Определение № 1844 от 05.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1844 гр. София, 05.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20261000500892 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 15372/04.02.2026год. на Н. Р. и Е. Р. чрез адв. Й. от САК срещу Определение № 1616/ 22.01.2026год. , постановено по гр.дело № 4612/2023год. по описа на СГС, с което е разделено разглеждането на исковете, предявени от частните жалбоподатели срещу Г. Н. с правно основание чл. 26, ал.1 , предл.1, предл.2 от ЗЗД, чл. 26, ал.2,пр.4 от ЗЗД, чл. 26, ал.2,пр.5 от ЗЗД ,чл. 26, ал.1 , предл. 3 от ЗЗД-за обявяване за недействителен сключения на 01.10.1992год. договор за дарение на апартамент № 103, находящ се в гр.***, ж.к.“ ***“ бл. *, ет.* и иск по чл. 108 от ЗС за собственост на същия апартамент на основание наследствено правоприемство и давност и предаване на владението върху него на частните жалбоподателки от иска с правно основание чл. 270, ал.2 от ГПК- иск за обявяване нищожност на съдебна спогодба,сключена в рамките на гр.дело № 63803/2016год. на СРС и с което е прекратено производството по делото по отношение на иска по чл. 270 от ГПК като е разпоредено преписи от исковата молба да бъдат изпратени на СРС за разглеждане на исковата претенция по чл. 270 от ГПК и също така на основание чл. 229, ал.1 ,т.4 от ГПК е спряно производството по исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС до приключване на производството по иска по чл. 270 от ГПК с влязло в сила решение.

В частната жалба са изложени доводи във връзка с допустимостта на предявените при условията обективно и субективно съединяване искови претенции и за тяхната основателност, такива за преюдициалност на претенцията по чл. 26 от ЗЗД касателно договора за дарение спрямо останалите два иска и е посочена като неправилна възприетата от съда преюдициалност на иска по чл. 270 от ГПК спрямо останалите искови претенция, тоест за неприложимост на чл. 229, ал.1 ,т.4 от ГПК. Отделно са изложени доводи за необходимостта и трите иска да бъдат разгледани в едно производство-това пред СГС.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по всички предявени искове в едно съдебно производство.

В подаден писмен отговор на частната жалба са изложени доводи за нейната неоснователност. Сочи се , че отделянето на иска по чл. 270, ал.2 от ГПК от останалите обективно съединени искове е направено с оглед родовата му подсъдност на районен съд .

1

Съединяването на родово подсъден на районен съд иск с подсъдни на окръжен съд искови претенции било недопустимо и именно констатацията на сезирания съд за това било обусловило прекратяването и изпращането на този иск за разглеждане на СРС. Желанието на ищците относно начина на разглеждане на заявените от тях искови претенции не обвързвало съда, при наличие на процесуални правила за разделяне на исковете , които в настоящия случай били спазени. Сочи се също така , че разделянето на делото по чл. 210, ал.2 от ГПК било задължително при различна подсъдност на съединените искове , а искът по чл. 270 от ГПК бил преюдициален по отношение на останалите искове, тъй като ако съдебната спогодба по делбеното дело е действителна и е породила правни последици, тя може да има преклудиращ ефект относно права върху имота , квоти , придобивни основания и признати права между страните и техни правоприемници касателно процесния апартамент. Поддържа се също така, че в частната жалба недопустимо били сменени материалноправни и процесуално правни тези.Оплакванията били по същество срещу бъдещ изход по правния спор, а не срещу процесуалната незаконосъобразност на обжалваното определение.

По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноски в настоящото производство.

В депозирана на 19.02.2026год. молба частните жалбоподатели заявяват и обосновават възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ответника по жалбата адвокатско възнаграждение.

Апелативен съд София намира подадената частна жалба са процесуално допустима-подадена е от легитимирано да обжалва лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение е прекратено образуваното пред СГС производство по един от предявените пред него искове- този по чл. 270, ал. 2 от ГПК поради липса на родова подсъдност, изводът за което е обусловило и отделянето на този иск от останалите два обективно съединени с него искове и изпращането му за разглеждане на районния съд. С оглед на това съдът приема , че се обжалва определение във връзка с подсъдността, обжалваемостта на което е изрично предвидена в закона,респ. обжалването му е процесуално допустимо. Този извод е относим и към обжалването на същото определение, в частта му, с която е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.1 ,т. 4 от ГПК , тъй като същото е категорията на актовете, които съгласно чл. 274, ал.1 от ГПК , подлежат на инстанционен контрол.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Производството по гр.д.№ 4612/2023год. на СГС е образувано по искова молба на Н. Р. и Е. Р. против Г. Н., с която са предявени за общо разглеждане следните искове :

1. иск с правно основание чл. 26, ал.1 , предл.1, предл.2 от ЗЗД, чл. 26, ал.2,пр.4 от ЗЗД, чл. 26, ал.2,пр.5 от ЗЗД ,чл. 26, ал.1 , предл.3 от ЗЗД-за обявяване за недействителен сключения на 01.10.1992год. договор за дарение на апартамент № 103, находящ се в гр.***, ж.к.“ ***“ бл.

*, ет.*

2. при условията на кумулативност- иск по чл. 108 от ЗС за собственост на същия апартамент на основание наследствено правоприемство и давност и за предаване на владението върху него на частните жалбоподатели

3. при условията на кумулативност- иск по чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД иск за обявяване нищожност на съдебна спогодба, сключена в рамките на гр.дело №

63803/2016год. на СРС

В обжалваното определение съдът е приел , че е сезиран и с иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК за установяване нищожност на съдебна спогодба , който е подсъден на СРС , по която причина е постановил разделянето му от останалите два иска , прекратил е производството по този иск и го е изпратил за разглеждане на родово компетентния съд- СРС.

