Решение № 2288 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2288 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330112766 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Й.

А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „М.“ № **, ет. *, ап. * против „Стик-кредит” АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем № **** от **** г.

Предявен е и насрещен иск от „Стик-кредит” АД, ЕИК 202557159 против Й. А. Т., ЕГН **********, с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 700 лева – неплатено задължение за главница по договор за паричен заем № *** от **** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на насрещния иск – 30.09.2025 г. до окончателното й изплащане, при условията на евентуалност се иска заплащане на посочената сума на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на **** г. между страните бил сключен договор за кредит № ****, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 700 лева, при годишен лихвен процент по заема 36%, годишен процент на разходите – 26,08% и срок за погасяване на заема 3 месеца, с първа дата на вноска – 03.06.2025 г. и последна вноска на 03.08.2025 г. и размер на месечна фиксирана вноска от 304,96 лв. В договора е предвидена договорна лихва в размер на 28,55 лева, дължима за периода 03.06.2025 г. – 03.08.2025 г., както и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 186,33 лева. Общо дължимата сума по кредита, главница, договорна лихва и неустойка, когато не е осигурено обезпечение – гаранция/поръчител е в общ размер на сумата от 914,88 лева. Съгласно чл. 19, ал. 1 от договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство в полза на кредитора или да предостави банкова гаранция, валидна най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

1

Съгласно чл. 29, ал. 1, ако потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, същият дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Съгласно чл. 19, ал. 2, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. В процесния случай, кредиторът изисква заплащане на сумата от 186,33 лв. неустойка за периода 03.06.2025 г. – 03.08.2025 г., като сумата е отчетена в погасителния план към договора за кредит. Излагат се съображения за недействителност на договора за кредит, като се счита, че клаузата за неустойка е неравноправна по чл. 143 ЗЗП, същата е нищожна на осн. чл. 146, ал.

1 ЗЗП. Неустойката противоречи и на добрите нрави. Твърди, че реалното оскъпяване на кредита по надхвърля ограничението по чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа ГПР изчислен към момента на сключване на договора за кредит, и доколкото неустойката не е включена в ГПР, то и същият е нищожен, а на осн. чл. 23 ЗПК се дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Ищецът не е плащал суми по кредита, като счита, че на връщане подлежи само главницата от 700 лева.

С оглед изложеното, моли за уважаване на предявения иск, като съдът признае за установено, че процесният договор за кредит е недействителен на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Счита, предявения иск за неоснователен. Твърди се в отговора, че договорът отговаря на изискванията на ЗПК. На потребителя бил предоставен СЕФ. Спазени били разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Оспорената неустойка била действителна, като изтъква, че потребителят е имал 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, ако не е бил съгласен с него или клаузи от него. Не била налице неравноправност. Освен това, твърди, че в периода 2023 г. – 2025 г. ищецът е сключил общо шест договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Налице било индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора. Не е налице неравноправност на договора.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал насрещен иск, с който моли Й. Т. да бъде осъден да заплати на „Стик-Кредит“ АД сумата от 700 лева на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност – на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК.

Твърди, че между страните бил сключен процесният договор, по силата на който на ответника по насрещния иск била предоставена главница от 700 лв., при лихвен процент от 36%. Датата на първата вноска била 03.06.2025 г., а на последната – 03.08.2025 г. Заявява, че общото задължение към момента е в размер на 1722,79 лв. – 700 лв. – главница, 28,55 лв. – възнаградителна лихва, 186,33 лева – неустойка и 807,91 лв. – други разходи. Ищецът не е заплатил главницата по договора.

Моли предявения осъдителен иск да бъде уважен, при условията на евентуалност моли на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 700 лв. Претендира се и законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал отговор, с който счита договора за нищожен, по подробно изложени в първоначалната искова молба съображения. Твърди, че на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът е нищожен.

Действителният размер на ГПР не отговаря на посочения в договора за кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 вр. с ал. 5 ЗПК. Моли да бъде постановено решение, с което предявеният иск на ищеца да бъде уважен до размера на непогасената 2 главница по процесния договор за кредит на осн. чл. 22 ЗПК вр. с чл. 23 ЗПК. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на **** г. са сключили Договор за кредит № ****, по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 700 лева, при годишен лихвен процент по заема 36%, годишен процент на разходите – 26,08% и срок за погасяване на заема 3 месеца, с първа дата на вноска – 03.06.2025 г. и последна вноска на 03.08.2025 г. и размер на месечна фиксирана вноска от 304,96 лв. В договора е предвидена договорна лихва в размер на 28,55 лева, дължима за периода 03.06.2025 г. – 03.08.2025 г., както и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 186,33 лева. Общо дължимата сума по кредита, главница, договорна лихва и неустойка, когато не е осигурено обезпечение – гаранция/поръчител е в общ размер на сумата от 914,88 лева. Няма спор и относно факта, че с разпоредбата на чл.

29, ал. 1 от договора е предвидено при непредоставяне на обезпечение кредитополучателят да дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно чл. 19, ал. 2, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. В процесния случай, кредиторът изисква заплащане на сумата от 186,33 лв. неустойка за периода 03.06.2025 г. – 03.08.2025 г., като сумата е отчетена в погасителния план към договора за кредит.

От приетата по делото справка е видно, че ищецът не е извършвал никакви плащания по договора, в това число не е погасил и главницата, като същия не оспорва този факт.

Като писмени доказателства по делото са приети договор за потребителски кредит от ****г., погасителен план, справка от онлайн калкулатор, Общи условия, стандартен европейски формуляр по процесния договор, лог файл и кореспонденция и справка за плащания по процесния договор.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по 3 какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 26,08%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него, а и няма погасителен план, от който да са видни отделните елементи на кредита като суми, а не в проценти. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката се включва в общо дължимата сума по договора и се заплащат ведно с погасителните вноски.

Включени по този начин към общо дължимите от ищеца суми по договора, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представляват сигурна печалба за заемодателя. Тези клаузи имат неравноправен характер по смисъла на чл.

144,т 9 от ЗЗП, като с тях се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга и същата представлява скрит разход по договора за кредит, който не е включен в ГПР и с прибавянето на сумата процента на разходите значително надхвърля посочените в договора стойности и въвежда потребителя в заблуждение.