Решение № 2576 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2576 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20241110156738 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

11.02.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №56738 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26, ал. 1, предл. I, II и III ЗЗД и чл.55, ал.1, предл. I ЗЗД.

Образувано е по искова молба на В. С. С., чрез адв. Д. М. от САК, срещу кредитодателя 1

....., ЕИК ....., със седалище и адрес гр. ....., представлявано от ...... – управители, с искане за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние №.....г. на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, евентуално на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, чл.19 ЗПК; в условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожността на клауза по чл.5 по Договор за потребителски кредит №.....г., предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „.....“; и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв., предявена частично от общо 117,10 лв., представляваща платена при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит №....., ведно със законната лихва от датата подаване на исковата молба в съда – 25.09.2024г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 10.04.2023г. между страните бил сключен от разстояние Договор за потребителски кредит №..... г., за сумата от 500 лв. при 23-дневен срок за погасяване.

Съгласно чл. 5 от процесния договор кредитът следвало да се обезпечи с поръчителство, предоставено от „.....“ в полза на ответното дружество. На ищеца му била начислена и такса за обезпечение с поръчителство, предоставено от „.....“, в размер на 117,10 лв. Поддържа, че към датата на предявяване на иска е погасил задълженията по договора. Твърди, че процесният договор е недействителен, тъй като дължимите вноски не били посочени в договора, нито пък е отразено, че сключването на договора за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредита. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен и поради неспазване на предвидената от закона форма. Освен това договорът за кредит не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същият. Бил посочен грешен размер на ГПР, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не била включена като разход по кредита. Размерът на ГПР надхвърлял законово установения максимален праг. Налице било заобикаляне на закона. Поддържа, че клаузата по чл.5 от договора за потребителски кредит била нищожна като неравноправна по списъка на чл.143, т.9 ЗЗПотр. и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2 ЗПК, чл.10а, ал. 4 ЗПК, чл.19, ал.1 ЗПК и чл.4 ЗПК. Моли за уважаване на исковете. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Г. Г., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит да е нищожна. Оспорва поръчителството от „.....“ да е било условие за сключването на договора за кредит. Посочва, че договорът за поръчителство е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. В тази връзка ответникът поддържа, че не е пасивно легитимиран да отговаря по заведения иск за нищожност на процесната клауза. Разходът по договора за гаранция не следвало да се включва в ГПР, тъй като имал незадължителен характер. Ищецът е имал право да се откаже от договора в 14-дневен срок, но не го е сторил. Моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски по делото.

С доклада са приети за ненуждаещи се от доказване като безспорни между страните следните обстоятелства:

- на 10.04.2023г. между страните е сключен от разстояние Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние №.....г., по силата на който ответникът е отпуснал сумата от 500 лв. при 23- дневен срок за погасяване, усвоена от ищеца.

- съгласно чл.5 от процесния договор кредитът следвало да се обезпечи с поръчителство, предоставено от „.....“ в полза на отв. дружество.

В първото по делото о.с.з. е допуснато увеличение на осъдителната искова претенция до пълния й предявен размер от 117,10 лв.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за основателни. Съображенията за това са следните:

2

Ищецът представя разпечатка на сключен договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние от 10.04.22023г. за сума от 500 лв., платима за 23 дни, при лихва от 12,90 лв., при посочен ГПР 49,82 %, с включена клауза за обезпечение чрез поръчителстване о т ..... в полза на кредитора, ведно с ОУ към него, както и на Договор за гаранция (поръчителство), сключен с ..... p.l.c., за гаранция по кредита при такса от 117,10 лв.

Представена е разписка от 10.04.2023г. за изплащане на кредита в полза на заемополучателя.

Представя разписка от 13.04.2023г., за плащане в полза на отв. кредитор на сума от 630 лв.

Прието е по делото заключение по ССч.Е, съгласно което с включване в изчислението на такса за даване на гаранция от ЮЛ по кредита, ГПР възлиза на 1 526,70 %.

