Решение № 7377 от 04.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7377 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100508282 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 7526 от 24.04.2024 г., постановено по гр. д. № 12994/2023 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от К. А. Й. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост поради настъпила погасителна давност на вземания в общ размер на 9569,74 лева, представляващи задължения по договор за кредит, сключен между ищеца и „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, от които 7997,97 лева – главница, 1571,77 лева – възнаградителна лихва за периода от 14.08.2009г. до 31.10.2010г., за които е издаден изпълнителен лист от 16.12.2011г., на основание, на който е образувано изпълнително дело №6219/2015г. по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС.

Решението е обжалвано от ищеца К. А. Й. като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение материалния закон и на съществени процесуални правила. В жалбата се излага възражение срещу изводите на първоинстанционния съд, че давността за процесните вземания е петгодишна, и че давността е била прекъсвана с изпълнителни действия. Сочи се, че налагането на запори, които не са довели до реален запор, както и насрочването на опис и оценка на движими вещи при данни, че същите фактически не са били осъществени на определените дати, само по себе си не прекъсва давността, тъй като съставлявала действие, насочено към издирване на имущество на длъжника, съставляващо годен обект за изпълнение. Поддържа се в тази връзка, че поисканият изпълнителен способ-наложен запор на трудово възнаграждение, не са довели до осребряване на имущество на длъжника и не могат да бъдат ценени, като валидни правни действия. Според въззивника неправилни са и разсъжденията на първоинстанционния съд за прекратяване на давността със запорите по изпълнителното дело. Сочи, че налагането на запори, които не са довели до реален запор, както и насрочването на опис и оценка на движими вещи, при данни, че същите не са били фактически осъществени на определените дати, само по себе си не прекъсва давността, тъй 1 като съставлява действие, насочено към издирване на имуществото на длъжника, съставляващо обект на изпълнение. Въззивникът счита, че такива незаконосъбразни действия представляват удължаване на погасителната давност, което е забранено с императивната норма на чл. 113 от ЗЗД. Излага се и Излага и оплакване, че съдът изобщо не е коментирал настъпилата перемпция. Навежда се и довод, че молбата на взискателя не отговаря на изискванията на закона, тъй като не съдържа конкретно посочено имущество, което да бъде запорирано, нито е предприето действие от съдебния изпълнител поисканото от взискателя изпълнително действие, поради което молбата не прекъсва давността.

С писмения си отговор въззиваемата страна „ЕОС Матрикс” ЕАД оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на К. А. Й., с която е предявила срещу „ЕОС Матрикс” ЕАД искове за признаване за установено, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 16.12.2010., издаден по влязла в сила заповед за изпълнение по г.д. № 55234/2010 на 53-ти състав на СРС, а именно: сумата 7997,97 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на кредит, сумата 1571,77 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.08.2009 г. до 31.10.2010 г., сумата 136,90 лв. такса за обслужване на кредита и 194.13 лв. държавна такса, въз основа който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20158380406219 на ЧСИ М.Б., рег. № 838, поради погасяване на вземанията по давност.

В исковата молба се твърди, че в период повече от пет години от влизането на издадената заповед за изпълнение, не са извършвани изпълнителни действия. Изтъква се, че съгласно константната съдебна практика, запорни съобщения, които не са довели до реален запор, както и насрочването на опис и оценка на движими вещи при данни, че същите фактически не са били осъществени на определените дати, само по себе си не прекъсва давността, тъй като съставлява действие насочено към издирване на имуществото на длъжника. Сочи се също, че съгласно константата съдебна практика, действия на ЧСИ срещу несеквестируемо имущество на длъжника е незаконосъобразно и не прекъсва давността.

Изтъква се, че когато молбата на взискателя не отговаря на изискванията на закона и не съдържа конкретно посочено имущество, което трябва да бъде запорирано или евентуално проверено, за да бъде запорирано, то не прекъсва давността. Сочи се, че в противоречие със законовите изисквания и с ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, се прави незаконосъобразен опит да се приведе в изпълнение заповед за изпълнение на парично задължение, вземането по която е погасено по давност.

