Протокол № 850 от 04.06.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 850 гр. Варна, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500845 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:58 часа се явиха:

Адв. Д.: Не се противопоставям делото да започне в по-ранен час.

Адв. Д.: Не се противопоставям делото да започне в по-ранен час.

Въззивникът ЯН А. В., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д. Д., редовно упълномощен и приет от съда отпреди, приет от настоящата инстанция от днес.

Въззиваемата М. Р. В., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. В.

Д., редовно упълномощен и приет от съда отпреди, приет от настоящата инстанция от днес.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Пуснал съм молба преди съдебно заседание, но се явявам.

Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира че не са налице пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА в доклада си към Определение № 2525/22.05.2026 г., с което определение е извършен доклад на постъпилата въззивна жалба, както и на депозирания срещу жалбата писмен отговор.

1

Адв. Д.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада на делото, запознат съм.

Адв. Д.: Оспорвам жалбата на изложените основания.

Поддържам направеното в отговора изявление за приобщаване на определение, ако същото липсва по приобщеното дело, с оглед правната конструкция, която поддържам във връзка със защитата ни срещу въззивната жалба.

С писмения отговор сме представили определение на ВОС по дело, което би следвало да е присъединено и Ви молим същото да бъде прието, дотолкова доколкото с него се установява, че ищецът в първоинстанционното производство, което е приключило с влязло в сила решение, първоначално е поискал обезпечение на иска, по повод на предявени от него искове, след което се е отказал от искове срещу съпругата си. В тази връзка ние обосноваваме правната си теза, че в крайна сметка към момента на постановяване на определението от ВКС, с което не е допусната молбата за отмяна по чл. 303, реално доверителката ми не е имала качеството, евентуално, на знание затова, че се увреждат нейните интереси.

Адв. Д.: Обезпечил съм иска и съм го предявил.

Адв. Д.: От определението на ВОС става ясно, че има подадена молба, с която се заявява, че не се предявява иск по чл. 23 от ЗС.

Адв. Д.: Няма да сочим други доказателства. Представям списък на разноските по чл.

80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.

Адв. Д.: Представям и моля да приемете в превод, ако съдът ме задължи ще го представя в легализиран превод от агенция, с оглед на защитната ни теза, моля да приемете превод на чл. 208 от Гражданския кодекс на Руската федерация. Считаме, че същият е относим във връзка с това, че страните са приели за приложимото право руското законодателство. В частност тази разпоредба се отнася за обстоятелството - кога давностните срокове не текат. В тази връзка, ако приемем, че такъв срок е започнал да тече, считаме, че той не би могъл да изтече към момента, в който доверителката ми е предявила иска за делба, дотолкова доколкото съобразно чл. 208 от Гражданския кодекс на Руската федерация, давност не тече по отношение на искове за защита на правото на собственост. Считаме, че настоящият иск за делба е такъв и срок, за който се твърди, че е започнал да тече, считаме, че не е започнал, съобразно тази разпоредба.

Моля да приемете приложения към молбата договор за правна защита и съдействие на осн. чл. 38 от ЗАдв., а именно присъждане на възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.

Не знам дали чл. 208 от Руското законодателство е включен или само конкретни разпоредби, на които основавахме правните си твърдения. Колегата адв. Д. едва по-късно наведе възражения, включително и с въззивната жалба за първи път се прави възражение за неточен превод, относно началото на давностния срок и в тази връзка представям превода.

2

Адв. Д.: Няма общо неточният превод с опита да се аргументира представянето на настоящия превод. Преводът е ясен какъв е. Това, че съдът го е възприел по друг начин не обосновава навеждане на нови твърдения, нито за пръв път правя възражения за давност.

Считам, че всички събрани доказателства, включително и от руското право са приложени по делото и не следва да се приема.

В чл. 38, ал. 7 се говори за подялба на общо имущество, не може да се прави извод, че имуществените права са изключени. Точно обратното. Точно имуществените права са включени в давностния срок.

СЪДЪТ намира, че представеният в днешно съдебно заседание превод от руски на български език на чл. 208 от Гражданския кодекс на Руската федерация следва да бъде приобщен към доказателствения материал, доколкото касае спор относно приложимо чуждо право.

Воден от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото, представеното от адв. Д., процесуален представител на въззиваемата страна, в превод от руски на български език на чл. 208 от Гражданския кодекс на Руската федерация

СЪДЪТ докладва молба вх. рег. № 17911/03.06.2026 г., депозирана от адв. В. Д., към която е приложен договор за правно обслужване от дата 07.04.2026 г. по чл. 38 от ЗАдв.