Правните изводи на съда са следните:

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20 на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, такси за експресно разглеждане на искане или др. подобни води до неравностойност на насрещните задължения по договора.

От своя страна поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задълженията му.

Поръчителят е самостоятелен длъжник на кредитора и при плащане на дълга изпълнява свое собствено задължение в качеството си на солидарен длъжник, срещу което получава регресно право да иска платеното от длъжника. Договорът за поръчителство е каузален, като намерението е да се обезпечи едно чуждо задължение. Поръчителството от ЮЛ срещу възнаграждение за неопределен брой задължения разкрива белези сходни със застрахователния договор с покрит застрахователен риск от неизпълнение на договорно задължение, който се сключва единствено с лицензирани застрахователни дружества и подобна сделка, сключена с потребители е нищожна, на осн. чл.26, ал.1, предл.I oт ЗЗД.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на основание чл.23 от ЗПК. В случая е налице е нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като в сключения договор е отразен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, без да се съобрази възнаграждението към гаранта- ЮЛ, което е разход по кредита, включен в размер на погасителните вноски. Субект на задължението за връщане на даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя в случая. С оглед на горното осъдителната искова претенция подлежи на уважаване в пълен размер, съобразно заключението по ССч.Е.

Санкцията за отв. кредитодател се изразява в това да получи чистата стойност на главницата 3 по кредита при наличието на трайна практика за включване в сключваните договори на клаузи за заплащане на скрити неустойки за недадено обезпечение.

Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение или със започване на помирително производство. Прекъсването на давността в тези случаи е условно - изрично в закона е посочено, че ако искът или възражението или искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Същото разрешение се налага и в случаите, когато делото бъде прекратено, тъй като вследствие прекратяването се заличават с обратна сила извършените по него процесуални действия и отпадат правните последици от предявяването на иска. Без значение е дали делото е прекратено служебно от съда /нередовна искова молба, недопустимост на предявения иск/ или по волята на ищеца /отказ или оттегляне на иска/.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска заплащане на следните суми: сума от 100 лв.- заплатена държ. такса и претендира адв. възнаграждение от 1 200 лв. по представен договор за правна защита и съдействие за настоящото дело. От справка в ЕИСС се установява, че ищецът е завел към момента 185 бр. дела по искове за неоснователно обогатяване/ недействителност на правни сделки срещу кредитори, чрез един и същ проц. представител, респ. чрез адв.Б. ..... Доказването на извършените разноски е фактически въпрос и съдът следва да се увери, че разноски действително са извършени за защита на права и интереси на страните по делото.

Представеният договор за правна защита и съдействие не отговаря на утвърдените прономеровани и прошнуровани образци, утвърдени от ВАдв.С. В представения договор е отразено само, че е заплатена сума за адвокатски хонорар от 1 200 лв. и същият служи за разписка, като не са налице други доказателства в тази насока. С оглед броя дела, заведени от ищеца и практиката за представяне на договори за правна защита и съдействие за безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА, съдът не дава вяра на този документ и не следва да се присъждат разноски за адв. хонорар в полза на ищеца по делото, като недоказан, /така Решение №175/26.01.2017г. по н.д. №783/2016г. на ВКС, III Н.О. на ВКС/.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ....., ЕИК ....., със седалище и адрес гр. ....., представлявано от ...... – управители, по иск на В. С. С., ЕГН:**********, разпоредбата на чл.5 от сключен между страните Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние №.....г., сключен между страните, поради противоречие със закона на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. чл. 146 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, като неоснователен.

ОСЪЖДА ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ......- Управители, да заплати на В. С. С., ЕГН:**********, сума от 59,87 /петдесет и девет евро и осемдесет и седем стотинки/ евро, представляваща недължимо дадено възнаграждение за гарант по Договор за гаранция (поръчителство), сключен с ..... p.l.c., за гаранция по кредита, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.09.2024г. до окончателното й плащане.