Решение № 4295 от 03.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4295 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100504391 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20095967/03.07.2023г. изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение от 02.02.2024г. по гр.д.№ 68347 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 113-ти състав са отхвърлени исковете на Банка ДСК“ЕАД, ЕИК 121830616 /правоприемник на ОТП Факторинг Българи“"ЕАД, ЕИК 202317122 по правоприемство настъпило в хода на процеса/ срещу С. Н. Т., ЕГН ********** за признаване за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 99 от ЗЗД че С. Н. Т., ЕГН ********** дължи на Банка ДСК“ЕАД, ЕИК 121830616 заплащане на сумата от 4604,06 евро, представляващи част от предсрочно изискуема главница по договор за кредит за текущо потребление от 24.07.2012г. и допълнително споразумение от 05.11.2013г., сключени между Банка ДСК“ЕАД и И.С..Д., прехвърлено от банката на ОТП Факторинг България“ЕАД с договор за цесия от 17.03.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 62165/2016г. по описа на СРС, поради плащане в хода на процеса, като С. Н. Т., ЕГН ********** е осъден да заплати на Банка ДСК“ЕАД, ЕИК 121830616 съдебни разноски в размер на 1

1175,84лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ . от ищеца Банка ДСК“ЕАД, ЕИК 121830616 в частта, с която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че плащанията били извършени в хода на принудителното изпълнение и районният съд в нарушение на т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. приел, че тези плащания водят до неоснователност на иска.

Претендирало е разноски.

Въззиваемият –ответник по исковете С. Н. Т., ЕГН ********** не е изразил становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 5023/22.08.2019г. по регистъра на РС-Благоевград, изпратена по подсъдност на СРС депозирана от ОТП Факторинг Българи“"ЕАД, ЕИК 202317122 на чието място поради вливане в хода на процеса е конституиран правоприемника му Банка ДСК“ЕАД, ЕИК 121830616 срещу С. Н. Т., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от ЗПотр. Кр. вр. с чл. 99 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 420 от ТЗ вр. с чл. 138 и чл. 141 от ЗЗД да признае за установено, че С. Н.

Т., ЕГН ********** като поръчител дължи на Банка ДСК“ЕАД, ЕИК 121830616 като правоприемник на ОТП Факторинг Българи“"ЕАД, ЕИК 202317122 заплащане на сумата от 4604,06 евро, ведно със законната лихва от 18.02.2019г. до изплащането й, представляващи част от предсрочно изискуема главница по договор за кредит за текущо потребление от 24.07.2012г. и допълнително споразумение от 05.11.2013г., сключени между Банка ДСК“ЕАД като кредитодател и И.С..Д. като кредитополучател и С. Н.

Т. поръчител, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 62165/2016г. , вземания за което са прехвърлени от Банка ДСК“ЕАД на ОТП Факторинг“ЕАД с договор за цесия от 17.03.2017г., като му се присъдят разноски. Навело е твърдение , че договор за кредит бил сключен с кредитополучател И.Д., поръчител бил С. Т. и Л.Й.. Сумата по кредита била 12500 евро, възнаградителна лихва от 10,45% към сключване на договора, 2 срок бил 120 месеца. С допълнителното споразумение били признати задълженията към него момент, променен бил срокът на договора до 05.11.2023, посочено било че лихва е 12,45%, запазено било обезпечението.

Поради просрочие на задълженията вземанията били обявени за предсрочно изискуеми, подадено било заявлението по чл. 417 от ГПК, след това бил сключен договора за цесия и пълномощия от банката ОТП Факторинг“АД уведомило длъжниците за цесията. Платените доброволно суми след цесията били 11357,90 евро. Дри да се приемело че не бил уведомил длъжника за предсрочната изискуемост това било направено в хода на процеса в връчване на поканата за доброволно изпълнение, евентуално – с връчването на исковата молба. С платените суми били погасени задължения за разноски и лихви, неплатена останала само главница от 4604,06 евро, дължала се лихва върху нея от 18.02.2019г., Срокът по чл. 147 от ЗЗД поръчителят се съгласил .Евентуално ако исковото производство по установителния иск се приемело за недопустимо и бъде прекратено, то да се разгледа осъдителен иск за тези суми .

