Решение № 815 от 11.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20231100500237 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 1804 от 08.03.2022 г., поправено с Решение № 8911 от 03.08.2022 г., постановено по гражданско дело № 49137 по описа за 2021 г., Софийски районен съд, 158 състав, осъдил Ч. Д. С. да заплаща на непълнолетните си деца Л. Ч. С. и В. Ч. С., чрез Д. Х. С. и М. П. С., лица, при които непълнолетните са настанени по реда на Закона за закрила на детето, месечна издръжка в размер на по 300 лева за всяко от децата, считано от 25.08.2021 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката; осъдил Д. П. Ч. да заплаща на непълнолетните си деца Л. Ч. С. и В. Ч. С., чрез Д. Х. С. и М. П. С., лица, при които непълнолетните са настанени по реда на Закона за закрила на детето, месечна издръжка в размер на по 300 лева за всяко от децата, считано от 25.08.2021 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, като отхвърлил исковете над уважените размери до претендираните такИ. от 500 лева, като неоснователни; осъдил Д. П. Ч. да заплати на непълнолетните си деца Л. Ч. С. и В. Ч. С., чрез Д. Х. С. и М. П. С., лица, при 1 които непълнолетните са настанени по реда на Закона за закрила на детето, месечна издръжка за периода от 22.02.2021 г. до 25.08.2021 г. в размер на по 300 лева за всяко от децата, считано от 25.08.2021 г., като отхвърлил исковете за периода 01.01.2021 г. до 22.02.2021 г., както и за разликата над уважения размер от 300 лева до претендирания размер от 500 лева; допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката; осъдил ответника Ч. С. да заплати на ищците сумата от 268,96 лева разноски по делото, а на СРС държавна такса в размер на 432 лева; осъдил Д. Ч. да заплати на ищците деловодни разноски в размер на 310,61 лева, а по сметка на СРС държавна такса в размер на 504 лева; осъдил ищците да заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответницата Д. Ч. сторените деловодни разноски в размер на 331,16 лева.

Недоволни от така постановеното решение останали ищциге в първоинстанционното производство и въззивници в настоящото производство – непълнолетните Л. Ч. С. и В. Ч. С., действащи лично и със съгласието на Д. Х. С. и М. П. С., техни баба и дядо по бащина линия, при които са настанени по съдебен ред. Обжалват първоинстанционното решение в частите му, касаещи осъждането на Ч. С. за издръжката им, съответно възложените в тежест на същия разноски и държавна такса. Твърдят, че последният вече бил осъден да им заплаща издръжка в размер на по 300 лева за всеки от тях, като следвало да извършва тези плащания чрез майка им Д. Ч., като искането им до съда било същата издръжка да им бъде заплащана чрез Д. и М. С.и, при които те били настанени за отглеждане по съдебен ред. Считат решението в обжалваната част за недопустимо и молят съда да обезсили същото. Претендират сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В хода на съдебното дирене, редовно призовани, въззивниците не се явяват и представляват и не сочат причини за неявяването си.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК ответникът в първоинстанционното и въззИ.ема страна в настоящото производство Ч. Д. С. не е депозирал писмен отговор по жалбата, която в проведеното на 16.05.2024 г. съдебно заседание счита за основателна и моли съда да я уважи.

В същия срок ответницата в първоинстанционното и въззИ.ема страна в настоящото производство Д. П. Ч. е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата като недопустима и моли съда да я остави без разглеждане, а при евентуалност-без уважение. Излага подробни съображения. В ход по същество, чрез пълномощника си по делото поддържа заявеното в отговора становище, 2 пледира за оставяне на жалбата на ищците без уважение, респективно – без уважение, като неоснователна. Претендира сторените деловодни разноски по представен списък.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

При цялостната проверка на валидността (действителността) на обжалвания съдебен акт съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивния съд намира същият за недопустим в обжалваната част, предвид следното :

Първоинстанционният съд бил сезиран с искове с правно основание чл. 143 и чл. 149 от СК, предявени от непълнолетните Л. и В. С.и, действащи лично и със съгласието на своите баба и дядо по бащина линия – Д. и М. С.и, при които били настанени по съдебен ред, срещу Д. П. Ч. и Ч. Д. С.. Претендирали осъждане на ответницата за издръжката на всеки от ищците в размер на 500 лева, включително и за минало време, а именно от 01.01.2021 г. По отношение на ответника Ч. Д. С. претендирали същият да бъде осъден да им заплаща дължимата от него издръжка в размер на 300 лева за всеки от тях, определена с влязло в сила определение на СРС, 83 състав по гражданско дело № 31304/2019 г., като плащанията й се извършват не чрез ответницата Ч., майка на ищците, а чрез техните баба и дядо, при които те били настанени по съдебен ред.

