Решение № 260737 от 01.03.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 4474 по описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 29.05.2019г., постановено по гр.д. № 37786/2016г. на СРС, ГО, 73 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „О.М.“ ООД срещу „Б.Р.“ ЕООД за заплащане на сумата от 7 073, 51 лева – възнаграждение по договор от 01.12.2013г. за периода от м.04. – м.06.2015г. и за заплащане на сумата от 1 118, 30 лева – обезщетение за забава за периода от 01.05.2015г. до 08.07.2016г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „О.М.“ ООД, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на същия. Поддържа се становище, че изводът на съда за липса на доказателства за изпълнение на задълженията по процесния договор, е неправилен. Жалбоподателят твърди, че е изправна страна по правоотношението, което обстоятелство е било установено както с представените писмени доказателства, така и с ангажираните гласни доказателствени средства и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. По отношение на представените фактури се релевират доводи, че същите не са били оспорени от ответната страна. Считат, че неосчетоводяването на част от фактурите в счетоводството на насрещната страна е ирелевантно, тъй като наличието на договорно правоотношение е установено от представения и неоспорен писмен договор между страните. По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в претендирания размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна „Б.Р.“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Поддържат се възраженията, че изпълнителят по договора не е изправна страна и е налице пълно неизпълнение на поетите задължения.

По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за поддръжка и управление от 01.12.2013г.

По делото не е спорно обстоятелството, че на

01.12.2013г. е сключен договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс „П.Б.“, по силата на който „Б.Р.“ ООД /в качеството на клиент/ е възложил на „О.М.“ ООД /в качеството на управител/ извършването на управление и поддръжка на общите части и външните площи в комплекс „П.Б.“, находящ се в гр.

София, ул. „Студен кладенец“, състоящ се от пет новопостроени жилищни сгради, зелени площи и алеи. Конкретните дейности по поддръжката и управлението на общите части са описани в Приложение № 1 към договора, което приложение не е представено по делото. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора насрещната престация на клиента е заплащане на месечно възнаграждение в размер на 3 090 лева без ДДС, което е платимо до последния ден на текущия месец /чл. 5, ал. 3/. Не е спорно по делото, че на основание чл. 5, ал. 1 при подписване на договора възложителят е заплатил депозит в размер на 3 090 лева, който обезпечава изпълнение на задължението за заплащане на месечното възнаграждение. В чл. 7, ал. 2 от договора са посочени услугите, предоставяни от изпълнителя, а именно – ежемесечно почистване на външните и вътрешни общи площи на комплекса и сградите, почистване на коридорите, стълбищата, фоайетата, входните врати, офис и мострен апартамент, доставка на консумативи за почистването на сградите; осъществяване на 24 часова охрана в комплекса; поддръжка на зелени площи и снегопочистване. Съгласно чл. 9 от договора управителят има право да използва сумите от гаранционния депозит в случай, че клиентът не извърши плащане на месечното възнаграждение до 30 дни след изтичането на срока по чл. 5, ал. 3 и при възникване на необходимост от извършване на извънредни спешни разходи с цел отстраняване на авария или сериозна повреда на инсталациите или системите на сградата и/или поправка в общите части на същата, която изискват незабавен ремонт. Страните са уговорили в чл. 13, ал. 1 от договора, че при забава в плащането на месечното възнаграждение на управителя, клиентът дължи лихва за забава в размер на законната лихва за периода на забава.

Договорното правоотношение между страните е било прекратено по общо съгласие, като на 26.06.2015г. ищецът е предал обекта на избрания нов управител на комплекса.

