Определение № 212 от 26.03.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 212 гр. Варна, 26.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500113 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две частни жалби от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния й представител главен инспектор И.С., както следва.

Частна жалба против определение №437/05.02.2024г., постановено по гр.д.

№1657/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение №66/08.01.2024г., постановено по гр.д.

№1657/21г. по описа на ВОС, на осн. чл.247 от ГПК, като в диспозитива се чете: ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 129010997, гр.София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Варна сумата от 18 882, 15 лв.

/осемнадесет хиляди осемстотин осемдесет и два лева и петнадесет ст./, представляваща дължима за производството държавна такса за прекратената част от производството поради отказ, на осн. чл.157, ал.2 ЗОНПИ.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено.

Частна жалба против определение №660/21.02.2024г., постановено по гр.д.

№1657/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молбата на КОНПИ, чрез главен инспектор И.С., за изменение на определение №66/08.01.2024г., поправено с определение №437/05.02.2024г., и двете постановени по гр.д.№1657/21г. по описа на Окръжен съд-Варна, в частта за разноските.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената от КОНПИ молба с 1 пр.осн. чл.248 от ГПК за изменение на посоченото определение в частта за разноските бъде уважена, като на КОНПИ понастоящем не се възлагат в тежест разноски за държавна такса.

Производството по гр.д.№1657/21г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предявени от КОНПИ против И.Х.И., Ю.Е.И., Х.И.Х. и И.Х.И. искове с пр. осн. чл.153 от ЗОНПИ с обща стойност 1 521 538, 36лв.

Поради извършен от ищеца частичен отказ от исковете с молба вх.

№27873/15.11.2023г./в съответствие с постановеното от него решение №1180/08.11.2023г./, уточнена с молба вх.№245/04.01.2024г., с определение №66/08.01.2024г., постановено по гр.д.№1657/21г. по описа на ВОС, производството е прекратено по отношение на част от исковете, предявени против И.Х.И., с цена на тази част 472 053, 74лв./формирана като сбор от претендирани за отнемане неналични суми/, както и със същото определение КОНПИ е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Варна сумата от 18 882, 15 лв., представляваща дължима за производството държавна такса за отхвърлената част и за прекратената част от производството поради отказ, на осн. чл.157, ал.2 от ЗОНПИ.

За останалата част от исковете с обща цена 1 049 430, 52лв. производството е висящо понастоящем, насрочено за разглеждане в о.с.з. на 12.04.2024г.

С молба вх.№1485/18.01.2024г./подадена в срока за обжалване на определение №66/08.01.2024г./, уточнена с молба вх.№2607/31.01.2024г. ищецът е претендирал изменение в частта за разноските на определение №66/08.01.2024г., с която е бил осъден да заплати сумата от 18 882, 15 лв., представляваща дължима за производството държавна такса за отхвърлената част и за прекратената част от производството поради отказ, настоявайки, че на този етап от производството няма отхвърлената част, както е посочено в определението, и на следващо място, че т.к. няма отхвърлената част, съответно материално-правният спор не е разгледан по същество, то на осн.чл.157, ал.2 от ЗОНПИ ищецът не следва да дължи понастоящем и държавна такса за прекратената част от производството.

С първото от обжалваните определения съдът е отстранил допусната ОФГ в диспозитива на прекратителното определение от 08.01.2024г., а с второто е оставил без уважение молбата на ищеца с пр.осн. чл.248 от ГПК.

Видно от мотивната част на определение №66/08.01.2024г. е, че съдът е формирал воля, че ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за прекратената част от производството с цена 472 053, 74лв. в размер на 18 882, 15 лв./4% от цената/, а в диспозитива е посочено, че сумата представлява дължима държавна такса за отхвърлената част и за прекратената част от производството поради отказ, т.е. налице е очевидна фактическа грешка при обективиране волята на съда в диспозитива на съдебния акт, поради което и правилно с първото от обжалваните определения съдът е отстранил така 2 допусната ОФГ.Несъгласието на ищеца с извода на съда по същество за дължимост на държавна такса за прекратената част от производството, няма отношение към предпоставките по чл.247 от ГПК за допускане поправка в диспозитива на съдебния акт.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.3 от ЗОНПИ, при подаването на исковата молба Комисията не внася държавна такса.Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.1 от ЗОНПИ, след приключване разглеждането на делото съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред, а съгласно ал.2 с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото.Видно от цитираните разпоредби, приетият законодателен подход в производството по ЗОНПИ е държавната такса да не бъде дължима при образуване на делото/така и за последващите дела при инстанционен контрол/, както е в общата хипотеза на чл.73, ал.3 от ГПК, а нейното заплащане да се дължи от страната, за която постановеното решение е неизгодно, съответно ищецът при отхвърляне на претенцията и ответникът при уважаването й, и да се присъжда с крайния акт на съда за съответната инстанция.В ЗОНПИ липсва изрична самостоятелна уредба относно дължимост/недължимост на държавна такса при прекратяване на производството, поради което на осн. чл.159 от ЗОНПИ следва да бъдат съответно приложени общите постановки на ГПК.КОНПИ е сезирала ВОС с подадена на 30.06.2021г. искова молба с предявени против И.Х.И., Ю.Е.И., Х.И.Х. и И.Х.И. искове с правно основание чл.153 от ЗОНПИ с обща стойност 1 521 538, 36лв. и до подаване на молбата с пр.осн. чл.233 от ГПК всички така предявени искове са били разглеждани от съда.С постановяване на определение №66/08.01.2024г./понастоящем влязло в сила/ производството по част от тях/с обща цена 472 053, 74лв./ е прекратено и това е крайният, приключващ акт на съда, постановен по тези искове, по които съответно няма да има разглеждане по същество на материално-правния спор.Прекратяването е по искане на ищеца, който първо е сезирал, а после десезирал съда, поради което и той следва да понесе дължимата за тази част от разглежданите до десезирането искове държавна такса.Горното е изводимо и от общите хипотези на ГПК, доколкото при тях внесената от ищеца държавна такса при образуване на делото не става недължима, съответно подлежаща на връщане, при извършен от него отказ от претенцията му.В смисъл на дължими от КОНПИ държавни такси при прекратяване на производството поради отказ от предявени искове напр. определение №4121/15.12.2023г. по гр.д.

№4643/22г., ВКС, III гр.о. и определение №50227/22.12.2023г. по гр.д.

№2152/21г., ВКС, III гр.о.

По изложените съображения съдът приема, че правилно с обжалваното определение молбата на КОНПИ с пр.осн. чл.248 от ГПК е била оставена без уважение, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №437/05.02.2024г., постановено по гр.д.

№1657/21г. по описа на ВОС, гр.о.

ПОТВЪРЖДАВА определение №660/21.02.2024г., постановено по гр.д.

№1657/21г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд - Варна сумата от 15лв., представляваща държавна такса, на осн. чл.157, ал.2 от ЗОНПИ.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4