Решение № 48 от 24.02.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Варна, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. С.

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Д.а при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Женя Р. Д.а Въззивно търговско дело № 20213001000722 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-262905/28.09.2021 година от С. С. АК., ЕГН-**********, чрез процесуалния си представител срещу решение No-260053/23.08.2021 година, постановено по т.д.80 по описа за 20 20 година на Окръжен съд Шумен, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете срещу ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“, 43 за заплащане на сумата за разликата над 21000 лева до предявения размер от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травматични увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2019 година на път I-7 км. 96+318, в близост до с.Хитрино, обл.Шумен, по вина на Д Д И, управлявала л.а. „БМВ 316“ с рег. No- C C 93 31 АМ, при нарушение на правилата за движение - чл.21, ал.1, чл.42, ал.1, т.2 ЗДП и чл.63, ал.2, т.1 ППЗДП, и е осъден да заплати сумата от 224 лева, разноски.

Твърди се във въззивната жалба, че размерът на обезщетението не е 1 съобразен с претърпените болки и страдания. Съдът е определил размер от 30 000 лева, който въззивникът счита за недостатъчен, несправедливо занижен, не отговарящ на принципа за справедливост, както и на съдебната практика при подобни телесни увреди, с оглед търпените от пострадалата вреди и предвид събраните и тълкуваните по делото доказателства, които считат, че не са съобразени и обсъдени в тяхната цялост. От заключението на вещото лице е видно, че по отношение на ищцата е било предприето оперативно лечение, като тя е престояла 6 дни в болничното заведение Голямата скалпова рана на главата е довела до прекъсване на множество сетивни нервни клончета, които от своя страна обуславят променената чувствителност и изтръпване на кожата на главата. По повод фрактурата на носните кости е настъпило изкривяване на носа под ъгъл на дясно, което може да се коригира с метода на козметичната хирургия и след консултация с УНГ специалист, като е наличен загрозяващ белег от скалповата рана в дясна челна област с дължина около 4 см., както и малък белег в областта на дясната буза. От събраните гласни доказателства и СПЕ се установява, че ищцата е преживявала и продължава да преживява тежко останалите загрозяващи белези и се срамува от себе си и от тях, преживява депресивни периоди и е разстроена емоционално и психически от ПТП и настъпилите травми, поради което съдът не се е съобразил с тези усложнения и неправилно не е определил размер, съобразно предявения иск. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявения иск в пълен размер, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна ЗД „ЕВРОИНС“ АД е представила писмен отговор, с който моли да се потвърди решението, в обжалваната му част и да се присъдят направени съдебно-деловодни разноски.

Третото лице помагач ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е депозирал писмен отговор, с който моли да се потвърди решението, в обжалваната му част.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ЗД „ЕВРОИНС“ АД срещу решение No-260053/23.08.2021 година, постановено по т.д.80 по описа за 2020 година на Окръжен съд Шумен, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на С. С. АК. сумата за разликата над 10 000 лева до уважения размер 2 от 21000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травматични увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2019 година на път I-7 км. 96+318, в близост до с.Хитрино, обл.Шумен, по вина на ДД И, управлявала л.а. „БМВ 316“ с рег. No- C C 93 31 АМ, при нарушение на правилата за движение чл.21, ал.1, чл.42, ал.1, т.2 ЗДП и чл.63, ал.2, т.1 ППЗДП, ведно със законната лихва върху уважената част, считано от 13.01.2020 година и е осъдено да заплати сумата от 789 лева, разноски, както и сумата от 1423 лева, в полза на бюджета на СВ, съразмерно на уважената част на иска.

Твърди се във въззивната жалба, че определеният от съда размер е завишен, тъй като същият не държи сметка за причинените болки и страдания. Липсват данни пострадалата да е изпаднала в безсъзнание, не са извършвани сложни операции или други болезнени медицински интервенции, като болките и страданията са отшумели в рамките на месец. Не са настъпили усложнения, а видно от заключението на СПЕ не се установяват и психопатологични отклонения или субективни оплаквания, свързани с психическия и неврологичен статус. На следващо място счита, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е занижен, тъй като се установява, че тя е пътувала без предпазен колан, като очевидно травмата е настъпила поради непоставянето на предпазния колан, тъй като според вещите лица главата на пострадалата се е ударила в огледалото за задно виждане, поради което съпричиняването от страна на пострадалата следва да се определи най-малко на 50%. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли иска за разликата над 10 000 лева, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна С. С. АК. е представила писмен отговор, с който моли да се потвърди решението, в тази му част като твърди, че определеният от съда размер не е завишен с оглед принципа на справедливост и задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, намерила израз в ППВС 4/68 година.

Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането на С. С. АК. за присъждане на законната лихва върху уважената част от 21 000 лева за периода от датата на деликта 3 13.11.2019 година до 12.01.2020 година.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 12.08.2020 година ищцата С. С. АК. излага, че на 13.11.2019 г., около 15:00 часа на път I–7, „Силистра - Шумен - Ямбол“, км. 96+318 като пътник в превозно средство марка „Скания“, модел г – 410, с рег. № В 6174 ВС, с водач НН П, при маневра „завой“ претърпяла ПТП, причинено виновно от Д Д Р - водач на л.а. марка „БМВ“, модел 316И с рег.