По делото са представени следните фактури, съставени от доставчика и неподписани от ответното дружество, удостоверяващи начисляването на задължения срещу ответното дружество, както следва: фактура № 3532/28.04.2015г. за сумата от общо 3 155 лева без ДДС /3 786 лева с ДДС/, представляваща възнаграждение за управление и поддръжка на общите части в комплекса за м.04.2015г. в размер на 3 090 лева без ДДС и наем на химическа тоалетна в размер на 65 лева без ДДС; фактура № 3540/01.05.2015г. за сумата от общо 2 652, 77 лева без ДДС /3 183, 32 лева с ДДС/, представляваща стойност на допълнителни услуги по поддръжка на имот П.Б.; кредитно известие № 5223 към фактура № 3540, издадено на 22.06.2015г., за сторниране на сумата 1 602, 77 лева без ДДС /1 923, 32 бева с ДДС/ за незавършена услуга за въвеждане в експлоатация на газова инсталация; фактура № 3647/29.05.2015г. за сумата от общо 3 739, 73 лева без ДДС /4 487, 68 лева с ДДС/, представляваща стойност за управление и поддръжка на общите части в комплекса за м.05.2015г. в размер на 3 090 лева без ДДС, наем на химическа тоалетна за м.05.2015г. в размер на 65 лева без ДДС, доплащане допълнително извършени дейности по поддръжка в размер на 364, 73 лева без ДДС, изпомпване на вода в шахта на асансьор в размер на 50 лева без ДДС, поставяне на ревизионни отвори в офис и мострен апартамент в размер на 85 лева без ДДС и фактура № 3744/17.06.2015г. за сумата от общо 3 155 лева без ДДС /3 786 лева с ДДС/, представляваща стойност на управление и поддръжка на общите части в комплекса за м.06.2015г. в размер на 3 090 лева без ДДС и наем на химическа тоалетна за м.06.2015г. в размер на 65 лева без ДДС.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля П.П.Разпитаният свидетел е служител на ищцовото дружество, като трудовото правоотношение между страните е започнало на 01.04.2015г. От неговите показания се установява, че му е била възложена поддръжката на комплекс П.Б., както и че той, един градинар и един електротехник се грижили за общите части в комплекса – за зелените площи, за подмяна на крушки, осветление по стълбищата, имало екип, който почиствал офис частите един път седмично. Свидетелят е извършвал дейност по поддръжка на процесния обект. Той е проверявал електромерите на обекта, записвал е номерата с цел да се сложат в ред плащанията към електроразпределителното предприятие.

Проверявал е кой водомер за кой обект се отнася. Свидетелят сочи, че се наложило да осъществи контакт със „Софийска вода“, тъй като в комплекса нямало вода. Служители на „Софийска вода“ дошли, извършили проверка и уведомили потребителя, че може да се пусне водата в обекта. След като водата била пусната обаче, на едно място в двора потекла вода, след което служителите на ищеца затапили стърчащата тръба и спрели теча. Свидетелят излага, че в комплекса имало един апартамент, който бил пригоден за офис на собствениците, и още един – мострен, който бил обзаведен и се показвал на потенциални клиенти-купувачи. Служителите на ищеца обаче нямали достъп до офиса и до мострения апартамент, тъй като нямали задължения да извършват дейности в тях. Свид. П.сочи, че собствениците на апартамента поискали част от обзавеждането в мострения апартамент да се демонтира, като тази дейност била извършена от ел. техник – служител на ищцовото дружество. П.П.не е присъствал при демонтиране на мебелите, но впоследствие разбрал, че в апартамента станало наводнение.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и обективно.

Същото не е било оспорено от страните и от него се установява, че счетоводството на „О.М.“ ООД е било редовно водено по отношение на процесните фактури, които били осчетоводени при ищеца. При проверка на счетоводните регистри на ответното дружество вещото лице установило, че фактура № 3744/17.06.2015г. не е осчетоводена и по нея не е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Не е било осчетоводено и кредитното известие № 5223/22.06.2015г., а по фактура № 3540/01.05.2015г. е упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 530, 55 лева. Посочено е още, че фактури с №№ 3532/28.04.2017г. и 3647/17.06.2015г. са осчетоводени в счетоводството на ответника и по тях е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Общата стойност на издадените фактури е 13 319, 68 лева, като при ответника е осчетоводено на 27.04.2015г. плащане в размер на 3 156, 17 лева по фактура № 3532/28.04.2017г. При съобразяване на издаденото кредитно известие за сторниране на сумата от 1 923, 32 лева общият размер на неплатеното от ответника възнаграждение по процесните фактури възлиза на сумата от 10 163, 51 лева. Вещото лице е посочило, че от така определената сума счетоводно е приспаднат депозит в размер на 3 090 лева и дължимата сума възлиза на 7 073, 51 лева.

Други доказателства, относими към предмета на спора, не са представени.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовото дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните по договор за изработка, изпълнение на задължението на ищеца, както и настъпване на изискуемостта на вземането.

Ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.

Процесната искова претенция се основава на твърдение за неизпълнени от ответника договорни задължения за заплащане стойността на предоставени от ищеца услуги по договор от 01.12.2013г. за поддръжка и управление на общите части в комплекс „П.Б.“, за което били издадени процесните фактури.

Предвид предмета на спорното материално право, в тежест на ищеца съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже следните кумулативни предпоставки: 1) наличието на сключен между страните договор за изработка, с който му е възложено предоставянето на услуги срещу насрещна парична престация, 2) фактическото изпълнение на същите услуги, и 3) приемане на изработеното от ответника.

Процесният договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс „П.Б.“ има правните характеристики на договор за изработка, уреден в чл. 258 и следв. от ЗЗД. Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.