Обективното съединяване на искове е допустимо тогава, когато по инициатива на страна, с една искова молба (чл.210 ал. 1 от ГПК) или с последваща молба (чл.211, 212 от ГПК) са предявени искове, родово подсъдни на един и същ съд или ако съдът съедини служебно (чл.213 от ГПК) дела, образувани по такива искове. Във всеки случай обективното съединяване изисква исковете да са родово подсъдни на едни и същ съд. Ако не е така, съдът може да раздели производството по тях (чл.210 ал.2 от ГПК). Ако връзката между исковете е от такова естество, че 2 въпреки различната им родова подсъдност разделянето е недопустимо, делото следва да бъде разгледано от окръжния съд. Това е така, защото решението на окръжния съд като първа инстанция по иск, който е родово подсъден на районен съд, е допустимо, докато обратното не е вярно. Поради това при обективно съединяване на искове, някой от които е подсъден на районен съд и производството не може да бъде разделено, производството по всички искове следва да се разглежда като родово подсъдно на окръжния съд.

Тоест , извършването на горната преценка би се наложило ако обективно съединените искове имат различна родова подсъдност, каквато в случая не е налице . Действително искът по чл. 270, ал.2 от ГПК е установителен и неоценяем и е родово подсъден на районен съд. В случая обаче, СГС не е сезиран с иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК, а с установителен иск за нищожност на съдебна спогодба- чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 26 от ЗЗД. Тази правна квалификация на предявени иск се извежда от изложените от ищците факти и обстоятелства в исковата молба и в уточнителната молба вх.№ 48771, напълно съответстващи и на заявения петитум- да се прогласи нищожността на съдебната спогодба, сключена на 27.03.2018год. от Г. Н. и адв. И. Г.-действаща като особен представител на П. Р., одобрена от съда по гр.д.№ 63803/2016год..поради наличие на конкретни пороци - липса на основание, сключването й в противоречие на закона и заобикалянето му,поради накърняване на добрите нрави,липса на предмет и като увреждаща представляваното от особения представител лице.

Цената на иска по чл. 26 от ЗЗД се определя по чл. 69,т.4 във вр. с т.2 от ТПК, тоест данъчната оценка на недвижимия имот , обект на процесната съдебна спогодба. Обект на съдебната спогодба е апартамент № 103, находящ се в гр.*** , ж.к.“ ***“, ет.* в бл. * , чиято данъчна оценка е 47 771.10 лева , видно от представеното от Столична община , Д“ Общински приходи“ писмо от 14.12.2022год. Тоест, цената на този предявен иск е данъчната оценка на недвижимия имот и доколкото тя надхвърля посочената в разпоредбата на чл.104,т.4 от ГПК цена на иска 25 000лева , то предявеният иск се явява родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция. Компетентен да се произнесе по този иск като първа инстанция се местно компетентния окръжен съд- Софийски градски съд.

Тоест, и трите обективно съединени иска са родово подсъдни на СГС , поради което са налице всички процесуални предпоставки за тяхното общо разглеждане и разделянето им е недопустимо. С оглед на това постановеното от СГС прекратяване на производството пред него по иска по чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 26 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на съдебна спогодба,сключена и одобрена от съда по гр.д.№ 63803/2016год. на СРС , квалифициран от СГС като иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК/ , отделянето на този иск от станалите обективно съединени искове и изпращането му за разглеждане по подсъдност на СРС, е незаконосъобразно и следва да се отмени като делото следва да се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него- по иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 26 от ЗЗД касателно съдебна спогодба по гр.д.№ 63803/16год. по описа на СРС.

С обжалваното определение и на основание чл. 229, ал.1 ,т. 4 от ГПК СГС е спрял производството по делото по отношение на иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД- касателно договор за дарение на процесния апартамент № 100, находящ се в гр.*** , ж.к.“ ***“, ет.* в бл. * , от 01.01.1992год. и сключен между П. Й. Р. и Й. С. Р. и по отношение иска по чл. 108 от ЗС касателно същия този апартамент, приемайки че изходът от спора по чл. 270, ал. 2 от ГПК определя тяхната допустимост и основателност.

Твърдяната от СГС обусловеност не е налице, тъй като ищците основават правата си на собственост върху процесния апартамент на наследствено правоприемство от баща им-П. Р. , евентуално на изтекла в негова полза придобивна давност до сключване на процесната съдебна спогодба. Същите твърдят ,че договорът за дарение от 1992год., с който техният баща- П. Р. е дарил процесния апартамент на баща си- Й. Р. не е породил правни последици като нищожен, поради което ответницата Г. Н. не е наследила 1 / 2 ид.част от апартамента от баща си- Й. Р. и съответно не е станала негов съсобственик заедно с брат си –П. Р. ,така че като съсобствен този апартамент да е годен обект на делба,респ. предмет на сключената по гр.дело № 63803/2016год. по описа на СГС съдебна спогодба. Тоест, оспорваните от ищците права на собственост на Г. Н. върху процесния апартамент не произтичат от съдебната спогодба, предмет на установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 26 от ЗЗД,поради което решението по този иск няма обуславящо значение за изхода от иска за прогласяване нищожността на дарственото разпореждане от 1992год. и иска по чл. 108 от ЗС.

3

Предвид гореизложеното , обжалваното определение и в частта му, с която е спряно производството пред СГС по исковете по чл. 26 от ЗЗД касателно договор за дарение от 1992год. и касателно иска по чл. 108 от ЗС се явява незаконосъобразно и следва да се отмени като делото се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия и по трите обективно съединени искове.

Разпечатката съдържа 33 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc8f98a1-a9bc-4bf2-8494-bab3c3a3922e