Решение № 4434 от 29.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4434 гр. Пловдив, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20215330119250 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Р. В. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. П., пл. „***“ № *, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв., частично от общата претенция в размер на 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на действия на служители на ответната банка в офис на адрес гр. П., бул. „***“ № **, на дата *** г. – отказ да предоставят сумата от 1000 лв. на ищеца в качеството му на клиент на банката по сключен между Р. В. Р. и „Юробанк България“ АД договор за банков влог, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е клиент на ответната банка, където има открит банков паричен влог. Сочи, че на дата *** г. бил посетил офис на банката на адрес гр. П., бул. „***“ № ** с намерение да изтегли сумата от 1000 лв., за заплащане на организирано от него тържество за рождения му ден и за професионалния му празник. При посещението в офиса, *** на банката отказала да плати исканата от него сума, с аргумент, че ищецът следвало да направи потвърждение чрез мобилен телефон. Ищецът възразил, че подобно потвърждение не е необходимо, предвид това, че той се явява лично, в резултат на което се разразил спор между него и банковия служител, като ищецът дори пожелал да прехвърли всичките си спестявания в друга банка. На проведеното тържество ищецът нямал желание да празнува и бил засрамен, че не може да плати сметката на гостите, които се шегували с него заради случката. От цялата ситуация ищецът се чувствал силно притеснен, разтревожен и унижен, не можел да спи спокойно няколко дни, изгубил апетит и настроение за общуване. Засегнати били неговите 1 достойнство, чест и авторитет. Претърпял и други неимуществени вреди във връзка с неговото здраве – болка от стоенето прав в банката, предвид влошеното му здравословно състояние. По изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане на сумата от 5000 лв., частично от общо оценените от него неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Юробанк България“ АД, с който са изложени възражения за неоснователност на иска.

Не се оспорва, че между страните е налице облигационна връзка по силата на сключен договор за банков влог, както и че на дата *** г. ищецът е посетил офис на банката в гр. П. на бул. „***“ с намерение да тегли пари. Оспорва се да е имало отказ от страна на банковите служители да предоставят сумата, а същите били поискали от клиента да актуализират информацията за него, предвид личното му явяване, съгласно актуалните нормативни и вътрешнобанкови изисквания и процедури, което не отнемало повече от няколко минути. В отговора се сочи, че служители на банката се опитали да обяснят тези изисквания на ищеца, но последният бил афектиран, не желаел да ги изслуша и да изпълни тяхната молба. Уточнено е, че разплащателната сметка на ищеца не е била блокирана изобщо и ищецът е могъл да изтегли желаната от него сума чрез предоставената му дебитна карта, съгласно договора между страните, което изключвало причинно-следствената връзка между поведението на банковите служители и вредите за ищеца. Ответникът счита, че липсва противоправно поведение от страната на неговите служители, както и че не са налице елементите на фактическия състав на деликтната отговорност, в частност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. В тази насока развива съображения. Счита също така, че действията на банковите служители са правомерни и не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на банката. Поддържа, че съгласно нормативната база /ЗМИП/ и Общите условия на „Юробанк България“ АД, банката има право да изисква, а клиентът задължение да предоставя необходимата информация за съответната банкова операция, вкл. и във връзка с актуализацията на данните за клиента – чл. II.6 от ОУ. Банката можела да откаже извършването на операцията или сдЕ.та при неизпълнение на това задължение на клиента, като последният не можел да претендира вреди от тези правомерни действия, в който смисъл били и приложимите разпоредби на ЗМИП, предвиждащи и глоба за банката при неизпълнение на вменените й задължения. В условията на евентуалност е направено възражение по чл. 95 ЗЗД за забава на кредитора, като се твърди, че ищецът със своето агресивно и неправомерно поведение е възпрепятствал служителите на банката да изпълнят задължение си за извършване на поисканата платежна операция. Т.е. не бил налице отказ на банката, а липса на оказано и необходимо по закон съдействие от страна на кредитора – ищец за изпълнение на задължението на длъжника, което обосновавало приложението на чл. 95 ЗЗД. Релевирано е, в условията на евентуалност, и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като се твърди, че ищецът е допринесъл за вредоносния резултата с агресивното си поведението и отказа да предостави изисканите данни. Същевременно не бил положил и грижата на добрия стопанин – като ползвал платежния си инстР.т за отдалечен достъп до сметката, като така бил избегнал твърдените вреди.

Последното предполагало приложение и на двете хипотези на разпоредбата на чл. 83 ЗЗД – за намаляване на обезщетението и за пълно освобождаване от отговорност на длъжника. В условията на евентуалност счита още, че поради наличието на нормативни актове /ЗМИП и ЗМФТ/, налагащи мониторингови задължения на банката, нейните служители не са могли и не са били длъжни да предвидят евентуалните вреди за ищеца, още повече, че същият разполагал 2 с възможността да изтегли своите парични средства чрез карта. Също в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като ответникът счита, че то не отговаря на изискванията на чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения моли за отхвърляне /изцяло или частично/ на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 421 ТЗ вр. чл. 84, ал. 4 ЗПУПС вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД. В тази насока са съобразени и указанията, дадени с Определение № 766/23.03.2022 г. по в.ч.гр.д. № 779/2022 г. на ПОС, с което настоящият съд е определен за местнокомпетентен да разгледа спора.

