Присъда № 165 от 25.09.2024, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 165 от 25.09.2024 година, постановена по НОХД № 578/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият А.Ю. /A.Y./, гражданин на САР, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 03.09.2024 година, в района на гранична пирамида № 234, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 500.00 лева.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание лично и по реда на чл.

180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. В.Д. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на А.Ю..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. В.Д. заявява, че от събраните по делото доказателства се установява, че А.Ю. е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл.279, ал.1 от НК, като мотивите му за това са икономически, с цел да потърси по- добър живот в Европа. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, обстоятелството, че същия е съдействал на разследващите органи, като е направил пълни самопризнания и с това е допринесъл за разкриване на обективната истина, младата му възраст, желае съдът да определи размера на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и на същия се наложи най – лекото, предвидено за осъщественото престъпление, наказание, като се приложи разпоредбата на чл.66 от НК.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият А.Ю. /A.Y./ е роден на ***, Сирийска Арабска Република и е гражданин на тази страна.

Подсъдимият живеел в родината си, но заради несигурността там я напуснал преди няколко години и отишъл в Република Турция. След това той решил да се установи в страна от Европа, където искал да живее и да работи. Тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни, решил да премине по незаконен път турско - българската граница и се свързал с неустановено лице, което срещу парично възнаграждение от 5000.00 евро се съгласило да му помогне да достигне от Турция до гр. София, Република България. В изпълнение на намерението си на 31.08.2024 г. подсъдимият, като част от група лица, всички имащи намерение да влязат в Република България не по установения за това ред, били превозени от гр. Истанбул в близост до турско българската граница, след което групата, водена от едно неустановено по делото лице продължила да се движи няколко дни пеша в гориста местност и така достигнала до възпрепятстващото съоръжение на 1 турско-българската границата /т.н. „ограда“/. На 03.09.2024г. около 00.20 часа водачът на групата им показал срез и отвор във възпрепятстващото съоръжение на турско българската граница, след което подсъдимият преминал през направения отвор заедно с останалите лица от групата, като по този начин влязъл от Република Турция в Република България в района на 234 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта.

Непосредствено след преминаване на възпрепятстващото съоръжение при подсъдимият и спътниците му дошли полицейски служители, изпълняващи служебните си задължения по охрана на държавната ни граница, между които и св.

А.Д. – служител в ГПУ Елхово. Последните констатирали около и след 00.20 часа на 03.09.2024г. прорез във възпрепятстващото съоръжение между 234 и 235 гранични пирамиди и предприели действия по издирване на нарушителите с помощта на служебно куче, което тръгнало по диря и след около 20-30 метра достигнали подсъдимия и останалите лица. При извършената полицейска проверка се установило, че подсъдимият и неговите спътници – общо 12 човека, между които 6 мъже, две жени и четири деца при влизането си в страната не носели документи за самоличност, нито притежавали документи, даващи им право да влязат в страната ни. Всички били задържани и отведени в ГПУ Елхово за изясняване на самоличността им.

При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е А.Ю. /A.Y./, гражданин на САР.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че А.Ю. /A.Y./ не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля А.Д., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля А.Д. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетеля А.Д., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му и последвалото задържане на него и спътниците му.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият А.Ю. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 03.09.2024 година, в района на гранична пирамида № 234, находяща се в землището на село Голям Дервент, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по 2 посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля А.Д., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.

Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият А.Ю. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, без да сочи каквито и да 3 било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс.А.Ю. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на А.Ю., тъй като към момента на деянието той не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на това наложено наказание на подс.А.Ю. за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.