Сочели, че ответниците са техни родители и бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен, поради взаимното им съгласие, с решение по гражданско дело № ІІІ-84-20 от 06.02.2013 г., с което било утвърдено постигнатото между тях споразумение. Според последното родителските права спрямо тях били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на контакти и същият бил осъден за издръжката им в размер на 200 лева за ищеца Л. С. и в размер на 150 лева за ищеца В. С.. Твърдели, че в производството по гражданско дело № 31304/2019 г. по описа на СРС, 83 състав, ответницата Ч., действаща като техен законен представител, тъй като били малолетни към този момент, и ответникът Ч.

С. постигнали спогодба, по силата на която последният се задължил да заплаща на всеки от ищците, чрез тяхната майка, месечна издръжка в увеличен размер от по 300 лева, считано от 30.05.2019 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката. С решение № 16 от 02.02.2021 г., постановено от Районен съд, Елин Пелин, по гражданско дело № 1084/2020 г., в сила от 02.04.2021 г., и с решение № 25 от 01.03.2021 г., постановено по гражданско дело № 1083/2020 г. по описа на Районен съд, Елин Пелин, в сила 02.04.2021 г., ищците били 3 настанени по съдебен ред при своите баба и дядо по бащина линия – Д. и М. С.и, за срок до настъпване на пълнолетие от децата или на основания за изменение или прекратяване на настаняването.

При тези искове, първоинстанционният съд постановил решение, което въззивният съд намира за недопустимо в обжалваната част.

С оглед уреждане на спорните отношения между ищците и ответника Ч. С. по гражданско дело № 31304/2019 г., съдебният акт в обжалваната част се явява процесуално недопустим. Правно релевантен в случая се явява фактът, че в обхвата на въззивна проверка на обжалвания съдебен акт, е налично влязъл в сила съдебен акт със същия предмет. С оглед това, действа забраната на чл. 299, ал. 1 от ГПК, съгласно която спор, разрешен с влязло в сила Решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. В процесната хипотеза, липсва изрична правна норма, позволяваща да бъде пререшаван спорът относно дължимата от бащата издръжка за ищците, разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Предвид това, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че се е сезиран с иск за осъждането на въззИ.емия Ч. С. за издръжката на ищците в размер на по 300 лева за всеки от тях, доколкото той вече бил осъден да им заплаща месечна издръжка именно в този размер. Към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт въззивниците вече били непълнолетни, като съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ГПК следвало да действат лично и със съгласието на своите родители или попечители. С оглед решенията, постановени по гражданско дело № 1083/2020 г. и по гражданско дело № 1084/2020 г. по описа на Районен съд, гр. Елин Пелин, попечители на непълнолетните въззивници в случая се явяват техните баба и дядо по бащина линия, като Ч. С. е следвало да изпълнява задълженията си за издръжката им, не чрез платежи, правени посредством майка им, а лично на непълнолетните си синове, със съгласието на попечителите им –техни баба и дядо. В тази насока е и разпоредбата на чл. 75 , ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. С настаняването на въззивниците по съдебен ред при техните баба и дядо по бащина линия, майката е загубила качеството си на лице, овластено от съда да приема плащането на издръжката от бащата в полза на непълнолетните. В този случай всеки от родителите е задължен да изпълнява алиментните си задължения за издръжката на въззивниците лично на тях и със попечителното съдействие на Д. и М. С.и. След като начина на изпълнение на задължението за издръжка е определен от закона, липсва правен 4 интерес за въззивниците от предявяване на иск срещу Ч. С. за повторното му осъждане за издръжката им, включително и за промяна на начина на заплащането й. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е се явява и фактът, че в аналогични случаи за имащото право на издръжка лице не се налага да предявява нов иск, след като е навършило 14 годишна възраст (при която вече действа лично и със съгласието на своите попечители и/или родители), а задълженото за издръжката му лице е осъдено по времето, когато е било малолетно.

С оглед изложеното, производство срещу Ч. С. се явява недопустимо и като такова същото следва се прекрати, като въззивният съд без да изследва правилността на съдебния акт в обжалваната му част, при условията на чл. 270, ал.

3 от ГПК, следва да го обезсили, като се прекрати и съдебното производство по гражданско дело № 49137 по описа за 2021 г. на СРС, 158 състав, водено срещу тази страна.

При този изход на въззивното производство, процесуалната допустимост на жалбата не следва да бъде изследвана, а релевираните в нея отменителни основания и изложените в тяхна подкрепа доводи-не следва да бъдат обсъждани.

По разноските :

Съдът е сезиран с претенция за присъждане на разноски от въззИ.емата, като при този изход на спора същата няма право на такИ..

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделениеБрачни състави, IІ-ри брачен въззивен състав, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № № 1804 от 08.03.2022 г., поправено с Решение № 8911 от 03.08.2022 г., постановено по гражданско дело № 49137 по описа за 2021 г., Софийски районен съд, 158 състав, в обжалваните части досежно осъждането на Ч.

С. за издръжката на непълнолетните въззИ.еми Л. и В. С.и, възложените в тежест на Ч. С. разноски и присъдената държавна такса, като ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 49137 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 158 състав по отношение на ответника Ч. Д. С..

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 237 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение-Брачни състави, ІІ-ви брачен въззивен състав.

5

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д. П. Ч. за присъждане на сторените деловодни разноски като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6