С писмения си отговор ответникът „ЕОС Матрикс” ЕАД оспорва иска. Изтъква, че по отношение на процесното вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД. В рамките на петгодишния срок от влизане в сила на заповедта за изпълнение били предприети действия по принудително изпълнение, като до момента на образуване на изпълнителното дело срещу ищеца не бил изтекъл петгодишния давностен срок. Оспорва довода на ищеца, че „запорни съобщения, които не са довели до реален запор”, не прекъсва давността. Счита за неоснователно и твърдението в исковата молба, че действията на ЧСИ срещу несеквестируемо имущесво на длъжника не прекъсват давността.

Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

С отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК се предоставя възможност на длъжника да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо на изпълнителното основание, т.е. новонастъпили факти. В случая правна квалификация на предявените претенции по чл. 439 от ГПК се извежда от твърденията на ищцата, че срещу нея е образувано изпълнително производство от ответника – взискател за вземания по издаден изпълнителен лист, и че не 2 дължи на ответника сумите по изпълнителния лист поради това, че вземанията са погасени по давност, изтекла след издаването на изпълнителния лист.

Процесните вземания, които са предмет на принудителното изпълнение срещу ищеца по образуваното изпълнително дело № 20158380406219 по описа на ЧСИ М.Б., са установени с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по г.д. № 55234/2010 г. на СРС.

Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са приравнени на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което съобразно разпоредбата на чл.

117, ал. 2 от ЗЗД давностният срок за процесните вземания е петгодишен.

В отговор на направеното с въззивната жалба възражение срещу извода на районния съд относно приложимата петгодишна давност за процесните вземания, следва да се посочи, че по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД по отношение на вземанията, установени със заповед за изпълнение, е налице многобройна непротиворечива съдебна практика /част от която е цитирана и в обжалваното решение/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 от ГПК настъпват правни последици, аналогични на силата на пресъдено нещо. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща за страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение /определение от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, ІV г.о./. В практиката на ВКС еднозначно се приема, че по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която разпоредба срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по гр.д. № 55234/2010 г. на СРС, което е удостоверено от заповедния съд, е разпоредено издаване на изпълнителен лист. Изпълнителният лист е издаден на 16.12.2011 г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение. На 08.07.2015 г. кредиторът – ответникът по делото е подал молба за образуване на изпълнителното дело. Така най-ранната дата, за която може да се приеме, че заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 55234/2010 г. на СРС е влязла в сила, е 16.12.2011 г.- датата на която е издаден изпълнителен лист.

С оглед приложимата разпоредба на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по отношение на длъжника започва да тече нова петгодишна давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо със заповедта за изпълнение.

Към момента на подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело – 08.07.2015 г., давността не е изтекла. Към този момент е действало ППВС № 3/18.11.1980 г., според което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С цитираното ТР е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г. По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. във връзка с течението на давността, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, е постановено ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК, в което е прието, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК.

Изпълнителното производство по процесното изп. дело № 20158380406219 е образувано след 26.06.2015 г., поради което приложимо са дадените с ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК разяснения - при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и 3 или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ.

От материалите в приложеното изпълнително дело № 20158380406219 по описа на ЧСИ М.Б. се установява, че в изпълнителното производство са били предприети следните изпълнителни действия, прекъсващи давността: изпращане на 17.07.2015 г. запорни съобщения до различни банки за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника; изпращане на 30.11.2016 г. запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; подаване на молби от взискателя от 08.08.2017 г. и 01.06.2018 г. с искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи - за налагане на запори върху сметки на длъжника; подаване на 07.02.2020 г. на молба от конституирания на мястото на първоначалния взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в посочена банка.

Всяко едно от горепосочените предприети изпълнителни действия е прекъснало давността за вземането по отношение на ищцата, като от последното такова действие към момента на предявяване на иска е подаването на молбата на новия взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 07.02.2020 г., с която е поискано прилагането на конкретен изпълнителен способ. От това действие до предявяването на иска на 27.05.2024 г. не е изтекъл 5 – годишния давностен срок. Установено е от приетите във въззивното производство писмени доказателства, че на 01.08.2024 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал по изпълнителното дело молба за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Тази молба на свой ред е прекъснала давността. На 13.09.2024 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.