Определение № 555 от 11.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 555 гр. Л., 11.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500374 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на 248, ал.3 от ГПК.

Подадена е частна жалба от ****** ЕИК ********, чрез адв. Д. Н., против Определение № 494/ 29.04.2025 година, постановено по гр.д. № 46 по описа за 2025 година, Районен съд – Л., с което на основание чл. 248, ал.1 от ГПК е допълнено Определение № 433/ 14.04.2025 година по ч.гр.д. № 46/ 2025 година по описа на РС – Л. и на длъжника е присъдена сумата от 780 лева адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, за подаденото възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Посочва, че присъденият адвокатски хонорар е прекомерен, с оглед обема на извършената работа и фактическа и правна сложност. В този смисъл моли да бъде постановен въззивният акт. Претендира разноски за платена д.т.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба, в който се посочва, че за да подаде направеното възражения, процесуалният представител е преценил всички факти и обстоятелства, проверил е в счетоводството на фирмата, осчетоводени ли са приложените фактури, съобразена е и изтеклата погасителна давност, преценил е какъв би бил изхода от провеждането на евентуалното исково производство и тогава се е ангажирал със защитата. В този смисъл моли да бъде потвърдено атакуваното определение.

Л. окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото намира жалбата за допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, против обжалваем 1 съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от ****** ЕИК ********, чрез адв. Д.

Н., против *****, ЕИК *********, сумата от 4 400 лева по фактура 1075/ 25.06.2019 година, сумата от 2 754.39 лева лихва за периода 25.06.2019 година до 13.01.2025 година, ведно със законната лихва върху главницата от 13.01.2025 година до окончателното изплащане на вземането.

Издадена е заповед № 27/ 16.01.2025 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която заявлението е било уважено. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е подадено възражение против така издадената заповед. В него се оспорва фактурата, на която се основава вземането, оспорва се наличието на договор, както и изтекла погасителна давност.

С разпореждане № 615/ 04.03.2025 година постановено по гр.д. № 46/ 2025 година е указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението следва да предяви иск за установяване на вземането.

Предупреден е, че ако в този срок не представи доказателства в този смисъл издадената заповед ще бъде обезсилена. Разпореждането е връчено на 07.03.2025 година, като в указания срок не са постъпили доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането.

С Определение № 433/ 14.04.2025 година, постановено по гр.д. № 46 по описа за 2025 година по описа на Районен съд – Л. е обезсилил издавената заповед. По молба на длъжника с определение № 494/ 29.04.2025 година по реда на чл. 248 от ГПК са присъдени разноски на длъжника за адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева с ДДС.

Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа възнаграждението за заповедните производства се определя по реда на ал.2 на база на половина от стойностите на регистрираните суми, като на основание на §2 на регистрираните адвокати по ЗДДС дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба.

В настоящото производство *****, ЕИК *********, има качеството на длъжник и неговата защита по реда на чл. 414 от ГПК е чрез подаване на възражение, съгласно бланка по образец, като обосноваване на възражението не се изисква. В случая видно от данните по делото дружеството-длъжника е 2 ангажирало адвокатска защита и е представило доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева с вкл. ДДС. В подаденото възражение се оспорва фактурата, на която се основава претендираното вземане, наличието на договор и се позовава на изтекла погасителна давност.

Настоящият състав счита, че определеният от заповедния съд размер на разноските на длъжника за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство, не е съответен на действителната правна и фактическа сложност на това производство. Следва да се има предвид, че възражението само обуславя развитието на исковото производство по чл. 422 от ГПК, същото не следва да се мотивира и то не се преценява от съда по същество, т.е. доколко е основателно, каквато мотивираност и обоснованост на възраженията се изисква в спорното производство. В този смисъл действията за защита на длъжника си изразяват в такива по проучване на делото и подаване на възражението по чл. 414 от ГПК. При съобразяване решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/ 22 г., вида на производството, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност, както и това, че и при зачитане принципа за достойно заплащане на труда, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева с вкл. ДДС.

При тези съображения, атакуваното определение следва да бъде отменено в частта с която са присъдени разноски над сумата от 120 лева с вкл.

ДДС върху определеното възнаграждение и вместо него бъде постановено отхвърляне на претенцията над тази сума до пълния претендиран размер от 780 лева, а в останалата част потвърдено.

По отношение на претендираните разноски за държавна такса съдът счита, че такава не е внесена по надлежната сметка, поради което *****, ЕИК *********, следва да бъде осъдено за заплати по сметка на ОС - Л. сумата от 15 лева държавна такса.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като неправилно определение № 494/ 29.04.2025 г. постановено по гр.д.№ 46/25 година на РС-Л., с което на основание чл. 248, ал.1 от ГПК е допълнено Определение № 433/ 14.04.2025 година по ч.гр.д. № 3

46/ 2025 година по описа на РС – Л. в частта, с която на длъжника е присъдена сумата над 120 лева с вкл. ДДС до пълния претендиран размер от 780 лева адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, за подаденото възражение по реда на чл. 414 от ГПК., вместо което ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ искането на *****, ЕИК *********, седалище и адрес на управлетие: град Л., бул. ********, представлявано от А. Я. И., на основание чл. 78 от ГПК да бъде осъден *********, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: с. Д., п.к. ****, Община Л., Област Л., ул. ******, представлявано от Д. Х. М., да му заплати на разноски по заповедното производство за подаденото възражение по реда на чл. 414 от ГПК, за разликата над сумата от 120 лева до пълния претендиран размер от 780 лева.

ОСЪЖДА *****, ЕИК *********, да заплати по сметка на ОС - Л. в "ТЕКСИМ БАНК" АД BG13 TEXI 9545 3103 6482 00 сумата от 15 (петнадесет) лева държавна такса.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4