Решение № 7652 от 25.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7652 гр. София, 25.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110151959 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 374012/14.11.2025г. на СРС, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу И. Ч. И. във връзка със Заповед № 2233/19.01.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 33339/2021г. на СРС в полза на „Първа Инвестиционна Банка“ АД. С Определение № 50178/06.12.2025г. производството по делото е частично прекратено.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД чрез юрк. К. Х. е предявил срещу ответника И. Ч. И. искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 4 ЗПКр (отм.), чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, както следва:

5112,92 евро /10000,00 лева/ – главница по Договор за кредитна карта № *****Б-8672/12.09.2007г., сключен с „Първа Инвестиционна Банка“ АД, вземанията по който са цедирани на заявителя, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /10.06.2021г./ до окончателното ú изплащане;

2885,62 евро /5643,78 лева/ - възнаградителна лихва за периода 09.06.2018г.12.06.2021г.;

9,95 евро /19,46 лева/ - лихва за забава за периода 03.06.2021г.-09.06.2021г.

Ищецът твърди, че на 12.09.2007г. ответникът сключил с „Първа Инвестиционна Банка“ АД посочения по-горе договор за издаване на кредитна карта, по който му бил предоставен кредитен лимит от 10000,00 лева и срок за ползване и погасяване на овърдрафта до 12.09.2009г. От 19.04.2010г. ответникът бил в просрочие на плащанията по договора за кредитната карта, като банката обявила вземанията си по него за предсрочно изискуеми. С Договор за продажба на вземания от 12.12.2024г. „Първа Инвестиционна Банка“ АД прехвърлила на „АПС Бета България“ ЕООД вземанията си срещу ответника във връзка с договора за кредитна карта. Ответникът-длъжник бил уведомен за цесията. За насроченото по делото открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се поддържат.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Ч. И. чрез адв. Ж. Ж. – АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 32377/03.02.2026г. на СРС, с който оспорва 1 предявените искове като недопустими и неоснователни. Исковете били недопустими, тъй като цесията не можела да прехвърли несъществуващи вземания. Оспорва се наличието на предсрочна изискуемост. Изтъква, че от датата на последното усвояване на сума по него – 19.04.2010г., кредиторът е бездействал изключително дълъг период от време, въпреки че е можел да поиска предсрочно изпълнение пет работни дни след липсата на плащане, поради което вземанията му са се погасили по давност. Не ставало ясно при какви условия ответникът следвало да върне сумите по договора – липсвали както ясно формулиран срок за издължаване, така и минимална погасителна вноска. Клаузата, даваща възможност на банката да променя едностранно размера на минималната погасителна вноска, била неравноправна. Оспорва се сумите по договора да са усвоени от ответника. В насроченото по делото открито съдебно заседание ответникът не се явява, като се представлява от адв.

Ж., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Допълнителни съображения излага в представени в съдебното заседание писмени бележки.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Допустимо е при цесия на вземанията по заповедта за изпълнение искът по чл.

422 ГПК да бъде предявен от цесионера – ТР 4/2013-2014-ОСГТК, т. 10б.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 4 ЗПКр (отм.), чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „Първа Инвестиционна Банка“ АД като заемодател и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за издаване на кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит, предоставянето на съответната сума на заемателя по уговорения от страните начин и задължаване на ответника да я върне, включително размера на дължимата лихва за забава и възнаградителна лихва. В тежест на ищеца е да докаже, че са му надлежно прехвърлени вземанията на първоначалния кредитор. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни, както и че ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.

Страните не спорят, че между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и И. Ч. И. е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *****-Б-8672/12.09.2007г.

По силата на същия, видно от представеното заверено копие, „Първа Инвестиционна Банка“ АД е приела да открие и води на ответника картова разплащателна сметка, да издаде към нея кредитна карта с чип, както и е отпуснала на ответника банков кредит овърдрафт в размер на 10000,00 лева. Срокът за ползване на овърдрафта е до 12.09.2009г., като договорът се подновява автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия на банката.

Заемателят ползва гратисен период от 45 дни, в който може да погаси задълженията си. Ако не стори това, след изтичане на след изтичане на първите три отчетни периода се заплаща годишна лихва 13 или 15%, в зависимост от начина на плащане, а при неплащане на месечна погасителна вноска се плаща наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент плюс 12%. Върху искането за кредитна карта /л. 11/ е налице отбелязване, подписано от ответника-заемател, че на 19.09.2007г. е получил кредитна карта и ПИН-код в запечатан плик.