При посочената квалификация в тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на процесното договорно отношение между страните – договор за банков влог с ответната банка; твърдяното неизпълнение на задължение по договора от страна на банката – отказ да изпълни поисканата платежна операция на дата 22.11.2021 г. в банков офис на адрес гр. П., бул. „***“ № **; настъпването на твърдените неимуществени вреди; пряка и непосредствена връзка между неизпълнението и настъпването на вредите; обстоятелството, че вредите са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението (в този смисъл ТР № 4 от 29.01.2013 г. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

По делото е безспорно, че между ищеца като клиент и влогодател, и ответната банка като влогопиремател, съществуват облигационни отношения във връзка със сключен помежду им договор за банков влог. Посоченото обстоятелство е видно и от приложените с отговора на исковата молба писмени доказателства – Договор за разплащателна сметка „Златно време“ и дебитна карта от *** г., създадените във връзка с него искане от същата дата за откриване на разплащателна сметка и декларация за съгласие, както и приложимите Общи условия. Представени са от ответника още и извлечения от банковите сметки на ищеца, вкл. за 2021 г. (л. 89-90 и л.103-140), от които се установява, че към дата *** г. Р. Р. е имал достатъчна наличност по сметката, за да покрие размера на исканата от него сума за теглене от 1000 лв.

Не се спори и че на дата ***г. ищецът Р. е посетил офис на ответната банка, находящ се в гр. П., бул. „***“ № **, с намерение да изтегли парична сума от своята разплащателна сметка. Установява се от показанията на свидетелите Е. М. и Р. Б. – *** на банката, че действително ищецът е пожелал да изтегли парична сума от сметката си, но поради необходимостта от актуализиране на данните за него, съобразно вътрешните правила на банката, системата „отказала“ да продължи с операцията и не позволила на служителките да обслужат напълно клиента, настоящ ищец, поради отказ на последния да потвърди посредством телефон – получен от банката СМС за верификация. Видно е от приложените по делото Общи условия (чл. II.6), че е предвидено задължение за клиентите на „Юробанк България“ АД, при поискване от страна на банката да предоставят актуални данни, информация и/или допълнителни документи или да потвърдят актуалността на данните, документите и информацията, с които банката разполага за клиента. В случая ищецът не е изпълнил това свое задължение, като е отказал да актуализира или потвърди актуалността на информацията, която банката има за него, по установения за това ред. Следва обаче да се отбележи, че договорът за 3 паричен влог в принципен план е едностранен и задължения има единствено влогоприемателя (арг. чл. 250 ЗЗД и чл. 421 ТЗ). Действително банковият влог е специфичен вид договор за влог, при който могат да бъдат предвидени редица допълнителни задължения както за банката-влогоприемател, така и за влогодателя, целящи обезпечаване на точното изпълнение на договора. Част от тези задължения е и посоченото по-горе. Същото обаче има обслужващ и второстепенен характер, като спомага на банката да предостави по добра услуга и да защити интересите на своите клиенти, но също и собствените си такива, в частност като разполага с актуални данни за всеки клиент.

Основното задължение за банката обаче продължава да е съхранението на вложените парични средства и тяхно връщане, когато влогодателят си ги поиска. В тази смисъл не може неизпълнението на едно второстепенно задължение от влогодателя по актуализиране на информацията, с която банката разполага за него, да е основание за длъжника-влогоприемател да откаже да изпълни основното задължение по договора за влог. Още повече, че в процесния случай служителите не са имали съмнение относно личността на ищеца и че именно Р. Р., титулярът на сметката, стои пред тях.

Действително ищецът е могъл да изтегли исканата сума от банкомат, доколкото е разполагал с дебитна карта. Той обаче, като влогодател и клиент на банката, би следвало да има еднакъв достъп до всички възможни и предоставени от банката начини за получаване на вложените от него парични средства. Като е лишила ищецът от възможността да получи своите пари на каса в офис на „Юробанк България“ АД, банката реално не е изпълнила основно си задължение по влога, независимо дали причината стои в служителите на банката или в информационната програма, с която тя разполага, доколкото резултатът е идентичен за клиента, а причините за него произтичат от банката. Следователно е налице неизпълнение на договорните задължение от страна на „Юробанк България“ АД, което неизпълнение в принципен план може да доведе до настъпване на неимуществени вреди за влогодателя.

Действително установява се по делото, че ищецът е бил силно афектиран и се е държал враждебно към служителките. Както обаче се установява и от самите св. М. и Б., поведението на ищецът не било причината той да не се обслужи и да си получи исканата парична сума. Основната причина е, че информационната система на банката не е позволила финализиране на операцията, без да се актуализират данните на клиента. По изложените съображения за неоснователни се намират и възраженията на ответника на основание чл. 95 ЗЗД за забава на кредитора, и за съпричиняване по чл. 83, ал. 1 ЗЗД.