл.3 на ЗПЧОС, за периода от 02.02.2008г. до 26.10.2021г., произтичащи от нарушенията на материалния закон, тъй като липсата на материален закон също се явява нарушение, както и форма на дискриминация – чл.14 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от момента на присъдата му. В мотивите си петчленният състав на ВКС и ВАС е приел, че независимо дали исковата молба е редовна или е останала нередовна и след допълнението в изпълнение на указанията на административния съд, водещо е твърдението на ищеца за претърпени вреди от наличието на законодателство, предвиждащо наказание доживотен затвор без замяна, както и от липсата на законодателната уредба, позволяваща замяна на така наложеното наказание с друго или редуцирането му, а също така от липсата на уредба до изменението на ЗИНС с ДВ, бр. 13/2017г. за обжалване замяната на строг със специален режим при изтърпяване на 2 наказанието. Прието е, че по същество ищецът твърди вреди от законодателна дейност, с което според ищеца са нарушени негови права, защитени от КЗПЧОС, а не вреди от административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

В мотивите на определението изрично е посочено, че петчленният състав счита претенцията за удържани средства от положен труд по време на изтърпяване на наказанието като свързана с изпълнение на наказанието, което поначало е административна дейност. По отношение на тази претенция е посочено, че следва да се укаже на ищеца да заяви дали претендира вреди от това, че законът предвижда удръжки, или претендира вреди от неправомерни, непредвидени в закона удръжки по смисъла на чл.78 ЗИНЗС, или претендира самото неизплатено възнаграждение за положения от него труд. Също като произтичаща от административна дейност съдът е посочил, че следва да се определи и претенцията за неимуществени вреди, произтичащи от условията, при които се изпълнява наказанието доживотен затвор без замяна, която е останала неуточнена по размер. Указано е, че ако след необходимите уточнения съдът прецени, че тези претенции произтичат от административна дейност, производството по тях следва да се раздели и изпрати по компетентност на съответния административен съд, който при несъгласие може отново да повдигне препирня за подсъдност на спора в тази му част.

Във връзка с указанията на петчленния състав на ВКС и ВАС, дадени в мотивите на определение № 20 от 08.07.2022г. по гр.д.11/2022г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, БОС е оставил исковата молба без движение за уточняване от ищеца, както на претенциите за вреди от наличното законодателство във връзка в присъдата ДЗБЗ и за вреди от правораздавателната дейност на наказателния съд, така и дали претендира вреди свързани с изпълнението на наказанието, вкл.неплатено възнаграждение, неправомерни удръжки и др., свързани с условията и реда на изпълнение на наказанието, както и кои са конкретните действия и кои са органите, които са ги извършили, както и в какъв размер е претенцията от това увреждане.