Ответникът С. Н. Т., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че заповедта сочела като кредитор Банка ДСК“ЕАД и ОТП Факторинг“АД не бил легитимиран на предявява иска, защото нямал качеството банка. ОТП Факторинг“АД не било придобило вземанията, защото не било установено плащане на цената по договора за цесия, а това било условие този договор да прояви действие. Отделно вземането по протокола към договора за цесия не било достатъчно индивидуализирано, за да се приеме, че е процесното. Договорът за цесията не му бил надлежно съобщен, той бил поръчител, а не кредитополучател, отговорността му била погасена по чл. 147 от ЗЗД. Вноските до 2016г. били падежирали преди срока по чл. 147 от ЗЗД и отговорността му не можела да се ангажира. Задълженията били погасени по давност, размерът им не бил правилно определен. Суми били събрани от него в хода на принудителното изпълнение и това било допълнително основание за неоснователност на иска. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение.

С влязло в сила решение по въззивно дело № 13942/2021г. на СГС, 4-Г състав първоначално постановеното по делото решение на СРС от 18.06.2021г. по така предявените искове е отменено в частта, в която е прекратено делото по установителните искове , като е върнато за разглеждане на СРС по така 3 предявения иск, а решението на СРС по евентуалния осъдителен иск е обезсилено и производството по този иск е прекратено като недопустимо.

По делото е приложено заповедно дело № 62165/2016г. по описа на СРС съгласно което по заявление вх. № 5133/17.09.2016г. по регистъра на СРС изпратено по подсъдност на СРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с които е разпоредено И.С.Д., С. Н. Т. и Л.Д.Й. да заплатят на Банка ДСК“ЕАД 10941,58 евро представляващи неплатено задължение по договор за кредит № 11/20429989/ 24.07.2012г., ведно с лихва от 17.09.2016г. до изпащането й; лихва от 1527,36 евро за периода от 10.03.2015г. до 16.09.2016; 35,37 евро ; лихва за периода от 17.03.2015г. до 16.09.2016г. ; такси от 60 евро, както и съдебни разноски от 491,47лв. за държавна такса и 898,60лв. за възнаграждение за юрисконсулт, за така издадената заповед длъжникът С. Т. е уведомен на 09.04.2019г., подал е възражение на 12.04.2019г. без да го обосновава, на 22.07.2019г. банката е уведомена че следва да предяви установителен иск , като на 22.08.2019г. ОТП Факторинг“АД е представило доказателства че е предявил иск за установяване на непогасените вземания по заповедта като е представил и договора за цесия от 17.02.2017г.

По делото е приет договор за потребителски кредит от 24.07.2012г, погасителен план, общи условия, носещи подпис за страните по него, съгласно който Банка ДСК“ЕАД се е задължило да предостави на И.Д. кредит от 12 500 евро за текущо потребление срещу задължение на потребителя за срок от 120 месеца на месечни анюитетни вноски да върне сумата и да плати възнаградителна лихва която към сключване на договора е 10,45% който е променлив, ГПР е 11,90%, дължат се е такси по тарифата на банката. На втора страница от договора е изписан текст на договор за поръчителство, носещ подписи за банката и за С. Н. Т. и Л.Д.Й. като поръчители, съгласно който на 24.07.2012г. те двамата са се съгласили като поръчители да отговарят за задълженията по договора за кредит съобразно клаузите му и Общите условия, като е посочено че промяната на лихвата е задължителна за страните.

Съгласно чл. 2, изр. 2 от договора отговорността на поръчителите са.е запазва и тогава, когато кредиторът не е предявил иск срещу кредитополучателя в срок от 6 месеца по чл. 147 от ЗЗД, както и ако крайният срок на договора за кредит бъде продължен по съгласие на кредитора и длъжника. В чл. 9.1 от ОУ 4 е посочено как е формиран ГПР. В чл. 7 от ОУ условия е посочено че банката променя базовия лихвен процент по методология, която е оповестена в офисите на банката и е публикувана на интернет страницата на банката, стойностите и промените се оповестяват по същият начин, но банката изпраща уведомление за същото на последния посочен от длъжника адрес с посочването на месечните вноски. Съгласно чл. 19.1. и чл. 19.2. от ОУ при забава на плащането на вноските върху главницата от съответната вноска се начислява договорената лихва увеличена с надбавка от 10 процентни пункта, при забава с повече от 90 дни целият кредит става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на искане в съда върху сумата се начислява лихва в размер на договорната лихва с 10 пункта увеличение, а след това – с надбавка за забава в размер на законната лихва за забава. Съгласно чл.