Адв. Д.: Правя възражение срещу така представения договор по чл. 38 от ЗАдв. Тази разпоредба масово се използва некоректно от колеги, за да аргументират събиране на адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна е достатъчно обезпечена – веднъж от бившия си съпруг, след това от последващите, поради което няма никакво основание да се приеме, че е социално слабо лице.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от въззивната страна списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, както и молба вх.рег. № 17911/03.06.2026 г., ведно с приложения към нея договор за правно обслужване от дата 07.04.2026 г. по чл. 38 от ЗАдв., поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото приети представените от въззивната страна списъК на разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, както и молба вх.рег. № 17911/03.06.2026 г., ведно с приложения към нея договор за правно обслужване от дата 07.04.2026 г. по чл. 38 от ЗАдв.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

3

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ НА СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. Д.: Кодексът на Руската федерация и по-точно чл. 38, ал. 7 има приема уникално разрешение спрямо давностния срок, включително за всички имуществени права по отношение, на които са налице спорове между бивши съпрузи. Представения превод по чл.

208 не аргументира спиране течане на давностен срок по отношение на евентуално имущество, което би било СИО.

В предходното дело № 1644/2020 г. ищецът е оспорил правата на майката на въззиваемата страна, като по този начин тя е бил запозната и пределно на ясно, че са оспорени и нейните права. Въпреки това тя не е защитила своите права, а е заела позицията на майка си, действайки против своите интереси, т.к. е имала интерес да изкара, че имотът е СИО, а не еднолична собственост на майка й. След като загубиха делото измениха позицията си започнаха да твърдят, че имотът бил СИО.

Определението, за което говори колегата за допускане на обезпечение, като се съдържа противоречив извод - от една страна твърдят, че сме искали при предварителното обезпечение съдът да допусне обезпечение на иск по чл. 23 от СК, като казват, че такъв е недопустим, т.к. е избрано руското право. Защото е недопустим по руското право в последствие не се предявили и няма как да се черпят аргументи, че след като не е предявен недопустим иск по чл. 23 от СК, признаваме, че имотът е СИО.

Неистово в първото дело се опитаха да отменят влязлото в сила решение по дело № 1644/2020 г., с аргументи, че съпругата е следвало да бъде необходим другар, а сега вече в новото дело твърдят, че е била в невъзможност доверителката да вземе участие в последвалия процес. Когато се гради дадена теза, според мен трябва тя да се поддържа, а те е сменят постоянно и това не е юридически издържано.

Въззиваемата е знаела, че е научила, по точната терминология на чл. 200 от Гражданския кодекс на Руската федерация, че въззивникът е предявил претенции спрямо, така наречената ½ ид.ч., която тя претендира, че има по смисъла на прекратен брак, а в същото време не е предприела никакви действия, напротив предприела е такива против самата себе си.

По отношение на чл. 32 Гражданския кодекс на Руската федерация приносът е една оборима презумпция, когато ти самият през цялото време в предходно дело си оспорвал този принос, твърдейки, че нямаш права, а правата са на трето лице, абсолютна злоупотреба с право е и ирационално да предявиш иск точно с аргументи за приноси, който си отричала и си положил усилия да отречеш.

Въззиваемата страна не е направила изявления, че по време на брака е работила.

Истината е, че същата не е полагала труд и няма нито едно евро принос към СИО. Нейният принос е, че се е омъжила за въззивника. По въпросът защо той се бил оженил за по-млада жена, не знам дали следва да се коментира това, но за мен една част от мъжете си мислят, че 21 годишните им жени ги харесват, а друга по-малка част са наясно и си плащат. Аз не съм наясно в коя от двете хипотези се намираме. По време на брака въззиваемата не е спечелила 4 нито един лев, няма твърдения в тази насока, тя се е занимавал с други неща, от които в последствие е родила следващото си дете.

На посочените по-горе основания, моля да уважите въззивната жалба и да отречете, че въззиваемата страна притежава ½ от процесния имот и да отхвърлите претенцията й за делба. Моля да ни бъдат присъдени стоР.те разноски.

Адв. Д.: С оглед процесуална икономия, моля да ми бъде даден срок за писмена защита.

Ще взема отношение по пледоарията на колегата, като на първо място в самата пледоария има вътрешно противоречие, а именно, че доверителката ми по повод на предходно водено дело била знаела, че нейният бивш съпруг е предявил права, следва да се има предвид, че тя там не е участвала. Съдът е запознат с доказателствата делото, а именно, че е подадена молба същата да бъде допусната като страна по делото, но е отказано от съда.

В тази връзка, съобразно смисъла, който е вложен в чл. 200 от Кодекса на Руската федерация, ясно е записано, че давността започва да тече от момента, в който страната узнае кой е надлежен ответник по повод на правото й на защита.

В тази връзка, както ясно ВКС в двете си определения, с които е оставена оставил без уважение молбата за отмяна, ясно е посочил, че доколкото М. В. не е участвала в производствата, то, тя има право да предяви иск за защита на тези си права, т.к. това решение нея не я касае.