Заповед за изпълнение № 1001 от 22.05.2026, Районен съд - Горна Оряховица

ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК гр. Горна Оряховица

Районен съд – Горна Оряховица, четвърти състав, в проведеното на 22.05.2026 г. закрито разпоредително заседание по ч.гр.д. № 1778/2026 г. по описа на съда, докладвано от Пламен Анг. Станчев, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК и след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Г. А. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ ***********, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ ЕАД, ЕИК 114005624, със седалище и адрес на управление гр.

Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано от изпълнителния директор инж. Й. В. В. чрез пълномощника гл. юрисконсулт Ц. И. В., следните суми:

– 766,51 EUR (седемстотин шестдесет и шест евро и петдесет и един евроцента), представляващи главница на задължение по неформален договор за продажба на топлинна енергия, доставена и използвана в периода от 01.07.2024 до 30.09.2025 г. в недвижим имот – апартамент, находящ се на адрес **************, както и за услугата „дялово разпределение“ за същия период;

– законната лихва върху дължимите

18.05.2026 г. до изплащане на вземането;

766,51 EUR, считано от

– 96,61 EUR (деветдесет и шест евро и шестдесет и един евроцента) , представляващи мораторна лихва върху посочената по-горе главницата за топлинна енергия и за услугата „дялово разпределение“ за периода от 03.09.2024 до 04.05.2026 г.;

– 17,26 EUR (седемнадесет евро и двадесет и шест евроцента) , представляващи направените по делото разноски за платена от заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен 1 лист, както и

– 25,56 EUR (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) , представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в заповедното производство.

Вземането произтича от следните обстоятелства:

Договор за предоставяне на комунални услуги

Съгласно разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната действаща наредба по чл. 36, ал. 3. От Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” АД на клиенти в гр. Плевен е видно, че купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдената сграда – чл. 3, ал. 1 от ОУ. За процесния период длъжникът по делото е титуляр на правото на ползване/собственост. Поради това е купувач на топлинна енергия, респективно има качеството „клиент“ и като такъв се намира в облигационни правоотношения с продавача на топлинна енергия "Топлофикация – Плевен“ АД. В решение №221/11.07.2011 г. по т.д. №5/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд., е прието, че съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или титулярят на вещното право на ползване в имот в режим на етажна собственост по презумпция се смята за потребител (и на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия). В определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС е прието, че съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещното право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законът предвижда възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично 2 писмено съгласие на потребителя.

Допълнителни изявления предоставена от заявителя: и допълнителна информация,

Г. А. Г. е длъжник на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН“ АД, тъй като по силата на законова фикция е клиент на топлинна енергия, доставената от дружеството в топлоснабден недвижим имот, находящ се на посочения в заявлението адрес, както и на услуга „дялово разпределение".

Присъдената сума може да бъде:

– внесена по следната банкова сметка на заявителя/кредитора:

IBAN BG40IORT73801036825800; „ИНВЕСТБАНК“ АД; валута на сметката: EUR; титуляр на сметката: „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ ЕАД;

– платена по следния начин:

В заявлението не е посочен друг начин за плащане.

Мотиви за издаване на заповедта:

Заявлението е подадено в предписаната от закона форма от надлежно упълномощено лице след заплащане на дължимата държавна такса и отговаря на останалите изисквания по чл. 410 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, заявлението е основателно.

От данните в заявлението и в приложените към него писмени доказателства се установява, че искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и че не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, и не е налице обоснована вероятност за това. От друга страна, от служебно изготвената справка на основание чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК е видно, че длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България.

Предвид изложеното и на основание чл. 411, ал. 2 и 3 от ГПК съдът постанови да бъде издадена настоящата заповед за изпълнение.

Важна информация за длъжника:

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

3

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл. 414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия: Пламен Анг. Станчев.

4