23 от ОУ банката може да прехвърли вземанията си на трето лице. В погасителния план е посочено че месечни вноски са с падеж 10-то число, размер на вноските, както и каква част от тях е за главница и каква за лихва.

Прието е допълнително споразумение , сключено между банката и кредитополучателя Д., с което страните са се съгласили че към 05.11.2013г. неплатена главница е 11807,76 евро, дължима редовна лихва е 594,92 евро, дължима наказателна лихва е 167,28 евро, дължи се и така изискуемост от 30 евро, кредитополучателят е внесъл 110,68 евро, банката се отказва от вземането за наказателна лихва и от такса изискуемост, като по отношение на остатъка от дълга е прието възнаградителната лихва да е 12,45%, ГПР да е 13%, срок на погасяване се променя до 05.11.2023г., като начислената лихва се капитализира към главницата, запазват се поръчителствата, като поръчителите Л.Й. и С. Т. са положили подписи, че са съгласни с клаузите по споразумението, както и да отговарят дори кредиторът да не е предявил иск срещу кредитополучателя в срок от 6 месеца по чл. 147 от ЗЗД, както и ако крайният срок на договора за кредит бъде продължен по съгласие на кредитора и длъжника.В погасителния план са посочени вноските, падежите и как са формирани за главница и за лихва.

Приета е нотариална покана от банката до И.Д. удостоверяванията по която са извършени от нотариус Р., рег. № 504 на Нот.К., съгласно която на 01.08.2016г. на ответника е връчено изявление на банката по реда на чл. 47, ал.

6 от ГПК на адрес в ж.к. ********* в гр. София, с което задълженията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми поради забава на плащанията .

5

Приети са договор за продажба на вземания от 17.03.2017., извлечение от Приложение, потвърждение, съгласно които на 17.03.2017г. Банка ДСК“ЕАД е продало на ОТП Факторинг“АД вземанията си по договор за кредит сред които е този с И.С..Д. от 24.07.2012г. с разрешен размер от 24447,88лв. , непогасени са главница от 10941,58 евро главница, присъдена лихва от 1562,73 евро и законна лихва от 583,55 евро, такси от 60 евро, съдебни разноски от 1390,37лв. при цена на цесията от 5854,76лв.,, с писмо банката е потвърдила извършеното прехвърляне на вземането на 28.03.2017г., като банката е упълномощила ОТП Факторинг“ЕАД да съобщи цесията на длъжниците, включително и поръчителите и уведомително писмо за същото е съставено от ОТП Факторинг“ЕАД до И.Д. и до С. Т. , те двамата са получили писмо от ОТП Факторинг“ на 02.05.2017г.

С приетите по делото основно и допълнителни заключения по съдебно счетоводна експертиза, вещото лице след запознаване с документи по делото и справки при ответника е посочило, че сумата по кредита е била предоставена, лихвения процент е бил променен от 10,45% на 12,45% на 29.05.2013г. , което по данни на банката било поради неизпълнение на условията за преференциален лихвен процент, такава била посочена и в допълнителното споразумение от 05.11.2013г. С това споразумение били капитализирани възнаградителни лихви от 484,24 евро, които били включени към главницата. Плащания по договора били правени доброволно до 14.05.2016г., като към 17.09.2016г. просрочена главница била 842,97 евро, а предсрочно изискуема била 10098,61 евро; редовно падежирала възнаградителна лихва била1500,87 евро, предсрочно изискуема била 26,50 евро;дължали се и лихва за забава, такси. Още преди 16.09.2016г. начислена лихва за забава била 369,27 евро, а санкционна лихва била 106,13 евро., непогасени към 17.09.2016г. били 23,21 евро санкционна лихва и 12,16 евро лихва за забава. В последствие били извършени още плащания : 357, 90 евро на 01.06.2018г. ; 110001,90 евро на 18.02.2019г., плащане имало и на 03.05.2019г. от 4819,26 евро, нямало непогасени задължения. Ако не се вземело предвид последното плащане от 03.05.2019г. което било направено по изпълнителното дело, то непогасената главница била 4144,61 евро. С плащанията на 357,90 евро били отразени като платени 46,46 евро законни лихви; 251,44 евро разноски; 60 евро такси изискуемост. С плащането на 11001,90 евро били отразени като платени 12,16 евро лихви; 23,21 санкционна 6 лихва; 1527,37 евро редовна лихва; 6796,97 евро главница; 2642,19 евро законна лихва към плащането.