С молба от 09.09.2022г. ищецът отново е посочил, че претендира неимуществените вреди във връзка с това, че в националното законодателство липсва норма, която да предвижда преразглеждане на наказанието му, както и че е търпял вреди от него. По отношение на претенцията за неимуществени вреди, произтичащи от условията, при които се изпълнява наказанието доживотен затвор без замяна, е посочено, че лишените от свобода, полагащи труд и имащи доход от труд, самостоятелно си осигуряват дрехи и обувки, лекарства, протези, санитарни и хигиенни консумативи, материали и консумативи за социална комуникация (фонокарти, пликове, марки, листи, химикалки и т.н.). Твърди се, че МП е утвърдило заповед съгласно чл.78, ал.2 ЗИНЗС, вр.чл.57, ал.1 ППЗИНЗС, събраните суми да са за ДПФЗД по смисъла на чл.38, ал.1, т.3 ЗИНЗС и да се разходват за лимитативно изброените цели в чл.39 ЗИНЗС. В тази връзка се 3 твърди, че независимо от това, че удържането на средства от трудовото възнаграждение на лишените от свобода, в частност – от ищеца, се аргументира с подобряване на условията в пенициарното заведение, това не е извършено, нещо повече – стига се до нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС. Заявено е още, че най-съществен проблем е липсата на законодателство, или неефективността поради непълното и неясно законодателство, уреждащо здравеопазването на лишените от свобода, „пряко произтичащо от възприемането от ГДИН, че лишените от свобода не работят по трудов договор, съотв.не разполагат с правата, предоставени от трудовото законодателство, осигуровки, застраховка, платен годишен отпуск и др.“. По отношение на претенцията си за „материални вреди в размер на 8 500 лв за периода, през който ищецът е полагал труд в пенициарното заведение от м.април 2011г. до 05.04.2014г. и от 10.02.2017г. до 26.10.2021г. … като същите са незаконосъобразно удържани“ (заявена с уточнителна молба вх.№ 11797/18.11.2021г. по описа на Административен съд Бургас), в новата уточнителна молба, вече пред БОС, ищецът е конкретизирал, че претендираното е както за предвидените законово удръжки „в пряк противовес на ратифицирани договори“, така и на заложеното в Конституцията, и включва неплатено възнаграждение, неправомерни удръжки (вкл.и средства под формата на данък) и неплащане на осигуровки, застраховка. В тази връзка се твърди, че с удържането на дохода му от труд, ищецът е поставен в положението на вечен длъжник, тъй като няма средства за погасяване на задълженията си.

При така направеното от ищеца уточнение на претенциите му, първоинстанционният съд е приел, че следва да разгледа предявения иск в размер на 2 500 000 лв - обезщетение за претърпени от ищеца вреди за периода от 02.02.2008г. до 26.10.2021г. от нарушение на чл.3, чл.13, чл.6 и чл.14 КЗПЧОС. В останалата част, с оглед направеното уточнение, че се претендират вреди от неплатено възнаграждение – неправомерни удръжки и неплащане на осигуровки, както и претенцията за неимуществени вреди, произтичащи от условията, при които се изпълнява наказанието доживотен затвор без замяна, съдът е приел, че претенциите произтичат от административна дейност, поради което е постановил разделяне на производството по исковете и изпращане на исковата молба в тази и част на Административен съд Бургас за произнасяне по нея.

Както се посочи по-горе, с оглед изричното посочване в частната жалба, че се оспорва определението на БОС, с което е прекратено производството по делото по предявените искове във връзка с „неправомерно направени удръжки и неплащане на осигуровки (социални, здравни, трудови)“, съдът приема, че в останалата си част – с която е прекратено производството по претенцията за неимуществени вреди, произтичащи от условията, при които се изпълнява наказанието доживотен затвор без замяна и е постановено същата да се изпрати на Административен съд Бургас, определението на БОС е влязло в сила поради необжалването му.

4

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че при така заявеното от ищеца в молбата му от 09.09.2022г. уточнение на исковата претенция за имуществени вреди от неплатено възнаграждение – неправомерни удръжки и неплащане на осигуровки, тази претенция е свързана с административна дейност, което обуславя отговорност на Държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съотв.разглеждане на делото по реда на АПК.

Този извод на съда се подкрепя и от оплакванията в частната жалба, че така извършваните удръжки от възнаграждението на ищеца за полагания от него труд, са в нарушение на действащото трудовото законодателство, както и на Конституцията на Република България, т.е.отново се касае за административна дейност във връзка с изпълнение на наказанието.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, че разделянето на исковете би попречило на съда да установи фактите и да разгледа обективно всички обстоятелства, касаещи условията, при които се изтърпява присъдата ДЗБЗ. Във всяко от двете производство съдът може и следва да съобрази релевантните за спора твърдения на страните и да събере необходимите и относими доказателства. Изброените в частната жалба нарушения на разпоредбите на Конституцията на Република България допълнително подкрепят извода на съда, че исковата претенция е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и подлежи на разглеждане от административен съд.