Решение № 20 от 18.06.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. С.З. , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20215500901057 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл.

45 и сл. от ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди от ПТП.

По така предявения иск е образувано гр. д. № 217/2020 г. по описа на Районен съд – Г..

В съдебно заседание от 11.03.2021 г. ищецът е направил изменение на предявения иск от 10 000 лв. на 50 000 лв., поради което съдът е прекратил производство и на основание чл. 104 от ГПК е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – С.З..

Пред Окръжен съд – С.З. е образувано настоящото производството по т. д. № 1057/2021 г.

В исковата си молба Р. Ст. Д. сочи, че на 30.11.2019 г., около 12:45 часа, по улица „П.“ в с. О. се движил лек автомобил „Р.М.“ с рег. № X *** ВМ, управляван от Б.Б.. Твърди, че водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над МПС, напуснал платното за движение и се блъснал в метална врата, ограда на къща и крайпътно дърво. Вследствие на катастрофата пострадала ищцата като пътничка от същия автомобил.

Във връзка с причиняване на процесното ПТП било образувано досъдебно производство №256/2019 г. по описа на РУ Г., пр.пр. №1750/2019 г. по описа на ТО Г. към РП С.З., което към настоящия момент не било приключило. Ищцата излага, че причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Счита, че в случая съществувала пряка 1 причинна връзка между деянието на Б.Б. и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на ищцата.

Посочва, че за увреждащия лек автомобил „Р.М.“, управляван от Б.Б., имало сключена застраховка

„Гражданска отговорност“, з.п.

ВG/08/119003125897/07.11.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 07.11.2019 г. до 06.11.2020 г. с „Д.З.“ АД, гр. С..

Сочи, че предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред застрахователя и представила всички документи, с които разполага. С писмо с обратна разписка от 13.12.2019 г. застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие. По случая била регистрирана преписка с №210608098 от 17.12.2019 г., по която към настоящия момент не било платено обезщетение. С изложеното обосновава правния си интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.

Ищцата твърди, че при процесното ПТП получила следните травматични увреждания: счупване на дясна ключица, травма на дясно рамо, травма на лумбални прешлени и други. След инцидента на 30.11.2019 г. била прегледана в ДКБ/СО на УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД, гр. С.З.. Постъпила с оплаквания за получени при процесното ПТП травми в областта на дясно рамо, ключица и лумбални прешлени, придружени от болка в същите места. Направени й били необходимите консултативни прегледи и изследвания, направена й била и рентгенография. Изписана била с ортеза на ключицата. Излага още, че на 16.12.2019 г. била прегледана от ОПЛ, който след прегледа й поставил диагнозата счупване на ключицата, като назначената терапия била удължаване на временната нетрудоспособност.

В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, ищцата търпяла силни болки и много страдания, не се чувствала добре физически и емоционално. Преди пътния инцидент тя била в много добро здравословно състояние, изключително активно и жизнерадостно дете, но след него се изолирала и вече не била в състояние да извършва обичайните си занимания с връстниците си. Вследствие на получените наранявания и приложените методи за лечение с ортеза на ключица била с обездвижен горен десен крайник за дълъг период от време и поради тази причина следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва. За това време за задоволяване на елементарни нужди от ежедневието разчитала единствено на помощта на своите близки. И към настоящия момент болката в контузионните области продължавала, като освен тях изживяла и силен емоционален стрес, който ще остане за цял живот.

В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания ищцата претърпяла и имуществени вреди в размер на 25.00 лева, които също следвало да й бъдат възстановени. Посочените разходи били направени за рьо графия на раменна става.

Счита, че с оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и страдания следвало да бъдат компенсирани чрез парично обезщетение, което да заличи, макар и в минимална степен, неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания и да репарира в относително пълен обем 2 психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.

Вредите на ищцата били причинени в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Б.Б., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото „Д.З." АД, гр. С..

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Д.З.“ АД, гр. С., да й заплати обезщетение в размер на 50 000 лева, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените й в тази връзка имуществени вреди в размер на 25.00 лева. Претендира законната лихва върху сумите, считано от 07.12.2019 г. до окончателното им изплащане. Евентуално, претендира законната лихва върху сумите, считано от 13.01.2020 г. - датата, на която застрахователното дружество е уведомено за застрахователното събитие. Претендира разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. I, т. 2 от ЗА с ДДС, предвид обстоятелството, че процесуалният представител е регистриран по ЗДДС.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Д.З.“ АД, който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Счита, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране отговорността му по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за вредите, които ищцата твърдяла да търпи.

