Решение № 79 от 08.10.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Бургас, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20212000500318 по описа за 2021 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 21 от 28.05.2021 г., постановено по гр.д. 431/ 2020 г., Окръжен съд Сливен е осъдил „З.Д.Е“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С. район И. бул. „Х.Б” № *** представлявано от Д.С.Д., Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И. - съвместно от двамата изпълнителни членове на съвета на директорите или от всеки един от изпълнителните членове на съвета на директорите; съвместно с прокуриста на дружеството или от всеки един от изпълнителните членове на съвета на директорите; съвместно с председателя на съвета на директорите или съвместно от председателя на съвета на директорите и прокуриста на дружеството, да заплати на Г. Ф. К. , ЕГН **********, от с. М. община К. с адрес за връчване: гр. С. ул. „Г.С.Р. № *, офис * - адв. М.Д., по искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 66 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва за забава, считано от 27.02.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 15 013,33 лв., представляваща претърпени имуществени вреди – заплатени суми за лечение 1 и лекарства, ведно със законната лихва за забава, считано от 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 951,33 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от разлика в трудовото възнаграждение, ведно със законната лихва за забава, считано от 28.06.2020 г. до окончателното й изплащане, произтичащи от непозволено увреждане, в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 2.10.2019 г., като предявените искове за неимуществени вреди над 66 000 лв. до 150 000 лв., за имуществени вреди над 15 013,33 лв. до 26 441,66 лв.; над 951,33 до 1186,16лв. и иска за присъждане на мораторна лихва за периода от 2.10.2019 г. до 26.02.2020 г. са отхвърлени.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Ф. К. срещу постановеното решение, в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди е отхвърлена до пълния й предявен размер.

Въвеждат се доводи за занижен размер на присъденото обезщетение, предвид степента на увреждане на пострадалия и тежкото психическо състояние, в което е изпаднал вследствие на продължителното лечение и песимистичните прогнози относно възстановяването му.

Инвокира се нарушения на принципа на справедливостта с присъждане от първоинстанционния съд на явно несправедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди, недостатъчно да обезщети пострадалия за причинените многобройни и със значителна тежест с телесни увреждания, и преживените стрес и уплаха.

Несъобразена е, по мнение на въззивника - ищец, отразената констатация в съдебно-медицинската експертиза за увреда на десния тестис и възможната му ампутация.

Развити са оплаквания относно приетия от съда принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат, в размер на 20 %, като се излагат съображения, че липсват установени нарушения на Закона за движението по пътищата от негова страна. Акцентира се на отразеното в съдебната авто-техническа експертиза обстоятелство, че при установената скорост на движение, въззивникът - ищец не е бил в състояние да възприеме 2 внезапния завой наляво на лекия автомобил.

Навеждат се аргументи, че болките и страданията на пострадалия от произшествието продължават и към момента, налице са трудности в придвижването, до скоро е ползван бастун.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от „З.Д.Е“ АД, ведно с въззивна жалба, чрез юрисконсулт Е.

В постъпилата въззивна жалба решението се атакува в частта, с която претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е уважена над размера от 34 000 лв., а претенцията за обезщетение за имуществени вреди е уважена над размера от 11 973,49 лв., като се въвежда искане за отменяване на решението в тази част, като неправилно и незаконосъобразно.

Изразява се несъгласие с извода на съда относно базовия размер на обезщетението за неимуществени вреди, като присъденото обезщетение се квалифицира като прекомерно. Застрахователят подчертава, че инцидентът, макар да се отразил негативно на емоционалното състояние на пострадалия, не е отключил психично заболяване у същия, както и не са събрани доказателства за проведено лечение. Подчертава се, че въпреки сериозните травми, оздравяването е в пълна степен, последиците от счупванията са преодолени, не са възникнали усложнения, придвижването на ищеца е самостоятелно, без помощни средства; въззивникът - ищец се е върнал на работа, не са налице необратими последици от инцидента.

Застъпва се позиция, че базовият размер на дължимото обезщетение не следва да надвишава 80 000 лв., като се прави съпоставка на тази сума с получаваното преди катастрофата месечно трудово възнаграждение от въззивника - ищец.

Възразява се относно присъждането на обезщетение за пропуснати ползи, като се сочи че въззивникът - ищец не следва да бъде обезщетяван за разликата между възнаграждението, което би получил, и изплатеното обезщетение от НОИ, тъй като, за времето на неработоспособност, не е правил ежедневните разходи, свързани с отиване, връщане и престой на работа.

