Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31456 от 28.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16653/2026
Вид
Определение № 31456
Подписан
28.08.2026
В сила
28.08.2026
Състав
ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31456 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20261110116653 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от П.

И. Ц., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България, с която са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Страните са представили писмени доказателства. Съдът намира, че доказателствата са допустими, относими и необходими за установяване на фактическите твърдения и допринасят за изясняване на спора от правна страна.

Следва да бъде уважено искането на ответника за изискване от СРП в заверен препис на ДП № 1561/2020 г. по описа на 03 – РУ – СДВР, пр. пр. № 32854/2020 г. по описа на СРП.

Искането на ответника съдът да изиска адм. дело № 9435/2023 г. по описа на АССГ следва да се отхвърли, тъй като същото не е необходимо, доколкото към отговора на исковата молба ответникът е приложил препис от постановеното по делото решение.

Следва да бъде уважено искането на ответника за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане относно обстоятелствата, посочени в исковата молба, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК разпитът на втори свидетел не е необходим.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК.

Спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, но на основание чл. 140а, ал.

3, т. 7 ГПК предвид процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат 1 становище в първото по делото съдебно заседание.

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА от СРП заверен препис от ДП № 1561/2020 г. по описа на 03 – РУ – СДВР, пр. пр. № 32854/2020 г. по описа на СРП.

ДОПУСКА по искането на ответника събирането на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане, като ОТХВЪРЛЯ искането за разпит на втори свидетел.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника съдът да изиска по делото адм. дело № 9435/2023 г. по описа на АССГ.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.11.2026 г. от 10.15 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад, като им се съобщят последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника, ведно с приложенията към него.

ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА на ищеца, че следва да вземе становище по релевираните от ответника в отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в противен случай губят възможността да направи това по късно.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК

І. 1. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от П. И. Ц., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплащане на следните суми: 1/ сумата от 2500 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от наказателно преследване за престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, алт. 2, вр. с ал. 1 НК срещу ищеца, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.06.2022 г. по досъдебно производство № 1561/2020 г. на 03 РУ- СДВР във връзка с прокурорска преписка № 32854/2020 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.06.2026 г., до окончателното плащане на сумата, 2/ сумата от 2

784,67 евро, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 11.06.2023 г. до 11.06.2026 г.; 3/ сумата от 766,94 евро, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по досъдебно производство № 1561/2020 г. на 03 РУ- СДВР във връзка с прокурорска преписка № 32854/2020 г. по описа на СРП, 4/ сумата от 17,10 евро, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза, равняваща се на законната лихва върху внесена във връзка с взета мярка за неотклонение по досъдебното производство парична гаранция за периода от 31.10.2020 г. до 24.06.2022 г.

Ищецът твърди, че на 02.09.2020 г. около 19:00 ч. заедно с негов приятел участвал в организиран антиправителствен протест в гр. София. Излага, че около 22:30 ч. напуснал протестното мероприятие и движейки се по ул. „Съборна“ внезапно бил нападнат в гръб от полицейски служители, ангажирани с охраната на протеста. Твърди, че бил задържан и отведен от органите на реда в 03 РУ – СДВР, като по силата на издадена от полицейски инспектор Йордан Кръстев Заповед № 227зз-2310/03.09.2020 г. бил задържан за срок от 24 часа. С влязло в сила на 30.03.2022 г. Решение № 20138212/14.06.2021 г. по НАХД № 12847/2020 г. по описа на СРС, НО, 134 състав задържането било признато за незаконно и заповедта за задържане била отменена.

Твърди, че на 03.09.2020 г. срещу него било образувано досъдебно производство № 1561/2020 г. на 03 РУ- СДВР във връзка с прокурорска преписка № 32854/2020 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1 и 2, алт. 2, вр. с ал. 1 НК, като в същия ден бил привлечен като обвиняем и спрямо него била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева, намалена на 200 лева след съдебен контрол. Сочи, че на 31.10.2020 г. внесъл по банкова сметка на СРП определената парична гаранция, а на 07.07.2021 г. мярката за неотклонение била изцяло отменена от наблюдаващия прокурор, но внесената гаранция била освободена едва на 24.06.2022 г. Същевременно за защита по образуваното досъдебно производство сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.

Твърди, че образуваното наказателно производство приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство на 27.06.2022 г. поради това, че не е доказано ищецът да е извършил престъплението, в което е обвинен. Излага твърдения, че от момента на привличането му като обвиняем до прекратяване на наказателното производство страдал от безсъние, изпитвал страх, чувство на несигурност, психическо напрежение, чувство на унижение, притеснения, че би могло да бъде осъден за престъпление, което не е извършил, потиснатост, тревожност и стрес. Сочи, че изпитвал също притеснения за уронване на доброто му име, тревога за това как близките му ще възприемат повдигнатото обвинение, отчаяние за това, че били погазени правата му от органите по досъдебното производство, като вредите били особено интензивни и поради обстоятелството, че случаят бил публично огласен чрез средствата за масово осведомяване. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди. Претендира разноски.

2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е налице краен прокурорски акт, който да е придобил стабилитет чрез потвърждаването му от съда, респ. чрез необжалването му пред съд в законоустановения за това срок. Оспорва ищецът да е претърпял твърдяните вреди в пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита посочения от ищеца размер за прекомерно завишен и несъответстващ на твърдените вреди и икономическия стандарт в Република България. Оспорва конкретните вреди да надхвърлят обичайните вреди. Оспорва представители на прокуратурата да са разгласили предявеното срещу ищеца обвинение.

Излага съображения, че в исковата молба не са посочени необичайно претърпени неудобства 3 от воденото наказателно производство, следователно претенцията не е съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Оспорва твърдяните вреди да са в пряка причинна връзка именно поради незаконното обвинение, а не от действията и актовете на други органи, вкл. МВР. Твърди, че ищецът вече е получил обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от СДВР, във връзка с което е било образувано адм. дело № 9435/2023 г. по описа на АССГ. Оспорва предявения иск за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита по наказателното производство, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли съда да го намали до минималния размер съобразно чл. 13, ал. 1, т. 3 от НМРАВ, действала към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. Оспорва предявения иск за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва върху внесената гаранция, като твърди, че след като мярката за неотклонение е отменена на 06.07.2021 г. ищецът по собствена воля не е предприел действия по освобождаване на внесената гаранция. Моли за отхвърляне на претенциите на ищеца.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото са искове с правна квалификация чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за фактите, за които не е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).

Не са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията си.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, приключило с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство; 2) претърпени неимуществени и имуществени вреди в претендирания размер, посочен в исковата молба, в причинна връзка с проведеното наказателно преследване.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не сочат доказателства.

Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на фактите, за които носят тежестта на доказване.

УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.