На първо място, излага твърдения за нередовност на исковата молба, тъй като не отговаряла на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК. В същата ищцата не била посочила банкова сметка, съобразно посочената императивната правна норма, което изправяло застрахователя, в случай на осъдителен диспозитив, пред невъзможност за изпълнение, а съгласно разпоредбите на КЗ, застрахователите извършвали плащания на застрахователни обезщетения само и единствено по банков път, освен ако не било възможно възстановяване на вредите в натура, каквото възстановяване в конкретния случай било невъзможно. Моли исковата молба да бъде оставена без движение, като на ищцата бъдат дадени указания да предостави банкова сметка, а в случай на неизпълнение в срок на дадените от съда указания - производството по делото да бъде прекратено.

На следващо място, излага съображения за недопустимост на исковата претенция. Счита, че не е проведена изцяло процедурата по чл. 380 от КЗ, която била абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди /чл. 498, ал. 3 от КЗ/. Ищцата била уведомена за необходимостта от представяне на допълнителни документи, необходими за установяване на основателността и размера на претенцията, но такива пред застрахователя не били представени. Исковата молба на ищцата била депозирана в деловодството на съда, преди да е приключила процедурата по чл. 380 от КЗ. Поради това моли съда да прекрати производството по делото поради недопустимост на ищцовите претенции.

На трето място, оспорва предявения иск изцяло (по основание и размер).

3

Не оспорва, че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между „Д.З.“ АД и собственика на лек автомобил марка „Р.“", модел „М.“ с рег. № Х***ВМ, валидна към 30.11.2019 г. - датата на настъпване на процесното пътно-транспортното произшествие.

Твърди, че е налице изключение от покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.

494, т. 1 от КЗ.

На следващо място, счита, че е нарушено правото му на защита - исковата молба не била окомплектована с годни доказателства, относно механизма на настъпване на ПТП, вината за настъпване на същото, конкретно място на настъпване на събитието, местоположение на участниците, състояние на пътя, организация на движението в района и др. Не били приложени никакви годни доказателства за физическото и физиологичното състояние на пострадалата, липсвали документи за консултации, провеждано лечение и т.н. Изложеният в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, респективно, претендираните вреди, противоречели на приложените към същата доказателства.

По случая било образувано досъдебно производство, за което към момента нямало данни да е приключило. Предвид неясния и противоречив механизъм на събитието, липсата на данни чия е вината за настъпване на ПТП, прави искане за спиране на настоящото производство на основание чл.

229, ал. I, т. 4 от ГПК, тъй като воденото за процесното ПТП наказателно производство не било приключило към настоящия момент и нямало окончателен съдебен акт досежно вината и механизма на ПТП. Счита, че в интерес за изясняването на обективната истина по настоящия съдебен спор би било спирането му до постановяване на окончателен съдебен акт в наказателното производство, тъй като произнасянето по посочените въпроси от страна на наказателния съд се явява преюдициален въпрос, необходим за правилното произнасяне на съда по настоящите граждански искове, като присъдата е задължителна за гражданския съд - чл. 300 от ГПК.

Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП. В исковата молба бланкетно бил описан същият, като не била изложена подробна фактическа обстановка. Твърдяло се извършване на нарушение от страна на застрахования водач, без да се сочи коя точно разпоредба на закона е нарушена и как с поведението си той я е нарушил. Соченото за водач лице не фигурирало никъде в приложените доказателства.

Оспорва обективираните в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №26/30.11.2019 г. констатации досежно качеството „пътник“ на посочените в протокола лица. Счита, че представеният констативен протокол за ПТП не може да се ползва с доказателствена сила относно механизма на ПТП и качеството на установените на местопроизшествието лица, тъй като произшествието не било реализирано в присъствие на съставителя на акта, доколкото по смисъла на чл. 125 от ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги било последващо.

4

Сочи, че по делото липсвали доказателства изброените наранявания и страдания да са в причинно-следствена връзка с настоящето произшествие.

Твърди, че претендираните увреждания от пострадалата не били последица на виновно поведение на водача на автомобила, ако той е бил различен от ищцата.

Евентуално твърди, че водачът на автомобила /ако е бил различен от ищцата/, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, като не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. Загубата на контрол над автомобила се дължала на обстоятелства, стоящи извън контрола и възможностите на водача на МПС. Не можело да се приеме, че е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, защото съществени елементи за осъществяването му били вината и противоправното поведение, каквито в конкретния случай не били налице.

Излага, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и застрахователят дължи обезщетение за вредите ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увредените лица. Тъй като в настоящия случай застрахованият при „Д.З.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ не бил отговорен за възникване на произшествието, то не можело да бъде ангажирана и отговорността на неговия застраховател.