С вх. № 11580/26.03.2021г. при ЧСИ № *** – С.Я. от страна на „Първа Инвестиционна Банка“ АД е входирана покана до ответника И. във връзка с процесния договор, като същият се уведомява, че към 22.03.2021г. задълженията по него възлизат на 2 общо 65458,44 лева. Даден е седмодневен срок за погасяването им, като при липса на такова банката ще счита всички вземания по договора за кредит за изцяло и предсрочно изискуеми.

С Констативен протокол и след неколкократни опити за връчване на известния адрес на ответника съдебният изпълнител е приел, че поканата е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

С Договор за цесия от 12.12.2024г. и Приложение № 1 към него, процесните вземания са цедирани на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД. Доколкото не се твърди плащане на суми на цедента, то дали цесията е съобщена или не на длъжника е без значение за целите на настоящото производство, тъй като с връчването на исковата молба за отговор той вече е уведомен за нея.

Револвиращият кредит под формата на овърдрафт, какъвто по естеството си е процесният, е автоматично възобновяем, т.е. в рамките на определен интервал от време, едновременно с погасяването на част от кредита, банката предоставя на клиента сума до определения размер (лимит) на самия кредит, т.е. позволява се да се теглят непрекъснато средства до определен размер при изпълнението на определени условия до настъпване падежа за пълно издължаване на главницата по кредита.

По делото не бяха ангажирани доказателства сумата по заема да е предоставена на заемателя, т.е. той да е усвоил чрез предоставената кредитна карта суми по револвиращия овърдрафт кредит. Само това е достатъчно, за да бъдат отхвърлени предявените искове, тъй като, ако заемодателят не докаже да е предоставил съответната сума на заемателя, той няма правото да иска от последния да му я върне, още по-малко с начислени върху нея възнаградителни и мораторни лихви. Извлечението от счетоводните книги на банката, ако да съставлява документ по чл. 417, ал. 1 ГПК и да позволява издаването въз основа на него на заповед за незабавно изпълнение, все пак остава частен документ, удостоверяващ изгоден за издателя си факт, поради което няма доказателствена стойност в исковото производство по чл. 422 ГПК. Вписванията в редовно воденото счетоводство биха могли да имат доказателствена стойност единствено между търговци /чл. 51, ал. 1 ТЗ/, а ответникът няма такова качество. За пълнота, дори и да се приеме за вярно посоченото в исковата молба, че за процесните суми ответникът е в просрочие от 19.04.2010г., то задълженията за тях са отдавна погасени по давност /още през 2015г./ и много преди обявяването на предсрочна изискуемост през 2021г.

Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като останалите доводи на страните, доколкото не са в състояние да разколебаят този извод, е безпредметно да бъдат обсъждани.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.

Ответникът-длъжник е доказал сторени разноски в заповедното производство за заплатен адвокатски хонорар в размер на 480,00 лева, съответни след 01.01.2026г. на 245,42 евро, които следва да се присъдят в негова полза.

Единствената сума за разноски, заявена от ответника в исковото производство, е за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева. За доказване заплащане на същата е представен Договор за правна помощ от 10.06.2025г. /л. 151/, в който е удостоверено, че адвокатското възнаграждение от 2000,00 лева е платено в брой, като в тази си част договорът има характер на разписка. В договора изрично е записано, че предметът му е процесуално представителство по гр.д. № 51959/2025г. по описа на 173 състав, ГО. Гр.д. № 51959/2025г. обаче е образувано на 14.11.2025г. по искова молба, депозирана с вх. № 374012/14.11.2025г. на СРС. Следователно към 10.06.2025г., когато е означено да е подписан договорът и да е платен хонорарът по него, гр.д. № 51959/2025г. на СРС, вписано в него, все още не е било образувано. Макар че е напълно възможно да се касае и за техническа грешка, все пак изложеното разколебава за настоящия съдебен състав доказателствената стойност на договора в частта му, имаща характер на разписка за получена на 10.06.2025г. сума от 2000,00 лева, поради което и приема, че по делото не е надлежно доказано тя да е заплатена и не следва да се присъжда като разноски в полза на ответника Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, частен правоприемник за процесните вземания по Договор за цесия от 12.12.2024г. на заявителя по ч.гр.д. № 33339/2021г. на СРС „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, срещу И.