3

Твърди се, че въззивникът - ищец има съществен принос за настъпване на произшествието, поради допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, като определеният от съда процент на съпричиняване се счита за занижен и несправедлив. Релевират се оплаквания за неточности при изследването причините на инцидента, като се изтъква, че произшествието е станало в населено място, с ограничение на скоростта на движение 50 км/ ч, при движение на ищеца със скорост 83 км/ ч, с което сам се е поставил в невъзможност да спре навреме и да предотврати удара, по мнение на дружеството - застраховател. Претендира се приемане на процент съпричиняване от 40 %.

По отношение на въззивната жалба, подадена от ищеца, се излагат съображения, че същата е недоказана и неоснователна, тъй като липсват данни за негативни последици върху психиката на пострадалия, вследствие на инцидента, както и за сериозни увреди на десния тестис, според съдебномедицинската експертиза.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са претенции за неимуществени и имуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивника - ищец, като следствие от пътен инцидент, от който той е пострадал, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

4

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззивник - ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – А.К.

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззивникът е отправил до застрахователното дружество писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, получил е плащане на сума в размер на 14 000 лв. и тъй като не е бил удовлетворен от получената сума, е инициирал настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ. Искът е допустим за разглеждане по същество.

Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност 5 за чужди противоправни действия, доколкото се поддържа, че справедливо обезщетение за претърпените увреждания, в конкретния случай, би представлявала сумата от 34 000 лв. Ето защо, налага се изводът, че между страните не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на деликта.

Видно от данните по делото, на 2.10.2019 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което въззивникът - ищец е бил увреден, като управляващ мотоциклет марка „С.“, модел „Б. на път II-48 в община О. когато движещият се в насрещната лента от гр. К. за гр. П. лек автомобил марка „С. модел „К., с рег. № ***, управляван от А.К. е предприел маневра завой наляво, отнемайки предимството на мотоциклета, движещ се направо и го е блъснал.

В резултат на настъпилия сблъсък, на ищеца са причинени следните увреждания, установени на базата на ангажираните в производството писмени доказателства и изпълнената съдебно – медицинска експертиза: контузия на главата с наличие в лявата половина на теменната област на разкъсноконтузни и охлузни наранявания; контузия на лявата ръка, изразяваща се в открито счупване на телата на двете кости на предмишницата - лакътна и лъчева, с изразена дислокация на костните фрагменти, съчетано със счупване на лъчевата кост в долния й край, в областта на гривнената става, наложили извършването на оперативно лечение, с прилагането на метална остеосинтезираща техника; контузия на дясната ръка, с клинични и от образните изследвания данни за счупване на лъчевата кост в нейния долен край, в областта на гривнената става, с ангажиране на ставната й повърхност, наложило имобилизирането на крайника с ригидна имобилизираща превръзка за продължителен период от време; контузия в областта на тазовия пръстен, с клинични и от образните изследвания данни за скъсване и раздалечаване на съчленението между двете пубисни кости и счупване в областта на лявата странична част на кръстната кост, наложили извършването на оперативно лечение, с прилагането на метална остеосинтезираща техника; контузия на десния крак в областта на стъпалото, с клинични и от образните изследвания данни за многофрагментно счупване на главичката на петата предноходилна кост; контузия в слабинната област, изразяваща се в оток и кръвонасядане в областта на скротума и тестисите, с развитие на хидроцеле и остатъчно 6 уплътнение в полюса на десния тестис.

Експертът е посочил, че уврежданията са получени в резултат на мотоциклетна травма, при челния сблъсък на управлявания от увредения мотоциклет и отнелия предимството му лек автомобил, с последващо падане върху пътната настилка. Изтъкнал е, че възстановителният процес на ищеца е бил продължителен. Във връзка с прогнозата за преодоляване на травмите, вещото лице е извършило личен преглед на увредения, при който е констатирало, че персистират оплакванията от болки в двете гривнени стави, най-вече в дясната, болезненост при продължително ходене и при ставане в областта на лявата сакроилиачна става, както и от уплътнение в дясната половина на скротума и десния тестис. Изразен е в експертизата извод за възстановяване в значителна степен, но не напълно на състоянието на травмираните области и крайници, със запазването на леко до умерено ограничение в движенията и болезненост в гривнената става на лявата ръка и областта на таза. Налични са белези на местата на оперативните интервенции.

Разпечатката съдържа 42 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc8cd7b1-29e3-4b9b-ac5b-be16269d8422