№ СС9331АМ. Водачът не се е съобразил с правилата на ЗДвП и извършва неподсигурена и забранена маневра „изпреварване“ на МПС, в резултат на което реализира ПТП, като се удря с висока скорост в задната част на МПС на с л.а. марка „Скания“, при което биват причинени телесни увреждания на пътниците в л.а. марка „БМВ“, модел 316И, в частност на ищцата е причинена фрактура на фронталната кост на черепа, фрактура на носни кости, голяма контузионна - разкъсна рана в окосмената част на главата с масивна кръвозагуба, с данни за чуждо тяло с метална повърхност в меките тъкани, в съседство с главичката на пета метакарпална кост, без спомен за случилото се. По случая е образувано ДП № 1301/2019 г. по описа на РУ на МВР Шумен, пр. пр. 2736/2019 г. по описа на РП Шумен.

Видно от данни на нормативно уредения информационен център към Гаранционен фонд към датата на събитието, е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, учредено с полица относно МПС с рег. № СС9331 АМ, с начална дата на покритие 03.07.2019 г. и крайна дата на покритие 02.07.2020 г. и представляващо покритие по чл. 493 от КЗ.

Ищцата е депозирала писмена претенция на 13.01.2020 г., като на 13.01.2020 г., е образувана щета № 1500104496 при ответното дружество.

Застрахователят е изпратил писма до ищцата, с искане за представяне на допълнителни доказателства. На 14.04.2020г. от застрахователя е постановен отказ за изплащане на обезщетение.

По отношение на претърпените вреди ищцата посочва, че на 13.11.2019 година е извършена оперативна интервенция – реплантация на скалп, анестезия-венозна, като след дезинфекция на оперативното поле е направено реимплантиране на скалп и поставен подкожен дрен. Ищцата е изписана на 18.11.2019 година. Вследствие нанесената травма и оперативна интервенция 4 ищцата твърди, че търпи болки и страдания за един неопределен период от време, като все още се нуждае от чужда помощ и от специално приготвена храна, за да може да се храни, предвид черепно – мозъчната травма. Около два месеца непосредствено след ПТП не е могла да се движи поради болки в главата и десен горен крайник. Налице е психическо и физическо разстройство на здравето, като така претърпените увреждания ще оставят негативен отпечатък. Налице са силни болки в цялото тяло, невъзможност за безпроблемно придвижване, наложително е постоянно приемане на медикаменти, невъзможност за спокоен и пълноценен сън, постоянно безпокойство, като всичко това е придружено с интензивни болки в травматизираните крайници – изживения неописуем ужас, шок и стрес от нея.

С оглед на изложеното претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 70 000 лева – неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, съгласно чл. 429 от КЗ от датата на деликта 13.11.2019 г. до окончателното им изплащане, законна лихва върху горепосочената сума, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 считано 15 дни след уведомяването с извън съдебната претенция, а именно от 03.02.2020 г. до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът подава писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ като потвърждава наличието на застрахователна полица със срок на покритие от 03.07.2019 година до 02.07.2020 година.Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба, като твърди, че водачът на л.а.“БМВ“ няма вина за катастрофата и не е налице противоправно поведение и нарушаване на правилата за движение. Според констативния протокол виновен за произшествието е водачът на товарен автомобил „Скания“, като той е предприел маневра ляв завой от най-дясна лента без да се увери, че няма да създаде опасност за движението и без да пропусне лекия автомобил, който го е изпреварвал в този момент. В резултат на това камионът е пресякъл траекторията на движение на автомобила като е навлязъл в опасната му зона за спиране, поради което водачът на „БМВ“ Д Д Р ме е имала никаква възможност да избегне сблъсъка. Тя не е можела нито да спре нито да се прибере в лентата си за движение. Предвид горното водачът на товарния автомобил е допуснал нарушение на чл.25 и чл.26 ЗДвП.

5

Твърди, в отношение на евентуалност наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, тъй като е безспорно обстоятелството, че не е поставен предпазен колан. Твърди, че размерът е изключително завишен, като оспорва изцяло неимуществените вреди и връзката им с ПТП, оспорва претенцията за заплащане на лихва за забава от датата на ПТП – 13.11.2019 г. и 03.02.2020 г. Прави искане за привличане на негова страна на трето лице-помагач ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: 121265177, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А П Л и Р К Д..

С Определение №260113/29.12.2020г. е конституиран като трето лице помагач „ОЗК-Застраховане” АД. В предоставения му двуседмичен срок по исковата молба и допълнителната искова молба, третото лице-помагач представя писмено становище, в което оспорва предявените искове, заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

В настоящият случай в хода на делото е постановена и влязла в сила на 23.10.2020 година Присъда №15/07.10.2020г. на ШОС, по силата на която подсъдимата Д Д Р е призната за виновна в това, че на 13.11.2019 г. на път І-7 км. 96+318, в близост до с. Хитрино, обл. Шумен, при управляване на лек автомобил „БМВ 316I“ с рег. № СС 93 31 АМ, нарушила правилата за движение – чл. 21 ал. 1, чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДП и чл. 63 ал. 2 т. 1 от ППЗДП и по непредпазливост причинила: смъртта на А Р Ш от с. Черковна обл.